Какво научихме, след като есенните международни мачове за пари приключиха за поредна година?

Първото е, че пропастта между нациите от първо ниво и останалите е толкова голяма, колкото никога досега, както показа срамното недоразумение, при което ръждясалите „All Blacks“ разбиха САЩ с 14:104.

Който си е мислил, че насрочването на този мач е вълшебна идея, трябва да се замисли отново – дори и като загрявка, каква е възможната цел на един отбор да загуби с такава разлика? Въпреки тази поука, през седмицата беше обявено, че САЩ са на първо място по домакинство на RWC през 2031 г. – да се надяваме, че дотогава те ще имат отбор, който поне малко може да се смята за заслужаващ доверие на терена.

Потвърди се, че стандартът на съдийството по света е много различен. Съдиите стават все по-добри, като постоянно ръководят истински конкурентни мачове, поради което тези от Премиършип се отличават от останалите. Въпреки това поведението на някои треньори спрямо съдиите е достойно за съжаление и е време да се заеме адекватна позиция по този въпрос. Дейв Рени получи писмено предупреждение от Световното ръгби за коментарите си по адрес на шотландския съдия Майк Адамсън и ТМО Мариус Йонкер.

Разбира се, впоследствие Рени се извини, но както повечето от нас са чували от майките си, когато са били малки, съжалението не винаги подобрява ситуацията! Световното ръгби трябва да предприеме по-строги мерки, когато треньорите се издънят – големи глоби и отстраняване от работа биха помогнали да се оправят нещата.

Точно както треньорите трябва да затегнат контрола върху действията си, трябва да се въведе и истинска репресия върху играчите: капитаните трябва да говорят само със съдията, и то по уважителен начин, във време, избрано от съдията. Това е напълно в основата на това, което прави ръгбито велико, и ние го застрашаваме на свой риск.

И накрая, потвърди се, че Шестте нации са погрешна концепция, както е от момента, в който беше добавена Италия. Италианците бяха разгромени от недостатъчно силна Нова Зеландия, загубиха от Pumas, които все още са доста по-надолу от най-добрите, и след това постигнаха първата си победа от известно време насам, като се справиха с Уругвай, който е четири места под тях в ранглистата на Световното ръгби.

Италия трябва да си тръгне и трябва да се върнем към „Петте нации“ в рамките на пет уикенда, като всеки отбор има по две домакинства и гостувания. Календарът ще бъде подобрен с един замах, а качеството ще бъде по-добро – едно елитно състезание се нуждае от елитни отбори, а не от пушечно месо.

В четвъртък SARU и Раси Еразъм оттеглиха жалбите си срещу заключенията на дисциплинарния процес на Световното ръгби и ръководният орган обяви въпроса за приключен – колко удобно! Какво се е случило през осемте дни след произнасянето на присъдата, за да предизвика такава внезапна промяна на мнението?

Може би никога няма да разберем, но както SARU, така и „Еразъм“ трябва да бъдат в изпитателен срок в обозримо бъдеще. Още през миналия уикенд техният физиотерапевт Рене Нейлър нахлу на терена, докато Бокс пробиваха защитата на Англия, нещо, което е недопустимо по закон 6 – нямаше контузени играчи, които да се нуждаят от внимание. Ако Южна Африка има сериозни намерения да се реформира, тя трябваше да бъде дисциплинарно наказана и във всеки случай Световното ръгби трябваше да си каже думата.

Както SARU, така и Еразъм ще бъдат съдени за действията си, а не за беглото му извинение към Ник Бери и приемането на глобата и забраните. Властите трябва да гарантират, че ще им бъде потърсена отговорност, ако не се съобразят с начина, по който работи останалата част от света на ръгбито. Световното ръгби може и да смята въпроса за приключен, но това не е така, нито за миг.