На 14-годишна възраст Карл Фърнс влиза в букмейкърска къща в Мърсисайд с 5 паунда в джоба. Когато излиза, в същия джоб има 2 500 паунда и началото на пристрастяване, което е близо до това да разруши живота му.

Извън най-близкото му обкръжение малко хора знаят за вътрешните борби на Фърнс. В момента номер 8 на Нюкасъл контролира проблема си до такава степен, че спокойно може да залага от време на време. Причината, поради която Фърнс разказва историята си пред Telegraph Sport, е да даде надежда на други играчи, които според него са хванати в капана на същия порок, в който той се оказал прикован преди няколко години. Той също така иска да съобщи колко осакатяващо и разрушително може да бъде пристрастяването към хазарта, когато е губил до 5 000 паунда на месец.

„Бягах да играя с мисълта, че вероятно няма да мога да си позволя да платя ипотеката си този месец“, казва 32-годишният Фърнс. „Стигнах дотам, че залагах вещи в Бат, за да се опитам да платя ипотеката си. Исках от клуба авансови плащания . Едно от най-лошите неща, които направих, беше да заложа бижута, които купих на съпругата ми [Рейчъл]. Със сигурност знам, че ако не се бях справил, жена ми щеше да ме напусне.“

В епоха, в която много играчи предпочитат да си прехапят езика, отколкото да изкажат мнението си, Фърнс няма проблем да каже нещата така, както ги вижда. Неотдавна той влезе в спор с феновете на Лестър в социалните мрежи, защото определи номер 8 на „тигрите“ Джаспър Визе като виновник за нарушението, което сложи край на кариерата на съотборника му Джон Уелш. Фърнс също така е казвал на старши треньора на Англия Еди Джоунс по недвусмислен начин какво мисли за обратната връзка с него и скандално нокаутира Гавин Хенсън по време на отборна вечер в Бат.

И все пак тази общителна и откровена личност е криела тайна, която го е разяждала, когато е играл за Бат между 2011 и 2015 г. . „Щяха да ме знаят като комарджията на отбора“, казва Фърнс. “ Но това е скрита степен на вредата, която може да направи на хората. Винаги съм си мислел, че щом това не се отразява на ръгбито ми, значи съм добре. В главата си по онова време мислех, че това не оказва влияние. Наистина гледах на ръгбито като на бягство. Всеки път, когато излизах на терена, давах всичко от себе си, но се замисляте за ефекта, който сигурно е имало върху мен.“

Именно това прави хазарта толкова вреден като пристрастяване. За разлика от алкохола, той не дава физически предупредителни знаци на околните. Седмичната заплата може лесно да бъде загубена само с няколко докосвания на смартфона. Навикът на Фърнс започва с първия залог като 14-годишен, „който наистина ме пристрасти“.

Като всеки комарджия, Фърнс си спомня точните подробности за всяка голяма печалба. Имало е натрупване от 10 игри, което му е донесло 13 000 паунда, след като Port Talbot е преодолял дефицит от 2:0. „След това винаги съм подкрепял Порт Талбът“, казва Фърнс, който залага на всичко – от кучета до коне и футбол, но никога на ръгби.

Големите печалби са като сиренето в капана за мишки, което го кара да се връща за още. „Мислиш си, че когато го направих миналия път, мога да го направя отново.“ През цялото време самооправданията и предпазните мрежи продължават да се изместват, докато спускането е все по-стръмно. „Като комарджия винаги ще си казваш, че не съм толкова лош, защото залагам само 10 паунда на състезание, когато има човек, който залага 50 паунда на състезание“, казва Фарнс. „Преди да се осъзнаете, вие сте човекът с 50 паунда и все още се опитвате да си кажете, че не е толкова зле. В крайна сметка постепенно преодолявате бариерите, които сами сте си поставили.

“ Имате първото си дете и като комарджия си казвате, че сега, когато имам дете, няма да играя повече. В продължение на месец не играете, а след месец отново се връщате към хазарта.Имате върхове и спадове и това може да повлияе на поведението ви и на начина, по който говорите с хората. Може да сте загубили огромна сума пари, но някой, който говори с вас, няма да знае това и няма да разбере защо сте разстроени. Стигнах дотам, че знаех, че това е проблем, но просто имах нужда да кажа на някого за него.“

Затова Фърнс търси помощ. Асоциацията на играчите на ръгби го включва в програма, в която се опитват да идентифицират отключващите фактори, но тя не успява да намери отклик у него. „Питаха ме какво чувстваш, когато играеш, а аз отговарях: „Честно казано, не чувствам нищо“, – казва Фърнс. „Това се случва, когато си голям комарджия. Не мислиш за това, а просто го правиш.“

Едва в разговорите с треньора по мислене Дон Макферсън Фърнс разработва стратегия, за да се справи с проблема си. „Дон говореше за маймунския ум и го свърза с ръгбито“, казва Фърнс. „Ако печелиш сблъсъците на терена, тогава можеш да спечелиш и това

Малко след като казал на Макферсън, Фърнс казал и на треньора по силовите и кондиционните тренировки на Бат Алън Райън. „Спомням си, че отидох на кафе с него след една късна нощна сесия и просто се сринах“, каза Фърнс. „Опитах се да му разкажа за това, което се случваше, и се опитвах да го разреша. В крайна сметка се разплаках в Total Fitness.“

Преместването от Бат в Лион във Франция също представлява ново начало и смяна на средата. „Когато се разхождах по улицата, не можех да ви кажа къде има букмейкър“, казва Фърнс. „Мисля, че това също ми помогна, защото нямах представа как да залагам във Франция. Кариерата ми наистина потръгна там и мисля, че това отчасти се дължи на това, че наистина се контролирах и се справих.“

Фърнс беше включен в списъка на кандидатите за наградата за играч на годината в Топ 14 за сезон 2016/17 и се радваше на пет успешни години във Франция. Завръщането му в Англия с Нюкасъл миналата година му напомни колко дълбоко се е вкоренил хазартът във Великобритания с бомбардировката от реклами на хазартни игри. „Става въпрос за опити да се направи готино и да се изгради културата. Мисля, че през следващите години това само ще се влошава, и то в национален мащаб, а не само в спорта.“

Фърнс смята, че спортистите са особено податливи, тъй като вече са част от конкурентна спортна среда и разполагат с изобилие от свобода. Той смята, че има много играчи в Премиършип, които се борят, вероятно пред очите на съотборниците си. „Знам на 100 процента, че в Премиършип има много хора, които ще могат да се свържат с моя опит“, казва Фърнс. „Посланието, което искам да предам, е, че ако сте в подобно положение, поговорете с някого. Да кажеш на някого е най-важното нещо, което можеш да направиш.“

Реклама