Бившият международен съдия свиква да посреща Коледа по-близо до дома
Коледите ми сега са много по-различни от преди.
Доскоро те бяха продиктувани от съдийския ми график, така че на Boxing Day бях на терена – обикновено на мач между Scarlets и Ospreys.
Или пък бях в Ирландия, където съдийствах на мача между Мюнстер и Лейнстър, а веднъж летях до Лимерик на Бъдни вечер, където бях много признателен за коледната вечеря с моя колега и приятел Джон Лейси и неговото семейство.
Обикновено вечерите бяха доста спокойни – пуйка, пай с кайма и, разбира се, коледен пудинг и може би чаша вино. На сутринта винаги имаше и по една бира в местния клуб.
Все пак не можеш да си позволиш да лудуваш, не и когато на следващия ден има голям мач.
Но сега, когато се пенсионирах, всичко това се промени – или поне така си мислите. Защото фермата все още означава, че винаги има какво да се прави.
Получете най-новите новини, интервюта и анализи за уелското ръгби точно тук
Например, имам 58 глави добитък и има една крава, която трябва да роди на самия 25 декември.
Може би, ако телето се окаже момче, да го наречем Исус. Все пак ще се роди в обор – ама в кравеферма!
Все пак не бива да се оплаквам твърде много. В края на краищата моите крави определено ме слушат повече, отколкото някога играчите.
Въпреки това в момента в къщата ни тичат шест кученца немски овчарки. Те са на около четири седмици и се занимават с всичко – постоянно ме хапят по пръстите и като цяло създават адска бъркотия, която после трябва да почиствам.
Честно казано, това е постоянен хаос и да се опитвам да ги накарам да се държат прилично е по-трудно от съдийството на Южна Африка срещу Нова Зеландия. И, повярвайте ми, да държа тези момчета в релси беше достатъчно трудно.
Дали обаче съм щастлив, че замених ръгби игрището с двора на фермата? Мисля, че да.
Понякога ми липсват шумът и суетата, тълпата, оживлението.
Въпреки това продължавам да тренирам няколко млади и перспективни уелски съдии, както и да правя материали за S4C и Scrum V в дните на мачовете. Но със сигурност знам, че се пенсионирах в подходящия момент, това е сигурно.
Спомням си чувството, че съм седнал в нощен полет, когато трябваше да бъда с приятелите и семейството си.
Да си у дома по Коледа, заобиколен от любимите хора, е единственият начин да го направиш.
Миналата година с различните ограничения на Ковид бяхме само аз и баща ми Герайнт при него, а аз отидох до местната кръчма „Принцът на Уелс“ в Портирхид, за да взема пуйка за вечеря – която, трябва да кажа, беше една от най-добрите коледни вечери, които си спомням, че съм ял някога.
Но тази година нещата ще бъдат малко по-различни.
Ще заведа татко и сестра му да видят брат си на вечеря в къщата на братовчедка ми Хелън близо до Абераерон. За първи път, откакто са били деца, ще успеят да прекарат празниците заедно.
Партньорът ми Бари ще бъде у дома във фермата със семейството си, а аз ще се върна там до вечерта за пуешки сарми и настолни игри.
Знам, че много хора мразят Коледа, защото може да бъде толкова маниакална, но колко точно е маниакална, зависи от всеки отделен човек.
Ако искате да се суетите тук, там и навсякъде, харчейки много пари, това е ваше решение.
Аз? Предпочитам да се успокоя и да използвам времето, за да наваксам с всички хора, които не съм виждал от известно време.
Това обаче не означава, че не съм готов да пътувам в последния момент.
Винаги съм имал проблем с купуването на подаръци до последния момент, а това, че съм в оживени магазини, означава, че често ме разпознават.
Хората винаги искат да си поговорят или да се снимат с мен и аз изобщо нямам нищо против това. Веднъж някой дори ме помоли да изпея „Джингъл Белс“ по телефона му, но това е нормално. Никога не казвам „не“. Защо да отказвам?
Бари е този, който е организиран, и той обича това време на годината.
Оставям го да направи цялата украса, въпреки че вкусът ми е доста минималистичен. Така че обикновено трябва да намерим баланс. Максимумът е две коледни елхи в дома на Оуенс.
При условие че не прекаляваме, аз с удоволствие седя и го оставям да прави магията си.
Трудно е да не се размишлява по Коледа, смятам аз. Обикновено се връщам назад към изминалите 12 месеца и си мисля за всички онези, които не са могли да видят семействата си или са загубили близките си.
През празничните дни се сещам и за тези, които работят – от службите на първа линия като пожарната, полицията и бърза помощ до служителите в местната бензиностанция, които се грижат колите ни да са заредени. Такива хора твърде често се забравят.
Наистина обаче Коледа е за младите, а когато си дете, това време на годината може да бъде прекрасно.
Трикът е в това да успееш да запазиш тези чувства, независимо колко се променя светът около теб.
Трябва да цените тези спомени и да ги пазите в сърцето си, защото с напредването на възрастта е твърде лесно да ги изгубите от поглед.
Затова се възползвайте максимално от тази година и се забавлявайте.
Весела Коледа на всички.