Със своите подвижни маули, плътни и свободни пропове и кръстосани подавания, ръгби съюзът има свой собствен език. Как непосветените могат да разберат този кодекс? И защо феновете понякога се затрудняват да го разберат?

Бившият играч на “ All Blacks“ Джоно Гибс беше разкритикуван заради обърканото си мнение за учените, които стоят зад теорията на относителността. „Никой в ръгбито не бива да бъде наричан гений“, заяви Гибс преди няколко години. „Гений е човек като Норман Айнщайн.“ Но може да се каже, че дори Норман, не би се справил много по-добре, ако го помолят да обясни с какво си изкарва прехраната Гибс.

Ръгбито е, меко казано, сложна игра. Книгата с правила е с обем от 162 страници, без да се вземат предвид разнообразните възможности за съдията да отсъди всяко положение правило.

Терминологията на правилника може да изглежда като друг език. Във всеки един мач коментаторът ще спомене за скрумове, rolling mauls, tight-heads, loose-heads, pod systems, crooked feeds, box kick

Ако ръгби съюзът е сложен дори за специалистите, то той е направо умопомрачителен за новаците, включително и за спортните фенове, които са по-задълбочени в австралийския футбол. И в двете дисциплини играчите се борят и ритат като торпеда, например, но във всяка игра го правят по различен начин и във всеки случай приликите между тях свършват дотук.

В Австралия първенството по ръгби съюз Super Rugby започва през 1996 г. и оттогава в него участват отбори от Нова Зеландия, Южна Африка, Аржентина и Япония. През 2020 г. поради пандемията COVID-19 беше организирано австралийско вътрешно първенство (Super Rugby AU), което се играе отново през 2021 г., като започва тази вечер и за първи път мач от Супер Ръгби ще бъде показан на живо по безплатната телевизия. (Разкритие: собственикът на , Nine, който притежава и стрийминг услугата Stan Sport, миналата година наддаде за правата на основателя на Супер Ръгби, Fox Sports, така че, да, мачовете ще бъдат показвани по Nine и Stan Sport).

И така, независимо дали се включвате в играта, или просто сте любопитни за правилата, как да се ориентирате в ръгбито? Какво е схватка? Можете ли да мамите? Какво е пробив? Ролинг моул? И кой какво прави на терена?

Какво е scrum/схватка и защо се прилага?

Нищо не озадачава и разстройва обикновения зрител на ръгби така, както схватката. Всъщност същото може да се каже и за отдадените фенове на ръгбито и дори за играчите. След дълги приготовления, при които групи играчи от всеки отбор се подготвят да се сблъскат, всичко може да се провали и съдията да започне отначало или да отсъди дузпа.

Много фенове обаче виждат особена красота в схватката и смятат, че тя е очарователна и съществена част от играта на 15-те. „За мен схватката е вълнуваща игра в играта“, казва треньорът на Wallabies по схватките Петрус Дю Плесис. „Това са осем мъже, които се опитват да изтласкат осемте противникови играчи, за да запазят собствената си топка или за да откраднат противниковата Това е шанс за обрат или шанс да се покаже доминиране.“

В основата си схватката е начин за възобновяване на играта след knock-on (когато играч случайно изпуска топката на земята пред себе си), пас напред или понякога дузпа.

Това е надпревара в избутване – между две групи от по осем нападатели. Някои играчи са по-важни от други в схватката. Тримата яки играчи от предните редици са на терена основно, за да вършат тази работа. Останалите петима нападатели имат поддържащи функции.

Атакуващият отбор има за цел да предаде топката в задната част на схватката и след това към бързите и креативни играчи в задната линия. Защитният отбор има за цел да изтласка атакуващия отбор назад, за да си върне топката.

Но докато в ръгби лигата преди десетилетия схватката беше обезсилена, за да се гарантира, че топката ще се върне в игра възможно най-бързо, в ръгби схватките все още има пълноценно съревнование на силите, което може да продължи няколко минути. Едно нещо, което трябва да се има предвид, е, че ръгбито се стреми да създаде борба за владеене на топката при всяка възможност – основна разлика от правилата за ръгби с 13 човека (Ръгби Лига).

„В ръгби лигата схватката е рестартиране и тръгване“, казва Дю Плесис. „Но мачовете по ръгби могат да бъдат спечелени и загубени буквално от схватката. Видяхме финала на Световната купа през 2019 г., където Южна Африка доминираше в схватката и това вероятно беше основната причина, поради която Южна Африка спечели … срещу Англия. Това е много физическа игра в рамките на играта. Именно това я прави толкова вълнуваща.“

Горе: Австралия установява превъзходство в схватката срещу Аржентина.

И така, ако това е състезание по бутане, има ли значение размерът?

Нападателите в ръгбито са едри мъже, а тези в първия ред на схватката, познати като фронт-роувъри, са ниски, набити и често тежат 120 кг или повече. Играчите, които бутат зад двамата пилиери и хукера, са блокировачи и обикновено също са високи и тежки. Не е необичайно професионален отбор да има предна група с общо тегло близо 900 килограма.

Но размерът е само едно нещо. Схватките също са изключително технични, с експертни треньори и анализатори, които обучават нападателите си да играят плътно и да натискат по най-добрия начин, за да упражняват максимална колективна сила. Това е брутално изследване на физиката.

„Това е физическо действие на предна редица срещу предна редица и петте момчета зад тях, които влагат много сили през хоризонтална линия, за да манипулират противника“, казва Дю Плесис. „Това, което хората трябва да разберат, е, че човешкото тяло вероятно не е родено за схватки, но ние станахме много добри в това с правилните тренировки.

„Силите, които могат да преминат през играчите … ако сте в схватка и двата отбора се хвърлят доста силно, очаквате между 250 кг и 400 кг сила, която се движи в противоположни посоки. Веднъж си спомням как ние и те влязохме толкова силно, колкото можахме, и 20 секунди по-късно … си близо до загуба на съзнание“.

1. Loosehead prop/Свободен пилиер

Един от тримата членове на „предната редица“, той е вляво от триото с глава от външната страна на съперниковия проп. Looseheads трябва да са силни, но понякога са и по-леките и подвижни от двата пропа. Те могат да бъдат забелязани да прилагат игрови умения в схватката, като незаконно бутат съперника си под ъгъл и дестабилизират противниковата схватка.

2. Hooker/Талоньор/Хукър

Нарича се така, защото задачата му е да вдига единия си крак и да загребва топката назад към задната част на схватката, след като полузащитника я подаде между предните редици. Той също така хвърля топката в лайн-аута за изнасяне на топката.

3. Tighthead prop/Тесен пилиер

Наречен е така, защото №. 3 трябва да заклещи главата си между двама съперничещи му играчи от първа редица. Предвид това, че задачата му на практика е да се бори срещу двама мъже, Tighthead prop винаги е най-силният човек в схватката – а обикновено и в отбора – и обичайно тежи 120 кг или повече.

4. Tighthead lock – 2nd row/Блокировач

Locks познати и като втори ред в схватката поставят главата и врата си между бедрата на хукъра и Пропа и чрез раменете си натискат гърба на пропа. Обикновено те са с по-едро телосложение, за да помагат на тесния tighthead prop.

5. Loosehead lock/Блокировач

Същата работа като тази на tighthead lock – да осигурява сила отзад. Обикновено Locks са и най-високите играчи в отбора, тъй като са основните скачачи на линията при тъч и за разлика от своите едри другари често са по-високи и по-слаби от двамата които са на втория ред в схватката.

6. Blindside flanker/флангови играч на схватката от тясната страна/фланкър

Фланговите играчи са още един вид подкрепа за първия ред и след като обгърнат с ръка втория Lock, ще натиснат задните части на проп-а пред него. Работата на фланговия играч обаче често е по-скоро рамкирана около защитата по време на схватка и висейки отстрани, те са готови да се отделят и да се справят с тичащите с топката. В този случай се използва фланговият номер. 6 е натоварен със задачата да патрулира в по-малката част на полето, както диктува разположението на схватката – „blindside“ – и затова обикновено е по-голям от открития флангови играч

7. Openside flanker/флангови играч на схватката от отворената страна/фланкър

№. 7 обикновено е най-малкият и най-атлетичният нападател в отбора, който нахлува отстрани, за да се бори и да се опитва да открадне топката от съперника, като обикновено е на първо място по брой борби. Капитанът на “ Wallabies“ Майкъл Хупър е номер 7. В схватките откритите фланкъри оказват най-малко влияние от всички нападатели в състава.

8. Number 8

Много важен член на състава. Разположен между двамата блокиращи играчи, той осигурява резервна сила за избутване, но също така има задачата да контролира топката с крак, след като тя бъде върната. Поради това № 8 обикновено е най-умелият и често се използва, за да вземе топката и да избяга или да подаде на полузащитника, за да може той да предаде топката на бековете за атака.

9. Scrum half

Полузащитникът е свързващо звено между нападателите и бековете, чиято задача е да подава топката на атакуващите играчи в откритото поле, след като тя излезе от ruck, maul, lineout или scrum. При схватка, когато другият отбор е допуснал грешка, атакуващият отбор получава „владението“ на топката и полузащитника я „подава“ в тунел, създаден под двете предни редици. Подаването трябва да бъде праволинейно (криволичещото подаване се наказва), но обикновено № 9 потупва ръката на хукъра, за да го предупреди да върне топката назад. След това полузащитникът ще отиде зад № 8, за да вземе отново топката и да я подаде извън схватката.

Защо съдията извиква: „Crouch,Bind,Set“?

Звучи като урок по връзване на обувки, но в него има смисъл. Ясно е, че схватките са опасни и в предишните десетилетия имаше многобройни случаи на сриване на схватки и сериозни наранявания на гръбначния стълб на играчите от първия ред. През 2007 г. обаче властите въведоха последователност, според която съдията отговаря за безопасното събиране на двете първи редици.

Преди това играчите се регулираха сами и се приближаваха отдалеч като овни, които се удрят с глави. Призивът на съдиите преди е бил crouch, touch, pause, engage”, но играчите да се съблъскавали от твърде голямо разстояние и имаше твърде много сринати схватки, затова през 2013 г. последователността е опростена до “crouch, bind, set”.

Съдията ще извика “ Crouch!“ и предните редици ще се наведат, за да се подготвят за сблъсък. Когато съдията извика Bind!“, съперничещите си пропове ще хванат раменете на противника си, за да намалят още повече пространството между първите редове. Когато се чуе сигналът „SET!“, състезателите от първите редове се събират и битката започва.

Сега това е много по-безопасно – травмите на гръбначния стълб при схватки вече са рядкост – но недостатъкът е, че схватките могат да отнемат много дълго време, особено когато се разпаднат и трябва да се поставят отново.

Можете ли да мамите в схватка?

Папата католик ли е и т.н.? Добрият схваткаджия често се описва като тъмно изкуство, но нека попитаме експерта. „Ако говорех за тактиката на схватката, сигурно щях да ви напиша книга. Тя е изключително тактическа“, казва Дю Плесис. „Манипулиране чрез tighthead-a. Използвайте обвързването. Бързо включване, висока схватка, колко е свалено дясното рамо? Зависи от съперника.“

Всеки от тези термини би се нуждаел от собствено обяснение. Може би най-разпространеният начин за “ мамене“ е с “ навлизане“ на loose-head prop отстрани. Правилата изискват и двата отбора да натискат направо, но ако пропа промени ъгъла си и започне да натиска от страни на съперника – там, където той е по-слаб – неговият тим може да получи предимство, да изтласка съперника си настрани и да спечели съревнованието. Реферите и тъч съдиите винаги следят за този похват, но често не го забелязват във вихъра на мача.

Появата на паяковите камери обаче улесни забелязването му от феновете, а през 2015 г. по време на Световната купа по ръгби в Австралия се появи кампания, водена от фенове, в която английският пилиер Джо Марлър беше призован да #scrumstraightJoe. Предупредени по този начин, съдиите наказаха сериозно Марлър, когато Австралия игра със старите си съперници – и спечелиха мача с помощта на доминираща схватка.

Имат ли австралийските отбори добри схватки?

Не съвсем. Някои нации отдават приоритет на схватката, гордеят се с нея и изграждат играта си около нея. Австралийците като цяло ценят атакуващото, бягащо ръгби по широчина и затова не раждат същите обсебени от схватките гиганти като нации като Южна Африка и Англия. В международен план на австралийците се гледа като на слаби играчи в схватки и често като на цинични представители на тези така наречени тъмни изкуства.

Какво е пробив (breakdown)?

Пробивът се отнася до това, което се случва, когато атаката завършва или се прекъсва, когато играч е съборен. Съществуват няколко различни варианта на пробив – ruck, maul, дори rolling maul (повече за това по-долу). Когато играч бъде пресрещнат в ръгби лигата, съдията подава сигнал „задържан“ и топката се разиграва под краката му. Когато играч бъде задържан в ръгбито, съотборниците му трябва да се борят всеки път, за да задържат топката. Това е оспорвано владеене.

Ruck/Спонтанна схватка се получава, когато играч, който е бил атакуван, се окаже на земята. Според законите на ръгбито този играч трябва да освободи топката след секунда или две, което му позволява да я постави обратно на земята. Защитаващият се отбор ще се опита да се наведе и да вземе топката, но атакуващият отбор има право да изпрати играчи, които да “ разчистят“ бранителя и по този начин да си осигурят топката.

Отборите по ръгби често разполагат с опитен бранител, който е силен и може да издържи на почистването. Един такъв играч беше вече пенсионираната звезда на Wallabies Дейвид Покок. Играчите в защита трябва да останат на крака в ruck-a и да не излизат от позиция извън него, но много от тях го правят и това е едно от най-хаотичните и опасни места в ръгбито. Много от наказанията, които ще видите в ръгбито, са за хора, които правят грешни неща в ruck-a. Атакуващите отбори искат да измъкнат топката от ruck-a възможно най-бързо, за да продължат атаката. Отбраняващите се отбори пък искат да направят обратното, затова ще чуете термини като „забавяне на топката“ или дори „убиване на топката“, когато играчът използва хаоса, за да спре излизането на топката.

Какво е maul? И кога e rolling maul?

Maul е, когато играч е атакуван, но не пада на земята. При това той не трябва да пуска топката. В наши дни мауловете в обичайната игра са рядкост, като се има предвид, че атакуващият отбор губи владението, ако топката не излезе. Много често обаче се срещат подвижни маули (rolling maul), тъй като те могат да бъдат много трудни за спиране, особено в близост до крайната линията на противника. За разлика от схватката, подвижният моул е своеобразно състезание по бутане. Сблъсканият играч гарантира, че топката ще бъде преместена безопасно назад към съотборник, който прибира топката в ръката си, скривайки се зад няколко нападатели, които след това бутат като колективна група.

На съперниковия отбор не е позволено да събори подвижния маул на земята, освен ако по някакъв начин не успее да хване носителя на топката и да го събори. Трудно е да се направи за дълги разстояния, но когато е добре организиран, подвижният маул може да бъде почти невъзможен за спиране в близост до крайната линията . Въпреки това някои твърдят, че подвижните маули не са справедливи, и призовават да бъдат забранени.

Как става ритането в ръгбито?

Друга разлика между лигата и съюза е количеството на тактическите удари на последните. Отново, колко рита даден отбор може да зависи от неговата философия за атака. Wallabies под ръководството на бившия треньор Майкъл Чейка (2014-2019 г.) предпочитаха да държат топката и да я управляват и рядко ритаха. Но плановете за игра на настоящия треньор на Англия (и бивш шеф на Wallabies) Еди Джоунс често са били изградени върху много ритане на топката, подкрепа на защитата на отбора и силна схватка. По принцип всички отбори ритат от вътрешната страна на 22-метровата си линия, като се има предвид, че от тази зона е позволено да се рита директно в тъч. Навсякъде другаде, ако изритате директно в тъч, лайн-аута се връща там, откъдето сте я изритали. След това отборите използват дълъг удар, далеч от съперниковите защитници, за да се опитат да преместят играта нагоре по терена. Това се нарича игра за територия .

Други удари, използвани в ръгбито, са атакуващи удари; къси удари над защитата, търкалящи се удари (grubber kicks) или удари през полето, предназначени за хващане от крилото. Има и т.н box kick. Това е висок удар, изпълняван от полузащитника, който има за цел да измине само 20-30 метра, където преследващите играчи могат да оспорят скока и да принудят хващащия играч да сгреши. Бокс-киковете удари са тактика, при която се избягва рискът, и като цяло се смятат за скучни, ако се използват прекалено често, но те са и упорито ефективни, така че са се превърнали в редовна част от съвременното ръгби.

Как се вписват наказателните удари? И кое е свободен удар?

Когато съдията отсъди дузпа, атакуващият отбор може да ритне топката. Ако са в собствената си половина, те могат да ритат към страничната линия и да получат и лайн-аут. Но ако са достатъчно близо до вратата, те могат да изберат да изпълнят наказателен удар, който носи три точки. След това голмайсторът на отбора ще излезе напред, ще постави топката върху пластмасова стойка и ще има възможност да стреля (в старите времена едно дете тичаше с кофичка пясък, а изпълняващият удара поставяше топката върху купчинка). Все по-често обаче отборите предпочитат да пренебрегнат възможността за наказателен удар и вместо това да ритат към страничната линия за атака и евентуален трай. (Вж. „Подвижен маул“ по-горе).

Свободния удар е този, при който не можете да изритате топката в аут или за гол. Тя е за незначително нарушение и, общо взето, когато съдията отсъди наказание със свободен удар, отборът ще избере да докосне топката и да продължи атаката или да се събере в схватка. (Следете за съдията след надуването на свирката; напълно изпъната ръка е дузпа, но ако ръката му е свита, това е свободен удар).

Как работи лaйн-аута?

Ако схватката е състезание по бутане между нападателите, то лайн-аута е състезание по хващане. Но когато единият отбор вкарва топката, съревнованието до голяма степен отпада, ако те си вършат работата както трябва.

Най-общо казано, хукерът вкарва топката, локовете скачат, а проповете помагат да се вдигнат скачащите по-високо във въздуха. Тъчовете (Lineouts) се провеждат по тайни кодове или „повиквания“, формулирани извън сезона и тренирани отново и отново през седмицата. Някой от състава има за задача да „извика“ кой ще хване топката и докъде по линията на нападателите ще стигне тя. Това се предава на хукера чрез уговорения код и когато е изпълнено добре, скачачът се вдига високо, улавя топката без проблеми и я подава на халфа.

Какво може да се обърка при тъча(Lineout)?

При сбор от движещи се елементи, който изисква прецизно време, колективно разбиране и високи умения, много неща могат да се объркат. Като начало топката трябва да бъде хвърлена направо в лайн-аут, за да се осигури честно състезание. И нека просто кажем, че много хукери не могат да овладеят това изкуство.

Бившият хукър на Австралия Фил Кърнс беше шеговито наричан Светкавицата заради склонността му никога да не удря два пъти на едно и също място. Играчите, вдигнати високо във въздуха, също могат да бъдат застрашени, ако същите тези вдигачи не свършат добра работа, помагайки на скачащия да се върне на земята. И като всяка добра шпионска игра, включваща кодове, противниковите отбори често се опитват да разгадаят сигналите на съперника, като изучават и гледат часове наред записи или дори наблюдават отстрани по време на мачовете. Веднъж разгадана, съперниковата линия може лесно да бъде провалена.