Като последния смятам, че най-подходящото описание на представянето на Англия е “ неравномерно“. При всичко, което направиха добре, имаше и важни недостатъци, върху които трябва да се поработи сериозно преди мача с Южна Африка следващата седмица. Беше разочароващо да видим как Англия надиграва Австралия, но не успява да създаде убедителна преднина.

Победата беше удобна, но това беше и едно от най-лошите представяния на австралийците от известно време насам. Уморена, неточна и с многобройни непредизвикани грешки, Австралия имаше двуцифрен брой наказателни удари само след 30 минути и двама души бяха изпратени за 10 мин навън. Те подариха пет наказателни удара за груба игра; всички те бяха правилни, но нито един опасен, а с тази статистика никога нямаше да победят Англия. Въпреки че запазиха контакта с Англия много по-дълго, отколкото заслужаваха, това беше, защото Англия им направи подарък от 15 точки от ненужни нарушения.

Тези, които призоваваха Джоунс да експериментира, и аз бях един от тях, не могат да имат и двете възможности. Експерименталните страни едва ли ще играят безпроблемно и ако казваш, че трябва да се гледа на това, което си усвоил, не можеш също така да се оплакваш твърде силно от непълноценно представяне.

Това, към което Джоунс и екипът му трябва да се стремят сега, е последователност и това се отнася за повечето области на играта им.

Нека започнем с лайн-аут на Англия като първи пример за това. Като цяло функционираше много добре, но при решаващите хвърляния се обърка и Австралия лесно наруши опитите им да отбележат от rolling maul. Всeki lineout в близост до линията на противника сега с право се разглежда като възможност за отбелязване на трай и Англия пропусна няколко. Ричард Кокерил, новият треньор на нападателите, знае как да организира ефективен driving maul и знае колко подобрения са необходими.

По същия начин Кокерил трябва да знае, че Англия не може да си позволи да бъде толкова непоследователна при пробивите следващата седмица. В решаващи моменти твърде малко играчи се ангажираха с контра-схватките за топката или бяха неефективни, когато го правеха. Австралия имаше няколко важни контра-схватки (clearouts) топката но бяха бавни и топката, беше почти неизползваема. Южна Африка може да направи това само с няколко свои нападатели, а Дуейн Вермюлен и Ебен Ецебет могат да го направят сами. Те ще бъдат далеч по-тежък тест от Австралия.

Стартовата задна редица разполагаше с трима качествени нападатели и поотделно те играха добре, но все още не изглеждат балансирани и като единица имат да извървят дълъг път, за да станат сбор, по-голям от техните отделни части. Джоунс може да вижда колкото си иска обещаващи неща, но в някакъв момент трябва да види, че тази надежда се е сбъднала, и ако не е, да бъде достатъчно голям, за да каже, че не се е получило.

Фреди Стюард изигра пълноценен мач на поста опорен халф и направи толкова, колкото може да се очаква в мач, в който беше тестван при висока топка. Маркъс Смит направи достатъчно, за да заслужи още едно стартово място, без да подпалва „Туикънъм“, както го е правил в клубните мачове. Той открива, че международните защити са различен по вид звяр, но притежава рядката способност да бъде безстрашен под напрежение.

Променената задна линия обещаваше много, понякога изпълняваше, а в други случаи беше объркана. Всъщност тя беше това, което беше – звено, което работеше добре на тренировките, но по-трудно функционираше в условията на тестове.

На моменти изглеждаше, че има елемент на прекалено усложняване. Преместването на Ману Туилаги на крилото трябваше да сигнализира за възможността да избере линиите си на движение и да създаде мощна заплаха за носенето на топката. Твърде често той се появяваше в центъра като по-лесна мишена за следене. Размяната на Смит, Оуен Фарел и понякога на Хенри Слейд при първото подаване можеше да създаде проблеми на австралийската защита, но толкова често изглеждаше, че обърква фокуса на Англия и атакуващата ѝ форма така и не се утвърди правилно.

При всичко това Англия с право ще изтъкне, че вкара две попадения и създаде още два шанса срещу Австралия, която не създаде нито един.

Най-доброто, което може да се извлече от този мач, е, че никой от новите играчи на Англия не изглеждаше уплашен в светлината на международното ръгби. На играчи като Беван Род, който се включи късно на позицията на loosehea, може да се прости, че сбъркаха в някоя схватка. Той трябва да усвои занаята си, но поне знаем, че има повече от потенциалa на хартия. Джоунс все още има да решава много проблеми, но вече има и по-добри отговори, а това е напредък.

Победата над Австралия с 32-15 никога не трябва да се омаловажава. За треньора на Англия Еди Джоунс не е важен и фактът, че за осми пореден път неговият отбор побеждава сънародниците му. Как гледате на победата на Англия зависи от това дали сте фен или съветвате съвършенството в стремежа към спечелване на Световната купа.

Като последния смятам, че най-подходящото описание на представянето на Англия е “ неравномерно“. При всичко, което направиха добре, имаше и важни недостатъци, върху които трябва да се поработи сериозно преди мача с Южна Африка следващата седмица. Беше разочароващо да видим как Англия надиграва Австралия, но не успява да създаде убедителна преднина.

Победата беше удобна, но това беше и едно от най-лошите представяния на австралийците от известно време насам. Уморена, неточна и с многобройни непредизвикани грешки, Австралия имаше двуцифрен брой наказателни удари само след 30 минути и двама души бяха изпратени за 10 мин навън. Те подариха пет наказателни удара за груба игра; всички те бяха правилни, но нито един опасен, а с тази статистика никога нямаше да победят Англия. Въпреки че запазиха контакта с Англия много по-дълго, отколкото заслужаваха, това беше, защото Англия им направи подарък от 15 точки от ненужни нарушения.

Тези, които призоваваха Джоунс да експериментира, и аз бях един от тях, не могат да имат и двете възможности. Експерименталните страни едва ли ще играят безпроблемно и ако казваш, че трябва да се гледа на това, което си усвоил, не можеш също така да се оплакваш твърде силно от непълноценно представяне.

Това, към което Джоунс и екипът му трябва да се стремят сега, е последователност и това се отнася за повечето области на играта им.

Нека започнем с лайн-аут на Англия като първи пример за това. Като цяло функционираше много добре, но при решаващите хвърляния се обърка и Австралия лесно наруши опитите им да отбележат от rolling maul. Всeki lineout в близост до линията на противника сега с право се разглежда като възможност за отбелязване на трай и Англия пропусна няколко. Ричард Кокерил, новият треньор на нападателите, знае как да организира ефективен driving maul и знае колко подобрения са необходими.

По същия начин Кокерил трябва да знае, че Англия не може да си позволи да бъде толкова непоследователна при пробивите следващата седмица. В решаващи моменти твърде малко играчи се ангажираха с контра-схватките за топката или бяха неефективни, когато го правеха. Австралия имаше няколко важни контра-схватки (clearouts) топката но бяха бавни и топката, беше почти неизползваема. Южна Африка може да направи това само с няколко свои нападатели, а Дуейн Вермюлен и Ебен Ецебет могат да го направят сами. Те ще бъдат далеч по-тежък тест от Австралия.

Стартовата задна редица разполагаше с трима качествени нападатели и поотделно те играха добре, но все още не изглеждат балансирани и като единица имат да извървят дълъг път, за да станат сбор, по-голям от техните отделни части. Джоунс може да вижда колкото си иска обещаващи неща, но в някакъв момент трябва да види, че тази надежда се е сбъднала, и ако не е, да бъде достатъчно голям, за да каже, че не се е получило.

Фреди Стюард изигра пълноценен мач на поста опорен халф и направи толкова, колкото може да се очаква в мач, в който беше тестван при висока топка. Маркъс Смит направи достатъчно, за да заслужи още едно стартово място, без да подпалва „Туикънъм“, както го е правил в клубните мачове. Той открива, че международните защити са различен по вид звяр, но притежава рядката способност да бъде безстрашен под напрежение.

Променената задна линия обещаваше много, понякога изпълняваше, а в други случаи беше объркана. Всъщност тя беше това, което беше – звено, което работеше добре на тренировките, но по-трудно функционираше в условията на тестове.

На моменти изглеждаше, че има елемент на прекалено усложняване. Преместването на Ману Туилаги на крилото трябваше да сигнализира за възможността да избере линиите си на движение и да създаде мощна заплаха за носенето на топката. Твърде често той се появяваше в центъра като по-лесна мишена за следене. Размяната на Смит, Оуен Фарел и понякога на Хенри Слейд при първото подаване можеше да създаде проблеми на австралийската защита, но толкова често изглеждаше, че обърква фокуса на Англия и атакуващата ѝ форма така и не се утвърди правилно.

При всичко това Англия с право ще изтъкне, че вкара две попадения и създаде още два шанса срещу Австралия, която не създаде нито един.

Най-доброто, което може да се извлече от този мач, е, че никой от новите играчи на Англия не изглеждаше уплашен в светлината на международното ръгби. На играчи като Беван Род, който се включи късно на позицията на loosehea, може да се прости, че сбъркаха в някоя схватка. Той трябва да усвои занаята си, но поне знаем, че има повече от потенциалa на хартия. Джоунс все още има да решава много проблеми, но вече има и по-добри отговори, а това е напредък.