От любов към ръгбито – Уелс

Уелс Една ранна футболна игра, играна в Пембрукшир в Уелс, се наричала „cnapan“ и противопоставяла отбор с до 1000 играчи един срещу друг; доста впечатляващо, когато населението на цялата страна през 1801 г. е едва 587 000 души. Ръгбито е въведено от заместник-директора на колежа в Лампетер, богослова д-р Роуланд Уилямс, който донася играта от Кеймбридж около 1850 г. Клубът по ръгби на колежа Лампетер е наричан Mad Pil- grims в знак на признание за религиозните му корени, а също и Fighting Parsons (Бойните Парсънзи) заради едно турне на отбора, наречено Old Parsons (Старите Парсънзи), което играе в небесносиня и бяла екипировка в памет на историческата връзка с Кеймбридж чрез д-р Уилямс. Първият международен мач е организиран едва през 1881 г., когато г-н Ричард Мъллок, водеща фигура във Футболния съюз на Южен Уелс, извежда малко неорганизиран отбор на игрището Ричардсън в Блекхийт. В сцени, които съвременните любители на аматьорската игра ще разпознаят твърде добре, двама от уелските играчи, от които се очакваше да играят, не се появиха на терена. Двама случайни минувачи, които имали слаби връзки с Уелс, били подлъгани да облекат алена фланелка, украсена с перата на принца на Уелс. Това би трябвало да е добро предзнаменование, защото и двете страни се събраха в кръчмата „Принцесата на Уелс“, преоблякоха се и изминаха половин миля през парка до стадиона. Тоест, знамението щеше да е добро, ако не включваше изпиването на няколко бири преди мача. Уелсците се представиха значително по-слабо и след множество контузии бързо бяха сведени до 13 играчи. В крайна сметка те загубиха със седем гола. От английския RFU бяха впечатлени от слабото представяне на гостите и през следващия сезон се отказаха от мача.
Уелсците обаче се оттеглиха в долините си, създадоха свой съюз и като цяло въведоха ред в живота си. След няколко години те започват да се наслаждават на ръгбито както никоя друга нация, като в началото на 1900 г. доминират напълно в международната игра и остават непобедени между март 1907 г. и януари 1910 г. До Първата световна война, когато спортът е преустановен за четири сезона, те са основна сила в световното ръгби. През 70-те години на ХХ век те отново се завръщат и доминират, като сред тях са Гарет Едуардс, Бари Джон, Мървин Дейвис, Джон Тейлър, Дж.П.Р. Уилямс и др