Когато не са изстисквали въздуха от надути животински мехури и през много шумни тръби, шотландците са обичали да ритат или хвърлят надути животински мехури в различни форми на ранния футбол. Не след дълго на север от границата се появиха правилата на Rugby School за практикуване на тази игра по малко по-структуриран начин.
Академията в Единбург приема играта през 1851 г., а скоро я последват и други училища. Д-р Хели Хътчинсън Алмънд, директор на училището „Лоретто“ в Мъселбърг, има заслуга за създаването на аспекта на играта, свързан с подаването. По онова време спортът се играе с по 20 играчи в отбор и повечето от тях прекарват по-голямата част от времето си в гигантска, кипяща и разпарена схватка. Ако топката се появеше, играчите я грабваха и бягаха колкото се може по-бързо и по-далеч, преди да бъдат “ хванати“, а след това “ отскубнати“ от топката. Х. Х. Ал-монд насърчаваше момчетата си да си подават топката, за да объркат противника, което не се одобряваше от другите директори на училища в Единбург. Х. Х. Алмънд се отличава и с това, че е ръководил първия международен мач по ръгби между Шотландия и Англия в Единбург през 1871 г. Катализатор на срещата е донякъде раздразнителната реакция на шотландците, които година по-рано са били победени в международен мач по футбол срещу Англия. Шотландците твърдят, че ръгбито е предпочитаната игра на север от границата и затова предизвикват англичаните да съставят отбор. Бяха събрани двадесет английски играчи, сред които Джон Клейтън от “ Liverpool“, чийто тренировъчен режим се състоеше от 4-километрово бягане всеки ден в продължение на един месец, като голямото му нюфаундлендско куче изпълняваше ролята на пейсмейкър и личен треньор. С по 13 нападатели от всяка страна играта до голяма степен се превръща в продължителна игра в маул, а бековете рядко получават възможност да се включат. В онези дни точките се присъждаха единствено за изритване на топката във вратата, от ждроп удар или от конвертиран трай. Нямаше точки за докосване на топката зад линията – постижение, което просто даваше право на страната да получи „опит“ при удар във вратата. В началото на второто полувреме на мача шотландските нападатели успяват да прокарат една продължителна схватка над английската линия и Ангъс Бюканън забива топката в земята, с което отбелязва първия трай в историята на международното ръгби. Последвалият спор обаче дава тон на отношението на играчите към длъжностните лица на мача и до днес. Съдиите са въведени в играта едва няколко години по-късно и затова задачата на съдията, който наблюдава мача от тъчлинията, е да разрешава споровете. H. H. Almond, съдията в този ден, е подложен на множество протести и от двете страни и е призован да реши дали есето трябва да бъде признато. Без да има представа дали трая е бил правилно отбелязан или не, той признава след това: „Когато съдията се съмнява, мисля, че е оправдано да реши срещу страната, която вдига най-много шум. Вероятно те са в грешка. Английските играчи бяха най-шумни и така Шотландия получи правото да отбележи гол, а Уилям Крос изпълни дузпата (още една първа за международното ръгби), осигурявайки единствените точки в мача. И до днес ръгбистите са много по-склонни да приемат тихо решението на съдията, отколкото тези, които играят с кръглата топка. Шотландският футболен съюз е основан през 1873 г. в Академията в Глазгоу и е съставен от отбори от Единбург, Глазгоу, Сейнт Андрюс и Западна Шотландия. Като ранен намек за предстоящата независимост редица шотландски клубове, които преди това са членували в Rugby Football Union, избират да се присъединят към Scottish Foot

Репутацията на Шотландия за скъперничество, когато става въпрос за финансови въпроси, разбира се, е напълно незаслужена. За това обаче не помага историята, разказана от Джок Уемис, който е играл като нападател за Шотландия през първата половина на миналия век. По онова време от играчите се е очаквало да носят собствените си шорти и клубни чорапи на мачовете. Осигурена им е била само националната фланелка. През 1920 г. Шотландия трябва да играе първия си мач срещу Франция след примирието в края на Първата световна война и Джок, който е играл и преди войната, е включен в състава, който пътува до Парк дез Принс в Париж. Докато седял в съблекалнята, готов да играе, Джок с тревога забелязал, че човекът, който разнасял екипировката, минава покрай него, когато раздавал фланелките. Когато попитал, Джок получил отговор, че тъй като е играл преди войната, трябвало да вземе старата си фланелка. Едва когато излязъл на терена с голи гърди, служителите на клуба се смилили и му дали нова фланелка.