Турнирът се нуждае от публика, за да създаде своя уникален вкус, и в тези необичайни времена трябва да се проучат всички възможности.

Никой не желае Шестте нации отново да се провеждат при закрити врати. Миналогодишният шампионат беше доста бездушен и беше чудесно през последните месеци отново да видим публиката по стадионите.

В един идеален свят това би се случило и през следващите няколко месеца. Но това не е идеалният свят. Ситуацията е постоянно променяща се и в крайна сметка преминаването зад закрити врати може да се окаже „най-малко лошият“ вариант.

Със сигурност ще бъде за предпочитане пред това да се отмени шампионатът или да се опитаме да го вкараме в несъществуващо място в календара.

Не забравяйте, че по-голямата част от феновете, които се наслаждават на Шестте нации, не са на стадионите, а гледат по телевизията. И ако се играе при закрити врати, това очевидно би означавало, че те ще могат да продължат да го правят, като в същото време ще позволят на съюзите да получават така необходимите телевизионни пари.

Но бих искал първо да видя как Шестте нации изчерпват всички възможности, за да позволят на възможно най-много фенове да присъстват. Именно публиката дава енергия на мачовете.

Възможността за преместване на мачовете на английски терени със сигурност е интригуваща. За Шотландия, където максималният капацитет на мачовете на открито е 500 души, и Уелс, където феновете не са разрешени, възможността да се играе на „Сейнт Джеймсис Парк“ или „Рико Арена“ със сигурност би била за предпочитане. И в момента няма законови ограничения, които да възпрепятстват феновете да преминават границата.

За целта е необходимо да се даде съгласието на съответните правителства. Трудно е да се разбере как шотландското правителство би разрешило това, като се има предвид, че неотдавна се опита да спре семействата да преминават границата, за да празнуват Нова година. Но си струва да се проведе разговор.

За Ирландия и Франция ситуацията би била още по-сложна предвид ограниченията за пътуване, особено във Франция. Но отново си струва да се проведе разговор. Те може би ще предпочетат да имат пълни стадиони в чужбина, отколкото малобройна публика у дома. Миналогодишното първенство по ръгби дори показа възможността за провеждане на турнир само в една държава (кръговете от трети до шести се играха в Куинсланд), като играчите остават в балони през цялото време.

По всичко личи, че това е било много изтощително за играчите от психическа гледна точка, тъй като те са се намирали толкова дълго време в био балони. Би могло да се проучи възможността за провеждане на Шестте нации в съкратен период от време – шест последователни уикенда – за да се намали това, въпреки че това води до проблеми по отношение на възстановяването и т.н.

Времето за организиране на нещо подобно изтича. Освен това ще възникнат основателни въпроси относно справедливостта за феновете, които са си купили билети за домакински мачове на определени дати, и за отборите, които няма да играят у дома. Англия ще има и огромното предимство да играе домакинските си мачове в “ Twickenham“ пред пълни трибуни.

Но тази възможност със сигурност трябва да бъде проучена, поне за Уелс и Шотландия. Като играч, ако имах възможност да избирам дали да играя на празен стадион на Murrayfield, или пред пълен стадион с шотландци точно зад граница, знам кое бих избрал.