След поредица от върхови постижения мащабът на това поражение беше проверка на действителността за Шотландия, която е пълна с Британски лъвове и има амбиции за Шестте нации. След впечатляващите победи на „Туикънъм“ и Париж, както и срещу „Уолабис“ миналата седмица, Шотландия бе напълно разгромена от грубата нападателна мощ на световните шампиони в това, което може да се окаже последната среща на тези две страни преди срещата им в групите на следващото Световно първенство
„Горчиво съм разочарован от резултата“, заяви капитанът Стюарт Хог, който с двете си попадения се присъедини към Тони Стангер като рекордьор по отбелязани попадения в Шотландия. „На моменти се прострелвахме в крака. Не стигнахме до жизненоважни изчиствания на топката и заучените положения не функционираха. Просто не контролирахме играта.

„Да, бяхме поставени под натиск, но на моменти не си помагахме сами. Позволихме на Южна Африка да се впусне в своята игра. Те искаха да забавят темпото, да ритат в ъглите и да си правят схватки и тъчове ,а ние им дадохме възможност да го направят.

Това беше ръгби стратегия, в която Южна Африка изстискваше живота от инициативния отбор на Шотландия, който на полувремето водеше и усещаше реален шанс за първа победа над Спрингбокс от единадесет години насам.

Шотландия със сигурност успя да постигне някои спорадични резултати под формата на два отлични трая на Хог, единият от които със сигурност е претендент за най-добър, видян на „Мърифийлд“. И все пак през второто полувреме, след като изпратиха изключително силната си резервна скамейка, гостите продължиха да броят точките, тъй като нападателите им брутално пресираха домакините и доминираха при изпълнението на дузпите, налагайки поредица от наказателни удари.

След като на полувремето изоставаха с две точки, веднага след подновяването на играта вторият трай на Маказоле Мапимпи беше последван от пет успешни наказателни удара. Доминацията на Южна Африка в предни позиции се отрази на резултата.

Имаше с какво да се похвали и от отбора на Шотландия, чийто план за игра беше да гони Спрингбокс по целия парк, но те бяха и архитекти на собственото си падение. Фин Ръсел например можеше да състави приличен филм за най-интересните моменти от този мач, но също така пропусна две наказателни удари и един шут след отбелязано есе за 40-процентова успеваемост
И двата трая на Мапимпи дойдоха от пропуски в защитата, като Руфъс Маклийн неразумно показа на едно от най-добрите крила в света външната си страна, преди Мат Скот да пропусне Дамиан де Алиенде. Най-милото нещо, което може да се каже за избора с „уайлд кард“ на Ник Хейнинг, Маклийн и Скот, е, че те не проработиха.

Истинският убиец за Шотландия бяха наказателните удари, които съдията Ангъс Гарднър отсъди 15 пъти и заплаши с жълт картон едва след една четвърт от мача, страната, която може да се похвали с най-добрата защита в Северното полукълбо. Този брой наказателни удари обаче беше просто функция на яростния натиск, който южноафриканците упражниха от самото начало, като Шотландия беше наказана пет пъти в първите 12 минути.

Защитата на Шотландия често беше впечатляваща и ако не бяха допуснали решаващи обрати в собствените си 22 м, кой знае какъв можеше да бъде резултатът. Но интензивността и физическите усилия, необходими, за да се противопоставят на физиката на Спрингбокс, винаги са имали потенциала да се върнат и да ги ухапят, особено в последната четвърт, което и стана.

Шотландия със сигурност имаше периоди на натиск, но моделът беше зададен още от самото начало, когато Южна Африка владееше топката в продължение на 15 минути, а началната дузпа на Ръсел беше първото реално владеене на топката и първото навлизане в противниковата половина. След като Ръсел изпусна , Елтън Джанджис изравни резултата, след като Джейми Ричи беше наказан при пробив – първото от трите нарушения на фланговия играч, които доведоха до успешно реализирани дузпи.