От любов към ръгбито – Австралия

АВСТРАЛИЯ Ръгбито почти не успя да се наложи в Австралия. Когато младият Том Уилс, на 14 години, е изпратен от Австралия в Rugby School, може би сте си помислили, че той ще се завърне и ще помогне за развитието на играта ръгби. Вместо това той започнал да играе австралийски футбол. Тази игра, разработена като начин за поддържане на физическата форма на играчите през зимата, се играе на овално игрище. По онова време Том Уилс пише, че „ръгбито не е игра за нас; искахме зимно забавление, но мъжете можеха да пострадат, ако се хвърлят на земята, затова мислехме по друг начин“. През 60-те години на XIX век обаче ръгбито постепенно започва да се играе в училищата в Австралия, тъй като учителите от Англия донасят със себе си правилата на Rugby School. От време на време се събирали отбори, които играели срещу гостуващи военни кораби, а първият клуб бил създаден в университета в Сидни. Отново нещата не започват по най-добрия начин. Вестник “ Sydney Morning Herald“ съобщава, че „на 19 август 1865 г. следобед на територията на университета се е играл мач по ръгби. След вълнуваща борба, продължила час и половина, по време на която не бяха отбелязани голове
от двете страни, играта беше прекратена поради недоразумение по отношение на правилата. За щастие обаче през 1874 г. вече има достатъчно клубове, за да се създаде Южният ръгби съюз. Първоначално той е управляван от Twickenham в Англия, но през 1892 г. Южният ръгби съюз се превръща в Ръгби съюз на Нов Южен Уелс и управлява спорта заедно с Ръгби съюза на Куинсланд.Австралийският национален отбор е известен като „Уолъбис“ по името на очарователното торбесто животно, което не е достатъчно голямо, за да бъде кенгуру. По време на първото им турне в Северното полукълбо някои издания на британската преса се опитват да дадат на гостуващия отбор прозвището „зайците“. Австралийците не желаеха националният им отбор да носи името на вид, който е бил внесен от Англия и се е превърнал във вредител. Беше организирано гласуване сред гостите, за да се избере по-подходящо животно, и местният уолаби беше надлежно избрано. Първата световна война спира рязко развитието на ръгби съюза

в Австралия, тъй като всички власти смятат, че да се играе би било неподходящо, докато толкова много мъже се бият в чужбина. Въпреки това ръгби лигата продължава да се играе по време на войната и редица играчи преминават към алтернативния код. Ръгби съюзът започва да се развива отново до 1928 г.

Ръгби трябва да благодари на австралийците за създаването на крайния защитник, който може да тича. Това не е свързано с наследството им на каторжници (вероятно са били залавяни и депортирани именно каторжниците, които не са могли да избягат достатъчно бързо). Не, това е промяна в закона, известна като „австралийско разрешение“, която променя начина на игра, което е от голяма полза за зрителите. Преди 1968 г. задачата на защитника беше да се бори да хване топката и да я избие в тъч, колкото се може по-нагоре по терена. Това беше позволено
от всяка точка на игралното поле и можеше да доведе до някои доста скучни мачове. В един мач между Уелс и Шотландия през 1963 г. бяха наблюдавани 111 тъча, тъй като уелският халф Клайв Роуландс прекара целия мач в ритане в тъч. Неговите съотборници доминираха в разиграванията, но щом спечелеха топката, тя отиваше право при Роуландс, който веднага я изритваше отново в тъч. Австралийците получиха разрешение да променят правилата, така че никой да не може да изрита топката в тъч извън 25-ярдовата линия. Тази промяна е приета от останалата част на света през 1968 г. и в резултат на това броят на есетата, отбелязани от защитниците, рязко нараства, тъй като те се съсредоточават малко повече върху играта си в нападение, а не върху ритането в тъч. През 80-те години на ХХ век „Уолабис“ се превръща в доминираща световна сила, а през 1984 г. прави завладяващо турне на Британските острови. През 1999 г. те влизат в историята като първата нация, спечелила два пъти Световната купа по ръгби, побеждавайки Франция на финала на стадион „Милениум“ в Кардиф с 35:12.