Дамиен Дюсо, агент на 45 играчи и треньори, разказва за „Le Figaro“ за ръгби пазара, който е по-натоварен от всякога.

Една година преди Световното първенство във Франция трансферният пазар е особено бурен. Дългосрочните договори, развитието на Pro D2, статутът на националите, привлекателността на Топ 14 и последиците от Брекзит… Деймиън Дюсо, ръководител на агенцията DA Agent и агент на 45 играчи или треньори, прави преглед на основните тенденции в овалния пазар.

Le Figaro: Тази година сме свидетели на подписването на все повече дългосрочни договори. Как бихте могли да обясните това?

Деймиън Дюсо: Има няколко фактора. Първият е психологически от страна на играчите. Намираме се в глобална пандемия, те са по-малко склонни да поемат рискове в професионален план. Затова е успокояващо да се подписват договори за 3, 4 и 5 години. Второ, това е успокояващо за клубовете от гледна точка на стабилността. Когато сте доволни от играчите, с които разполагате, искате да ги удължите за дълго време. Лесно е да си представим, че Тулуза никога не е предполагала, че ще изгуби Антоан Дюпон, най-добрия играч в света. Мисля, че има и икономически фактор. Клубовете, които биха могли да срещнат финансови затруднения, искат да покажат на инвеститорите, но и на банките, че имат активи, макар да не ми харесва да говоря за играчите по този начин. Но в света на бизнеса така се говори. Наличието на стабилен и качествен отбор е финансова гаранция. Ако клубът трябва да бъде продаден, това е по-лесно с качествен състав, отколкото с тридесет играчи в края на договора им.

Прави ни впечатление, че трансферите се разкриват и обявяват все по-рано…

Мисля, че вие, журналистите, си вършите работата. (Смее се.) Ядосвате играчите, клубовете, агентите… Това е играта. Когато информацията бъде публикувана, клубовете са принудени да я обявят официално. По същия начин това успокоява персонала и играчите, които може да са склонни да напуснат. Но това също така успокоява управителния съвет и спонсорите. Освен това с пандемията клубовете искат да предвиждат много повече, отколкото преди. Едно време съществуваше правило, според което преди 1 януари не можеше да се съобщава. Това правило вече не съществува. Но в крайна сметка клубовете все още имат голям контрол, освен когато информацията се разпространява другаде. Когато ме питат дали съм изнесъл информация, казвам, че двама души, които знаят една тайна, вече са прекалено много. И обикновено има повече от двама души… Става бързо.

Що се отнася до чуждестранните играчи, има ли отражение Световната купа 2023 г. върху подписването на нови договори?

Във френската култура съществува желанието да знаем накъде отиваме преди подобно събитие. Виждаме, че основните международни играчи имат договори, които продължават и след Световната купа през 2023 г. Това не е мода. В Англия имаше статистика, която показваше, че един или двама международни играчи сменят клуба си преди Световното първенство. Не е в интерес на утвърдените международни играчи да променят това, което работи, освен ако не са в клуб, който не върви, а това е рядкост. Година преди Световната купа това също би било риск. Освен ако не сте в клуб на дъното на лигата, което също е рядкост. Също така смятам, че съставът на френския отбор се застъпва за тази стабилност

Забелязвате ли някакви нови тенденции на трансферния пазар?

С подсилването на JIFF (играчи, които идват от тренировъчни курсове) и намаляването на тавана на заплатите се наблюдава тенденция клубовете да търсят добри играчи в Pro D2. Това е първенство, което е много ефективно и в което се раждат все повече и повече много добри играчи. Интересът към ProD2 се увеличава. Има много скорошни международни играчи (Дюлин, Бутие, Жамине…), които преминаха през този етап, за да получат известно време за игра и да натрупат опит. Това е тенденция, която се разраства. Това ни дава възможност да се съобразим с квотите на JIFF, които се намаляват всяка година. Интересът към чуждестранните играчи намалява. Точно обратното, Япония ще допусне повече чужденци в своите лиги. Конкуренцията с Япония е реална: има по-малко мачове за изиграване, структурите са много професионални, заплатите са високи.

Системата на JIFF е критикувана, че създава изкуствена инфлация на заплатите на френските играчи…

В това има известна доза истина. Но днес тази система, която съществува от достатъчно години, е рационализирана. До две години таванът на заплатите в Топ 14 ще падне до 10 милиона евро. Това не оставя никакъв марж за добро заплащане на много играчи. Оттук идва и привличането на амбициозни играчи от Pro D2, които може да поискат по-малко пари. Старите добри решения бяха да отидем и да вземем южноафрикански играч, който да дойде бързо. Сега те играят в URC (бившата Келтска лига), така че не можем да ги привлечем по време на сезона. С треньора наскоро разглеждахме съставите на клубове отпреди десет години, в които има много чужденци. Днес това не би било възможно…

Заради JIFF местата за чуждестранните играчи вече са скъпи…

Сега клубовете търсят най-добрите от най-добрите. Днес информацията за играчите е станала по-демократична: и най-малкият играч с качества се забелязва много бързо. Това не беше задължително преди няколко години. Внимавайте, във Франция или в чужбина винаги има какво да се направи. Друг важен момент: френските национали отсъстват за дълги периоди от време. Преди клубовете си задаваха въпроса за даден играч: JIFF ли е или не? Сега за френските и чуждестранните играчи е по-скоро въпросът: Национал ли е или не? Има само един случай, в който играч е станал международен, като е дошъл във Франция, и това е Чеслин Колбе. Това е истинско изключение.

Има ли други промени в трансферния пазар на международно ниво?

Брекзит промени изцяло правилата за издаване на визи за влизане и игра в Обединеното кралство. Днес няма проблем да дойдете да играете във Франция. Япония също не е, стига да сте наети от клуб. В Обединеното кралство правилата са драстични: или имаш британски баба и дядо, или си изиграл 75% от мачовете във висшата лига. Например Pro D2 не е част от това, а Top 14 е. Те са въвели тази мярка, за да защитят своето ръгби и да не допуснат твърде голям приток на чужденци. Аз съм агент на южноафриканския играч Chris Cloete, който от четири години играе за Munster и е желан от английски клуб. Проучваме възможността да му бъде издадена виза. За да може да получи виза, трябва да докажем, че е изиграл 75% от мачовете на своя отбор, в които е бил на разположение след 1 януари 2020 г. Заедно с клубния лекар попълваме таблица в Excel с всички мачове, които е изиграл, като уточняваме: контузен, болен (с Covid), неизползван… Доста е лудо.

Все още ли е привлекателен Топ 14?

Да, пандемията направи богатите по-богати, а бедните – по-бедни. Това не е характерно само за ръгбито… В няколко държави, включително Южна Африка, се наблюдава намаляване на заплатите. В Австралия и Нова Зеландия парите са по-малко. Англия също намали тавана на заплатите си. Франция предлага – и това не е никак малко – качество на живот, което няма аналог. Имаме и система за социална защита, която е хиляда пъти по-значима от която и да е друга държава в света. Играчите и клубовете във Франция се споразумяха за намаляване на заплатите. В Англия клубовете наложиха 25 % намаление, без да искат нищо от играчите. Играчите във Франция са добре защитени.

Запазват ли се нивата на заплащане в Топ 14?

Таванът на заплатите се намалява, но не и заплатите. В професионалния сектор като цяло има по-малко договори. Клубовете, с изключение на промотираните, имат право на 33 професионални договора. Преди това 95% от клубовете използваха тези 33 професионални договора с някои корекции (жокери, първи професионални договори). Миналата година средният брой на професионалните договори на клуб беше едва 27-28. Пет договора по-малко на клуб, умножени по 30 клуба, означават 150 загубени договора. Заплатите не са намалели, а просто са изчезнали 150 договора. Това е друг начин за управление на работната сила. След това бяха използвани още много жокери. В условията на криза клубовете продължиха да предлагат добри заплати, но предлагаха по-малко. Това е реална тенденция. Може би нещата ще се балансират в бъдеще с 33 професионални договора.