а улиците около стадион „Авива“ в събота повечето от продавачите на билети бяха с празни ръце и се вайкаха за резервни. Хубаво би било да си помислим, че въведеното през лятото по-строго законодателство за продажба на билети е стреснало продавачите, но всъщност единственият проблем беше предлагането. Притежателите на билети не бяха отворени за оферти.

Те вече се бяха разделили с доста пари. Билетите от първа категория за централната част от ноемврийската серия бяха на цена 125 евро, а по-голямата част от местата на терена бяха на цена 100 евро или повече. Нито една от страните от северното полукълбо не може да очаква посещение от Нова Зеландия всяка година или дори всяка втора година, така че когато „All Blacks“ кацнат, има търговски импулс това да се заплаща. Дори в дните, когато те редовно прегазваха Ирландия, Lansdowne Road беше пълен за спектакъла.

Другите съперници на Ирландия в ноемврийската серия обаче не бяха от „А“ класацията. Бяха изминали само няколко месеца, откакто Япония беше в града, а каквато и да е нишка между Ирландия и Аржентина да е съществувало през последните около 20 години, то рядко се изкачва над определен регистър по отношение на зрителската привлекателност.

Интересна е обаче реакцията на публиката към тези мачове. След като повече от 18 месеца нямаше публика или тя беше незначителна, общото очакване беше, че „Авива“ ще бъде пълна веднага щом вратите бъдат отворени отново. След като понесе загуби от 45 млн. евро по време на пандемията, IRFU се нуждаеше от голям приход от ноемврийската серия, но това не беше толкова лесно, колкото можеше да си представи.

За мача с Япония имаше повече от 10 000 празни места, въпреки наистина атрактивната специална оферта от 10 евро за деца. Преди и след този мач дикторът на стадиона информира публиката, че все още има билети за мача с Аржентина, и това съобщение беше повторено преди началото на мача миналата събота. Те все още се бореха за бизнес.

Повечето билети за мачовете с Япония и Аржентина бяха на една и съща цена: 70-85 евро. Дали това е добра цена? Дали Ирландия ще включи всичките си галактически играчи срещу Аржентина? Това никога не е било вероятно; до късно вечерта в събота това нямаше значение.

Ирландия и „All-Blacks“ бяха изиграли един от най-великите тестови мачове, виждани някога на Lansdowne Road, а еуфорията, която посрещна триумфа на Ирландия, беше по-силна от всякакви маркетингови кампании. До средата на седмицата повече от 45 000 билета бяха прехвърлени за мача с Аржентина, а до неделя на стадиона ще има много малко празни места.

Но какво щеше да стане, ако Ирландия не беше победила “ All-Blacks“? Как щяха да продадат останалите билети?

Това би трябвало да накара всички спортни организации да се замислят. Не всички посетители, които прекараха 18 месеца, лишени от възможността да присъстват на спортни събития с голям брой зрители, искат да се върнат обратно. Поне не на всяка цена.

Опитът на GAA през новата година ще бъде интересен. Националните лиги бяха отрязани от пандемията в средата на март 2020 г., а до началото на шампионатите през същата година страната беше в плен на блокада, която изключваше всички фенове от мачовете. Тазгодишната Лига също се изигра пред празни трибуни и едва в по-късните кръгове на първенството зрителите отново бяха допуснати в значителен брой.

През последните няколко месеца нямаше никакви ограничения за посещаемостта на клубните мачове и въпреки това не се наблюдаваше необичаен скок в посещаемостта. Живото предаване на мачове, което имаше такъв успех по време на пандемията, беше продължено в много графства. RTE удвои отразяването на клубните мачове в събота следобед и рано вечерта, поемайки щафетата, изпусната от Eir Sport, а TG4 отразява клубните мачове в неделя, както винаги. Никога не е имало повече възможности за гледане от разстояние, а по това време на годината тази опция може да бъде привлекателна.

На национално ниво обаче приходите на GAA от посещаемост надхвърлят всички останали източници на приходи. През последните два сезона тези цифри бяха сринати. Когато националните лиги се възобновят през новата година, GAA ще се нуждае от посещаемост. Трябва ли да го преследва? Да го стимулират?

Около 12 месеца преди да се появи пандемията, GAA обяви пакет от увеличения на цените на билетите за първи път от осем години насам. С изключение на билетите за трибуните за финалите на All-Ireland, които бяха увеличени с 10 евро, всички останали увеличения бяха само с 5 евро. За мачовете от Националната лига обаче това означаваше увеличение от 33%, което доведе до 20 евро за тези билети. Проблемът не беше толкова в петте лири, колкото във възприемането на съотношението между цена и качество: 20 лири за мач от Лигата изглеждаше малко скъпо, когато нито един от двата отбора не беше в пълен състав. Както можете да си представите, настана бурна реакция.

Трябва ли сега да преразгледат тези цени? Би ли имало търговски смисъл за GAA да се върне назад преди Лигата догодина и да си купи малко добра воля? Могат ли да бъдат сигурни, че основната им аудитория отчаяно иска отново да се втурне през вратите?

Да се направи това предположение би било неочакван риск.