Преди малко по-малко от година Уейн Пивак имаше славата на треньор под напрежение. До края на Есенна купа на нациите през 2020 г., Уелс загуби седем от 10 мача през 2020 г., като постигна победи над непретенциозните  отбори на Италия и Грузия , а местните фенове ставаха неспокойни.

В много случаи Новозеландецът трябва да е минавал покрай вратата изработена от ковано желязо „Gatland’s gate“ извън стадион „Принципалити“ и да е хвърлял завистливи погледи към крепостта , която неговият сънародник е изградил с помощта на привързаността на осиновената му нация.

След това дойде обратът и невероятния трофей от Шест нации , като беше и агонизиращо близо до Големия шлем и тонът изведнъж се промени. Тези резултати купиха на главния треньор на Уелс  най-ценното в момента – време.

След малко запомнящата се лятна серия, която бе завършена със слабо представяне и поражение срещу Аржентина.Оправданието беше липсата на 12 от най-добрите играчи от първия му отбор, които бяха в Южна Африка с British & Irish Lions. Това означава, че той ще подходи незначително към тази взискателна есенна поредица и слушайки го да говори на набързо организираната пресконференция тази седмица, неговото отпуснато поведение подсказваше, че освен ако не допуснат катастрофален резултат, той ще води Уелс по време на Световното първенство във Франция през 2023 г.

Неговият предшественик многократно запълваше есенните срещи, изправяйки се срещу най-добрите отбори на планетата твърдейки, че това е необходимо, за да разбере къде се намира неговият отбор, но година след година резултатите рядко бяха вдъхновяващи. Гатланд записа само пет есенни победи в своите 22 мача срещу Нова Зеландия, Австралия и ужасно посредствена Южна Африка под ръководството на Алистър Кутзи. Това означава, че летвата на очаквания е поставена на скромна височина от неговите работодатели.

Както винаги в Уелското ръгби, пътят към удовлетворението далеч не е гладък. След старта на бурна пандемия от КОВИД19, при която WRU се бори ожесточено с финансовата криза в която попадна, нейните областни клубове бяха оставени да се чувстват все по-бедни и отдалечени от Федерацията от всякога. Със заем от NatWest за 20 милиона паунда беше хвърлен спасителен пояс, но той трябва да бъде върнат за пет години с лихвите. „Ниско лихвени заеми не бяха достъпни за отборите и бяха принудени да съкращават разходите си до санитарния минимум

Докато обличането на фланелката на Уелс беше достатъчно, за да примами Рис Прийстланд, Томас Франсис, Томас Йънг и Уил Гриф Джон в Уелс, регионите отбори страдат от липсата на дълбочина в съставите си в сравнение с приятелите си от другия бряг на Ирландско море, които по някакъв по начин намират финансовата подкрепа, с която да привлекат състезатели като спечелилите Световно първенство RG Snyman и Damian de Allende за провинциите.Всъщност, когато Дуейн Вермюлен беше обявен за новото попълнение на Ълстър, новината беше посрещната с едва скрита антипатия в определени кръгове. Последната звезда от световна класа, която игра в Уелс, вероятно беше Джъстин Маршал през 2007 г.

Загубите на Ospreys от Sharks и на Blues от Bulls бяха връщане в реалността през миналия уикенд, но още по-лошото дойде със загубата 43-13 на Scarlets, включващ шестима от национали от отбора на Уелс, от отслабен от липсващи и контузени играчи – Мюнстър и постави под огромен въпросителен предизвикателство което предстои за Pivac, срещу All Blacks до което остават само 15 дни.

Дали може той да вдъхне вяра в отбора си, за да победи закалените в битки победители от Rugby Championship?

Пивак е допълнително възпрепятстван от значителен списък контузени, коeто ще го лиши от Джъстин Типурик, Джош Навиди, Джордж Норт и Лий Халфпени от предната линия, и играчи които по рядко попадат в титулярния състав, като Леон Браун, Джеймс Ботъм и по всяка вероятност Майкъл Колинс, който със сигурност би попаднал в състава, ако не беше контузен във втория си регионален мач.

Още повече, срещу Нова Зеландия, можете да добавите към този списък Taulupe Faletau, Louis Rees-Zammit и Dan Biggar, които са възпрепятствани да играят, тъй като мачът е извън договорения прозорец на тестове през есента. А каква е причината за този мач изобщо в този момент? Елементарно е.. За пари и Пивак не го криеше. „Имаме нужда от финансиране. Без него ще бъде много по-трудно за клубовете и съюза да продължат по начина, по който бихме искали.“

С всичката тази несигурност, контузени и играчи не на разположение, трябва да се прояви голям оптимизъм за да заложи човек на победа, чакана 68 г.

Така че на онези, които той е избрал. Прожекторите на медиите бяха насочени към Christ Tshiunza, 19-годишен новобранец от гимназията Whitchurch. Сега в Exeter Chiefs, с едва един час ръгби от най-високо ниво зад гърба си,1,83 м висок, 110 кг играч от задната линия Пивак споделя, че го е наблюдавал и е готов да се конкурира, с Кортни Лоус, Джейми Ричи и Тадхг Бейрн, които трябва много да внимават за новия си конкурент, който може в един момент да им заеме мястото в титулярните 15

Насърчителни думи бяха казани и от треньорът му Роб Бакстър, който каза: „По отношение на нагласата му за игра той обича сблъсъците и не ги избягва дори и на скорост. Той обича да напредва с топка в ръка и да преминава през противниците си“ Засега всичко изглежда обещаващо, но Tshiunza се разглежда повече като проект за Световното във Франция – 2023, отколкото за сега, въпреки че Пивак каза, че „той има нещо, което никой друг в страната вероятно няма, по отношение на неговия ръст и атлетизъм“.

Дълго очакваната промяна в спорното правило за 60 изиграни мача беше показана нагледно с от включването на Томас Йънг, за когото беше потвърдено, чеще играе в Кардиф от лятото. Неизменно един от най-добрите №7 в Gallagher Premiership, като титулярното място срещу All Blacks не е изключено. Превземането на терен с топка в ръка и скоростта а на Йънг го направиха предпочитан избор пред Томи Рефъл ,което е ясен знак, че младежът трябва да увеличи работоспособността си с топката в ръка за което, може би е възпрепятстван от стила на игра на местната лига. Джак Морган е друг, който знае, че трябва да добави още към приноса си в атака като засега защитната му игра е на най-високо ниво.

Дългосрочна контузия не позволи на Гарет Анскомб да влезе в игра за Уелс от 2019 г.

Друг играч, чиято форма е забелязана, е Тейн Башам, за който Пивак коментира, че добавя „X-фактор към фланелката с No7“. Той добави: „Инвестирахме време в него, защото вярваме, че той има мощност, скорост и умения, за да се справи добре.“

Афинитета към включването на Елис Дженкинс и Гарет Анскомб беше виден. И двамата играчи са прекарали повече от две години извън играта поради контузии и въпреки че все още не са във върхова спортна форма с, добавянето им е демонстрация на вяра в очевидните им качества.

Въпреки въодушевлението за някои, имаше горчиво разочарование за друга група играчи. Начело на този списък беше Джона Холмс, който постоянно се представяше отлично за Dragons(Драконите) през последната година, отбелязвайки 13 трая в 20 мача. Той беше пренебрегнат за Джони Макникъл, когото Пивак описа като играча в по-добра спортна форма

Макар че е класен играч в атака, Макникъл знае, че ще трябва да подобри защитата си до най-високо ниво, след като беше обвинен за доста грешки в защита в Шестте нации през 2020 г. На пресконференция, пълна с интересни коментари, Пивак също намекна, че друг претендент от атакуващото трио, Халам Амос, е бил изключен от състава, тъй като изпитните му занятия по медицина вече не могат да бъдат пренебрегвани заради ръгби – и в рамките на 24 часа беше обявено, че ще се оттегли от играта на 27 г за замяна на червена фланелка на Уелс ще облече бял престилка, след 10 години като професионален ръгби играч

Друг играч, който беше следен за своите силни изяви в първите два кръга на URC, беше Скот Уилямс – който напусна терена с контузия на окото срещу Мюнстър – но след завръщането на Джони Уилямс във форма той оставен извън състава. И все пак центърът с 58 мача ще се успокои от това, че е бил много близо до попадане в селекцията и с една евентуално контузия в средата на терена, възможността му все пак може да се появи. Заедно с Анскомб и Дженкинс, ако докаже своята класа, няма причина да не възкреси кариерата си за Уелс.

Когато бе попитан за целите му в Есенните тестове отговора беше,че това е една брилянтна възможност за играчите които рядко попадат в състава, да оставят своя отпечатък и да влязат в полезрението за включване в отбора, който ще играе във Франция през 2023 г. Лишен от толкова много играчи, които го доведоха до титлата на Six Nations, очакванията резонно са занижени. „Искаме да запретнем ръкави от понеделник до събота, да подготвим отбора, както винаги сме го правили, и да представим продукция, с която да се гордеем“, каза Пивак.

Джона Холмс отбеляза 13 трая в 20-те си участия за Драконите но пак не попадна в състава на Уелс

Новозеландецът е достатъчно опитен, за да знае, че ще бъде оценен според резултатите си, но е поставил и достатъчно оправдания, за да може всякакви тежки загуби да бъдат обяснени и че успехът ще се измерва с това как неговият отбор се развива срещу най-добрите в света. Някои ще бъдат забравени, докато други може да се окажат хвърлени в светлината на прожекторите в отсъствието на трети. Дълбочината на състава е проблем на определени позиции, Пивак потвърждава, но остава по-голям проблем за това кой ще заеме лидерската позиция, когато 35-годишният Кен Оуенс и 36-годишният Алън Уин Джоунс се откажат

Един фактор, който трябва да помогне за израстването на състава на Pivac, е завръщането на публиката, а подкрепата на Уелс е известна с това, че извисява любимците си от Кларк Кент в техните клубни отбори до Супермен за националния отбор, както Донача О’Калаган толкова колоритно го описа. Няколко треньори шеговито казаха, че феновете струват 10 точки за домакинския отбор – и Уелс ще се надява на подобно точково предимство през следващите седмици.

Зарът е хвърлен за интригуваща есенна кампания.