Играчът на Тoulon между 2011 и 2016 г., Steffon Armitage знае всичко за пристанищния град. Сега капитан на Олимпик Биариц, легендарния номер 8, който тази година ще направлява Баскata схватка (scrum) , разказва спомените от годините си в Тулон и дава своята гледна точка за ситуацията на RCT.

Побеждавайки Brive, вие спечелихте важен първи мач в надпреварата за спасение, но втория пристига още този уикенд, в Тулон. Как го разбираш?

Вижте, чувстваме се добре. Това, което ни липсваше, беше да преоткрием удоволствието да играем ръгби отново. Мисля, че и това беше проблема срещу Брив. Бяхме намерили пламъка в себе си. преди това нямахме самочувствие да опитваме нови нещата. Там намерихме този нов плам, който ни накара да опитаме. Надявам се, че ще ни тласне към нови победи.

Значи това беше просто психологически проблем?

Да, винаги малките детайли са разликата между победата и загубата, също са и причината мачовете да завършват с много близки резултати или с големи разлики. Имахме малък спад за един месец, тъй като загубихме четири поредни мача. Оттук нататък имаме много увереност, която се върна и която ще ни даде тласък през този уикенд

След поредицата от загуби, бихте ли казали, че шамарът получен в тези мачове, е бил полезен?

Да. Взехме си урок и това беше шамарът, от който се нуждаехме. Той ни накара да се погледнем в огледалото, така че да се опитаме да намерим това което искаме да правим в този Шампионат. Това не е нещо, което можем да направим сами, а всички заедно. Направихме го срещу Брив и ще продължим да работим в тази посока, за да вървим нагоре.

Тулон е предпоследен в първенството. Предполагаме, че Биаритц ще отиде там, в търсене на победа…….

Ние играем във всички мачове за победа. Тулон е клуб, който в момента е в трудното положение. Но аз познавам този клуб от вътре и сме били в тази ситуация. Всичко, което е необходимо, е малко пламък, за да започнат отново да побеждават. Много съм внимателен в прогнозите си към RCT. Там има много страхотни играчи и пред домакинската публика, винаги са опасен отбор. В събота ще трябва да бъдем много дисциплинирани. Правим твърде много нарушения от които другите отбори ни наказват. Ако успеем да се справим с това, мисля, че мача може да се обърне в наша полза. Но ще трябва да изградим манталитет, че никога не искаме да се предаваме. Тулон е отбор, който ще продължи да ни атакува, ще се защитават твърдо когато се наложи и никога няма да спрат. Следователно ще трябва да играем 80 мин на върха на възможностите си.

В следващите седмици отбора ще загуби Джони Дайър,който е извикан в националния отбор. От тази гледан точка ще бъдете ли отслабени при играта за топката на земята?

Знам, че всички погледи са насочени към Джони или мен в играта на земята, но също така имаме някои други наистина добри играчи. Джош Тирел се присъедини към групата и той е играч, който може да заеме същата роля като Джони. Вярно е, че Джони ще ни липсва, но мисля, че Джош Тирел ще заеме мястото му достойно.

Променяте ли начина, по който играете, когато сте на терена със или без Дайър?

Въобще не. Давам всичко, което имам във всеки мач. Не променям начина си на игра, ако мой съотборник липсва. Знам, че винаги има Mathieu Hirigoyen, който направи страхотен старт на сезона, точно като Jalagonia. Когато имаш наистина добри играчи около себе си, не е нужно да се променяш. Трябва да продължиш да си вършиш работата, а другите да си вършат своята. Ето така процедираме


Още повече,че Jalagonia и Mathieu Hirigoyen леко започват да те избутват към резервната скамейка

Да и това ме прави щастлив! Искам те да заемат моето място, вярвам им. Те са бъдещето на клуба. Това ми дава още повече желание, да им покажа, че трябва да ме бутат още повече, за да заемат мястото ми.

Прекарахте пет години в Тулон, между 2011 и 2016 г. Какво ви вдъхновява това завръщане на Майол?

Много е странно. Времето ми в Тулон ми донесе много, привържениците които винаги са били зад нас. Там изживях най-добрите си години в спорта. От една страна, все едно се прибирам, в къщи но всъщност вече не живея там. Сега къщата ми е в Биаритц

Какви спомени пазите от годините си в Тулон?

Имам три европейски купи, фактът, че успях да играя с всички тези звезди. Милиони хора биха искали да са на мое място. Преживяхме толкова страхотни неща там. Придобих много приятели и това, което ще остане в сърцето ми, е, че играх с момчета, които преди това гледах по телевизията. Да съм изживял всичко това с брат ми е най-важното нещо за мен.

Поглеждайки назад във времето, осъзнавате ли за кой отбор играехте всеки уикенд?

Разбира се. В социалните мрежи получаваме спомени, които ни показват какво сме правили преди шест, седем или осем години. Понякога даже ми се насълзяват очите.

Понякога изпитвате ли носталгия по престоя Ви в Тулон?

Да, но сега съм в Биаритц, за да напиша друга история в моя живот

Тулон, между този, който познавате, и този днес, се промени много. Как виждате настоящата ситуация на RCT?

Малко ми е тъжно. Никога не бих повярвал, че Тулон ще бъде в дъното на таблицата. Този клуб ще бъде в сърцето ми през целия ми живот. Гледам мачовете им и е вярно, че не е същата атмосфера, която имахме тогава. Всеки трябва да спре да мисли за Тулон преди десет години. Сега там са друга група играчи. Трябва да им дадем малко време, те със сигурно ще се справят

Коментирахте ли с Bastien Soury завръщането ви на Майол?

Не, искам той да се съсредоточи и да се подготви. Ще го обсъдим по-късно. Знам, че има какво да доказва, тъй като с Тулон се разделиха по не най добрия начин. Той е тук, за да прави история с нашия отбор. Да спечелим в Тулон, първо гостуване, това би било голямо нещо. Така че ние се фокусираме върху това. Искаме да направим представление, което показва истинските ценности на Биариц.

Какво ще почувствате, когато прозвучи Pilou-Pilou?

Може би ще имам сълзи в очите си, но това ще ме накара да оставя всичко на терена. Това е нещо, което ме мотивира и ме кара да играя