England Rugby Landscape Logo

АНГЛИЯ „Тъй като в града има голям шум, причинен от блъскането с големи топки, от което могат да произлязат много злини, които Бог да забрани, ние заповядваме и забраняваме от името на краля, под страх от затвор, да се използват такива игри в града в бъдеще.“ ПРОКЛАМАЦИЯ ОТ ЕДУАРД II, 1314 г. Дълго преди деня, в който Уилям Уеб Елис е взел топката в елитно училище, е имало много обикновени хора, които са се наслаждавали на простото удоволствие да хвърлят топка по състезателен начин.
В средновековна Великобритания в селата се провеждали игри, в които огромни тълпи се състезавали да пренесат надута свинска кожа от единия край на града до другия. Най-чистата форма на играта е оцеляла и до днес в места като Ашборн в Дербишър, където „горните“ (родените на север от река Хенмор) се състезават срещу „долните“ (родените от южната страна), за да пренесат топката от паркинга в центъра на града до една от двете мелници в покрайнините. Правилата не са много и играта може да продължи до осем часа, но ако никой не вкара гол до 22:00 ч., топката трябва да бъде върната в обществената сграда „Green Man and Black’s Head“ за съхранение до следващата година.

Селяните продължават да ритат и хвърлят топки още няколко века, а игрите изглежда са си проправили път в английските държавни училища, а оттам и в университетите. Игрите все още били доста груби и през 1303 г. един оксфордски студент на име Томас от Солсбъри намерил брат си Адам мъртъв, очевидно в резултат на футболна игра на главната улица срещу няколко ирландски студенти. От време на време игрите с топка се забраняват, но през следващите няколко години
директорите на държавните училища започват да виждат предимствата и ползите от това да карат младите си възпитаници да изгарят излишната си енергия, като гонят топка, пълна с въздух. Въвеждат се някои леки правила, рефери, длъжности и треньори, а различните училища развиват свои собствени версии на спорта. През 1845 г. три момчета от училището в Ръгби се събират и създават първия отпечатан сборник с правила. Другите училища започват да играят играта по правилата на училището в Ръгби. Колежът Челтнъм е поканен в Ръгби за първия междуучилищен мач, който той печели. След това започват да се създават клубове по ръгби, тъй като момчетата от училището се местят и започват работа. Докато Уеб Елис става пастор, някои от неговите връстници започват работа като лекари; първият клуб по ръгби, който се организира дотолкова, че да проведе учредително годишно общо събрание, е в болница “ Guy“ в Лондон. Несъмнено поддържаните по този начин състезания им дават полезни теми за практикуване, докато усъвършенстват хирургическите си умения

Играта на асоциацията

През 1863 г. е създадена Футболна асоциация от клубове, които искат да изключат практиката на ритане на противника в крака. Играта, която тези клубове играели според „правилата на асоциацията“, постепенно се превърнала в играта, която включва ритане на сферична топка, сключване на брак със Spice Girls и редовно изнасяне на театрални представления пред съдията, докато се оплаквате, че противникът ви е ритнал в прасеца. Оттогава тази игра е известна на повечето хора като футбол, на американците – като soccer, а на ръгбистите – като „играта на асоциацията

В цялата страна се появяват клубове по ръгби. Футболният клуб по ръгби „Барнс“ очевидно е създаден през 1839 г., но не успява да изиграе мач до 1862 г. Старите момчета от училището в Блекхийт играят ръгби на хълма от 1858 г. и през 1862 г. решават да изготвят клубен устав и да отворят членството за по-широка публика.
През 1857 г. бившият ученик от училището по ръгби Уилям Матър сформира отбор, съставен от негови стари съученици, и кани друг стар приятел и капитан на училището, за да доведе подобен отбор от Манчестър. Демонстрационния мач се играе пред многобройна публика на игрището за крикет в Ливърпул, а отговорникът за терена маркира игрището с бял тебешир. В резултат на това в Ливърпул и Манчестър са създадени клубове. Цялата тази дейност започнала да се нуждае от организиране и добре запазените копия на оригиналните правила на училището по ръгби вероятно започнали да изглеждат малко позабравени.
На 26 януари 1871 г. в ресторант “ Pall Mall“ зад площад „Трафалгар“ в Лондон е свикано първото заседание на Футболния съюз по ръгби. Ресторантът вече не е там, но на мястото има паметна плоча, която отбелязва значението му за играта. Трима адвокати, които по случайност са и стари приятели от училището по ръгби, получават задачата да преработят правилника. Тъй като били юристи, техният вариант се превърнал по-скоро в закон, отколкото в правилник, както ще ви напомнят ръгби педанти при всеки удобен случай. Остроумните любители на ръгбито сред вас ще забележат появата на думата „съюз“. Опитът за обединяване на този спорт в едно семейство с един набор от правила (пардон, закони) беше олицетворен от създаването, в сянката на колоната на Нелсън, на Футболния съюз по ръгби. Не след дълго обаче съюзът започва да се разпада и се появява алтернативна версия на играта.

ГРАХЪМ ЛОУ, треньор в новозеландската ръгби лига

През 1859 г. Чарлз Дарвин публикува книгата си „За произхода на видовете“, в която включва и теорията си за естествения подбор. За да събере доказателства в подкрепа на теориите си за приспособяването и оцеляването, е била необходима една трезва и академична обиколка на Галапагоските острови и околностите. Въпреки това той е можел да си остане у дома, да изпие една-две бири и да наблюдава еволюцията на два много различни подвида на Homo rugbyus. Спортът ръгби в северна Англия е трябвало да се адаптира към различна икономическа среда и е щял да се разклони и да даде началото на изцяло нова разновидност на играта – ръгби лига. Към края на XIX в. ръгбито става изключително популярно в северните градове, а огромни тълпи плащат, за да гледат срещите на отборите. Клубовете генерират значителни приходи, но те не могат да попаднат в портфейлите на играчите, тъй като регулаторите на играта стриктно спазват кодекса на аматьорството. Играчите, предимно от традиционните работнически професии, също така трудно изкарват прехраната си, ако се контузят по време на мач. На Футболния съюз по ръгби беше представено предложение, което позволяваше на клубовете да плащат на играчите за „прекъснато време“, за да ги компенсират за всяко пропуснато работно време.

RFU е създаден от ученици от държавните училища, много от които не се притесняват за поддържането на постоянни доходи. Доминиран от южните клубове с аристократични и амбициозни членове от средната класа, той отхвърля предложението, а северните клубове са отстранени, ако бъдат заподозрени, че плащат на играчите.
През август 1895 г. 22 клуба се срещат в хотел „Джордж“ в Хъдърсфийлд и след три часа обсъждане на четири очи решават да създадат отцепнически Северен футболен съюз по ръгби, специално за да разрешат заплащането на играчи за прекъснато време. От този момент нататък играта, която се играе в северните лиги, става известна като ръгби лига, а играта, която се играе под егидата на първоначалния RFU, става известна като ръгби съюз.

РАЗЛИЧНА ЛИГА

Двата клона на играта се развиват по различен начин. В ръгби лигата играта става много по-отворена, тъй като схватката престава да бъде монументална битка за това кой ще успее да избута другия от топката. Вместо това тя се превърна в средство за обвързване на няколко играчи в центъра на терена, за да се даде на останалите в отбора малко повече пространство за движение. Всяка схватка в ръгби лигата приключва, когато съдията прецени, че атакуващият играч е бил задържан. При наличието на публика, която трябва да се забавлява, и заплати, които трябва да се плащат, ръгби лигата трябва да бъде открита и забавна, като всеки може да види какво се случва в играта. Ръгби съюзът, от друга страна, остава строго аматьорски спорт, запазвайки rucks, mauls и scrums, където така наречените тъмни изкуства на играта в предни позиции са до голяма степен скрити от погледа на зрителите. През следващите сто години ръгби съюзът остава аматьорско занимание. През това време никой играч на ръгби лига не е имал право да играе ръгби юнион, а на играчите на ръгби юнион е било забранено да играят отново ръгби юнион, ако се изкушат да сменят кода и да играят „Северната игра“