Mohed Altrad: От парцалите до богатството

през 2017 г. Лоран Лабит, тогавашният треньор на отбора Racing 92, информира медиите, че според него собственикът на Монпелие Мохед Алтрад „е купил Френската федерация по ръгби“. Това се оказа скъпо струващо твърдение за Лабит – който в момента е в екипа на националния отбор – в резултат на което получи забрана за достъп до терена за 15 седмици и трябваше да плати глоба в размер на 1500 евро.

Лабит обвини за избухването си, (за което се извини), тежкото поражение на неговия отбор от Монпелие, но то беше по-скоро кулминацията на тлеещото недоволство от това, което Лабит възприемаше като прекомерно влияние на Алтрад във френското ръгби. Само предишния месец магнатът поиска клубът му да бъде компенсиран, след като сблъсъкът им от Топ 14 срещу „Расинг“ беше отложен след шокиращото съобщение, че „Расинг“ планира да се слее със „Стад Франсе“. Парижкото сливане така и не се осъществи, но искането на Алтрад явно е влязло под кожата на Лабит.

Интересно е какво си е помислил, когато през 2018 г. компанията на Altrad подписа договор за спонсорство на фланелки с FFR до Световното първенство през 2023 г., за който се съобщава, че е на стойност 35 млн. евро.

Името „Altrad“ стана синоним на Франция, както ще стане и с All Blacks от 2022 г., след като човекът, чиято компания има нетна стойност от 3,4 млрд. долара, подписа шестгодишен договор за спонсорство с новозеландското ръгби. Срещу 70 млн. евро NZR ще изписва името на едноименната компания на Altrad, специализирана в строителни материали, върху фланелките на мъжкия и женския национален отбор, както и на All Blacks Sevens, Black Ferns Sevens, Maori All Blacks и на отборите на Нова Зеландия до 20 години.

Алтрад заяви пред френските медии, че сделката предвижда и „обмен на умения, по-специално на ниво треньори, обучение и освен това четири мача на All Blacks ще се играят в Монпелие между 2022 и 2026 г.“.

Някои биха казали, че Altrad е купил новозеландското ръгби.

И така, какво могат да очакват кивитата от човека, който е дал името си на „черните“ и „сините“? Ако егото на Алтрад е с размерите на Айфеловата кула, той го крие добре под доста срамежлива и сдържана външност. За разлика от Мурад Буджелал, колоритния бивш собственик на Тулон, Алтрад не изпитва неутолимо желание да бъде център на внимание.

Но не се заблуждавайте от скромното му поведение. Това е изключителна личност, човек, който е преодолял най-ужасяващите трудности, човек, за когото би могло да се създаде клишето „от парцали до богатство“. Ако историята на живота на Altrad беше превърната във филм, тя щеше да бъде отхвърлена като холивудска хипербола.

Алтрад не знае кога е роден, а само, че това е станало някъде между 1948 и 1955 г. в бедуинско племе в сирийската пустиня, на което баща му е бил вожд. Той избира годината 1948 за своя паспорт и от шапка изтегля месеца и деня – 9 март. „Не познавах майка си“, казва той на френски интервюиращ през 2019 г. „Роден съм от изнасилване… Майка ми е била изнасилена два пъти: първия път е родила по-големия ми брат, когото баща ми е задържал и когото е убил чрез малтретиране. В известен смисъл аз имах повече късмет. Той не ме искаше.“

Майката на Алтрад умира, когато той е на четири години, и той е отгледан в бедност от баба си – студена жена, по всичко личи. Като бедуин Алтрад няма достъп до училище, но каква полза от образованието за един овчар – професията, която баба му е замислила за него? Момчето имало други идеи и тайно се научило да чете. Снабден с тази ценна стока, Алтрад пожелал да разшири хоризонтите си.

В крайна сметка той е приет от член на семейството си, който живее в град Ракка, където се записва в местно училище и полага изпитите си с отличие. През 1969 г. пристига в средиземноморския град Монпелие с университетска стипендия, без да има нито един франк в джоба си и без да знае нито дума на френски.

След едно десетилетие Алтрад не само усвоява езика, но и получава диплома по математика и докторска степен по компютърни науки, придобива френско гражданство и се жени за французойка.

Но вместо да изгради живота си във Франция, Алтрад започва работа в Абу Даби, където се занимава с компютри в националната петролна компания. Пет години по-късно, през 1985 г., докато е на почивка във Франция, той и негов приятел купуват фалирала фирма за строителни скелета. Това е основополагащият камък на неговата бизнес империя.

През годините някои оспорват тази история, твърдейки, че тя е твърде фантастична, за да е истина. Покойният Жорж Фреш, социалистически кмет на Монпелие от 1977 до 2004 г., обвинява Алтрад, че е сирийски таен агент, чието минало е измислено. Малцина приеха обвинението сериозно, още повече, че Фреш има опит в пренебрегването на етническите малцинства.

Алтрад е човек с много постижения в различни области. Написал е три романа и се е кандидатирал на местни избори. Но геният му се крие в бизнеса. През 2015 г. той става първият французин, спечелил престижната награда „Световен предприемач на годината“, като съдиите оценяват „способността му да изгражда и поддържа растеж в продължение на 30 години, както и неговата скромност и характер“.

Запитан през 2016 г. за своята бизнес философия, Алтрад отговаря: „Ключовото нещо е да имаш хора, които да са щастливи в твоята компания“.

Но докато тази философия работи в неговата бизнес империя, досега тя не му е донесла особен успех в опита му да изгради ръгби династия.

От няколко години Алтрад е имал намерение да купи Монпелие, но ако се вярва на разказите, Фреш е направил всичко възможно, за да предотврати подобна сделка, дори когато вече не е бил на поста си. „Докато съм жив, никога Алтрад“, твърди Фреш по повод перспективата сириецът да придобие градския ръгби клуб. Фреш умира през октомври 2010 г. и седем месеца по-късно Алтрад купува Монпелие за 2,4 млн. евро.

По щастливо стечение на обстоятелствата две седмици след като Алтрад става мажоритарен акционер, Монпелие участва в първия си финал в Топ 14, губейки с 15:10 от Тулуза с млад отбор, включващ местни герои като Франсоа Трин-Дюк и Фулгенс Уедраого, който вече 18-и сезон работи в клуба.

Алтрад сигурно е очаквал, че финалите в Топ 14 ще се превърнат в редовно събитие, но оттогава е имало само един – срещу Castres през 2018 г., който също завърши с поражение. Всъщност, откакто той купи Монпелие, има само два трофея – European Challenge Cup през 2016 г. и 2021 г., което е малка възвръщаемост за една огромна инвестиция. На няколкостотин километра по средиземноморското крайбрежие милионите на Буджелал бяха възнаградени със спечелването от Тулон на три Шампионски купи и една титла от Топ 14.

През последните 10 години Алтрад нае и уволни няколко треньори от най-висока класа, а десетки топ звезди от цял свят дойдоха и си отидоха, без да направят особено впечатление.

Най-голямата грешка на Алтрад беше наемането на Джейк Уайт, който през 2007 г. беше треньор на Южна Африка и спечели Световната купа. Тесногръд и лишен от съпричастност, неговият подход към треньорството беше противоположен на бизнес философията на Altrad. Той не направи опит да научи езика или да разбере културата; вместо това изпрати повече от дузина южноафриканци, освободи няколко французи – включително местния герой Трин Дюк – и отчужди публиката. В крайна сметка Altrad уволнява Уайт през 2017 г.

Алтрад винаги е настоявал, че независимо дали става въпрос за бизнес или ръгби, неговата мотивация не са парите, а нещо по-дълбоко. „Никога не са били моята движеща сила парите“, каза той през 2019 г. „Моята движеща сила е отмъщението, но не срещу човека, а срещу живота“.

Въпреки това Алтрад знае силата, която парите имат над много мъже. Той ги използва, за да привлече Johan Goosen от Расинг в Монпелие (възможна друга причина за гнева на Лабит), като се твърди, че е платил 1,5 млн. евро, за да откупи южноафриканеца от договор, който е имал за две години и половина. Поведението на Алтрад предизвиква скандал във френското ръгби. „Президентът, който ще подпише договор с Johan Goosen, е гадняр“, заяви Буджелал. „Това, което е направил, е да не спазва един договор. Ако президентът подпише с него, тогава той застрашава всички останали президенти на Топ 14“.

Имаше и други противоречия, а именно двата дни, които той прекара в полицейския арест през 2020 г., когато той и президентът на FFR Бернар Лапорт бяха разпитани по обвинения, че собственикът на Монпелие е използвал влиянието си, за да намали дисциплинарното наказание срещу клуба си през 2017 г. Двамата отричат обвиненията и досега не са повдигани обвинения.

Лапорте се разплака, когато беше освободен от ареста, но Алтрад беше по-стоически настроен. Не е като да не се е сблъсквал с повече трудности в живота си от няколко дни, в които се е взирал в стените на полицейска килия. В интервю от 2016 г. Алтрад описва детството си като „много несгоди на всяко ниво… като се започне от самото начало, смъртта на майка ми, фактът, че баща ми не искаше да живее с мен, затова ме изгони и т.н.“.

От травмата на младостта му са минали десетилетия, обяснява Алтрад, „но повярвайте ми, това все още тече в кръвта ми, в сърцето ми. Не го забравям“.

Психоаналитикът би казал, че това е причината да нарече стадион на свое име и защо името му украсява фланелките на две от великите нации в ръгби съюза; това няма да е първият случай, когато едно отхвърляне в детството се превръща в мания за уважение и признание в зряла възраст.

Мечтата на Алтрад ще бъде сблъсъкът между Франция и Нова Зеландия на финала на Световната купа през 2023 г. в Париж. Тридесет фланелки, носещи неговото име – това би затвърдило репутацията му на най-големия властови играч в ръгбито.