Най-старото съперничество по ръгби в света е създало легендарни и противоречиви моменти. Разказваме за най-добрите истории от ежегодния сблъсък между Англия и Шотландия.

Истории за купата на Калкута

КОГАТО ШОЛЛАНДИЯ се появи на „Туикънхам“ за тазгодишното издание на „Шестте нации“, тя ще се бори за правото да държи купата „Калкута“. Трофеят е кръстен на вече несъществуващия отбор Calcutta RFC, създаден в Индия през 1873 г. след относителния успех на коледен мач на субконтинента, в който година по-рано се състезават 20 шотландски и 20 английски играчи.

Според легендата обаче, когато отборът се разпада през 1878 г., останалите сребърни рупии в касата на клуба са претопени, за да се направи трофей – Купата на Калкута – и подарени на RFU. През 1879 г. Шотландия и Англия се срещат в Единбург за първия сблъсък в Калкута. Той завършва с равенство.

Оттогава насам е имало много възходи и падения; големи резултати, сътресения, провали. Затова нека разгледаме някои от най-значимите моменти в съперничеството…

ПЪРВИЯТ МАЧ

В първия мач за Купата на Калкута на 10 март 1879 г. двете страни се срещат в Raeburn Place, дома на Edinburgh Academicals. Върху самия трофей обаче вече са били гравирани записи от предишни двубои между Англия и Шотландия, датиращи от 1871 г. Този период включва три равенства, три победи на Англия и две победи на Шотландия.

Първият мач в Калкута завършва 3:3. Шотландецът Ninian Finlay вкара дроп-гол, а Англия вкара гол чрез Lennard Stokes. Те имаха есе на Джордж Бъртън, но по онова време есето не струваше никакви точки, а само ти даваше възможност да стреляш към вратата.

След миналия сезон знаем нещо повече за вълнуващите равенства…

БИКОВЕТЕ НА БИЛ

След триумфа през 1957 г. на Англия ѝ отнема 23 години, за да спечели Големия шлем, но когато го прави отново през 1980 г., това става след демонстрация на брилянтност на нападателите.

Имаше скептици, които поставяха под съмнение качеството на тази английска формация, но Bill Beaumont (горе) водеше група от хулигани, които дадоха на задните си играчи платформа, за да се справят сравнително лесно с 30:18 далеч от дома. Силата на показаното беше толкова голяма, че съотборниците му изнесоха Beaumont на ръце от терена.

Играта ще се запомни и с впечатляващия хеттрик на крилото Джон Карлтън, с разтърсващите отигравания на Клайв Удуърд и с прекрасните удари на Дъсти Харе.

Последната изненада на TWICKENHAM


Шотландия не се е радвала на победа на „Туикънъм“ от 1983 г. насам.

Но през тази година шотландците разполагаха с множество таланти, особено в задната линия. При победата с 22:12 завърналият се Джон Ръдърфорд движеше играта, Кийт Робъртсън правеше пробиви и вкара дроп-гол, а Рой Лайдлоу сложи точка на спора, който капитанът Бил Макларън определи като „едно от най-великите есета за Купа Калкута“.

След няколко равенства и близки до успеха гостувания, Шотландците от началото на осемдесетте години не се страхуваха. Както казва големият полузащитник Ръдърфорд за тази схватка години по-късно: „Нямаше никаква психологическа бариера да играем на „Туикънъм“ – отидохме там с очакването да спечелим и това и направихме.“ Елементарно.

ЖИВ И РАБОТЕЩ

През 1988 г. двете страни изиграха мач с крайно скучно ръгби, в който Англия триумфира с 9:6. Треньорът на Шотландия Дерик Грант коментира, че след като мачът е бил решен с кикове: „Англия може и да е родината на ръгбито, но днес те на практика убиха играта с камъни.“

Но не затова знаете за тази среща, нали? Знаете за нея заради случилото се след това.

По тогавашна традиция капитанът на победителите вземаше купата, тя се пълнеше с напитки и се раздаваше. Английският номер 8 Дийн Ричардс извел отбора си заедно с шотландския Джон Джефри и, както се разказва, двамата решили да напълнят трофея с уиски и да го изсипят върху главата на Брайън Мур. Изгонени от ядосания хукър, Ричардс и Джефри се качват в такси и изчезват в нощта, все още държейки трофея.

По-късно те я разнасят наоколо, изпускат я и, според някои, я ритат. В един момент портиерът на едно от заведенията в Единбург се опитва да върне изпочупения трофей във вид, в който го е искал.

Впоследствие Джефри получава забрана за пет месеца от SRU. Дино? Една седмица !!!

Оттогава се използва копие.

THE POWDER KEG

Майсторски описан в книгата на Том Инглиш „Неприязън“, решаващият двубой през 1990 г. има всички съставки на разтърсващ мач.

На фона на политическите вълнения и необуздания национализъм англичаните заминаха за Единбург с големи очаквания, тъй като до този момент в турнира те бяха играли доминиращо ръгби, което даваше резултат. Те преследваха титла от „Петте нации“, „Голям шлем“, „Тройна корона“ и Купа „Калкута“. Но и шотландците също.

Както Брайън Мур разказва в книгата си „Пазете се от кучето“: „Когато пристигнахме на Мърифийлд, разбрах, че атмосферата ще бъде различна и няма да е приятна.“ Когато Дейвид Соул изведе Шотландия от тунела с мъчително бавен марш, публиката изгуби ума си.

Това, което последва, беше мръсна битка и Шотландия спечели срещата с 13:7, като мачът беше прекъснат в един момент:
Тони Стенджър догони удар на Гавин Хейстингс и отбеляза попадението, което щеше да разбие надеждите на англичаните.

ПРОВЕРКА ЗА ДЪЖД

През 2000 г. шотландците започнаха първото издание на „Шестте нации“ по ужасен начин. Подценявайки италианците, талантливият полузащитник Диего Домингес разби Шотландия на пух и прах при победата с 34:20 в Рим. Шотландия губи и следващите три мача.

Когато обаче Англия дойде на „Мърифийлд“ в последния кръг, Шотландия беше съвсем различен по своята същност звяр. Англичаните на практика вече бяха шампиони и отново преследваха Големия шлем, но шотландците овладяха тежките условия и се защитаваха безумно, а полузащитникът Дънкан Ходж изигра мача на живота си.

Капитанът на Шотландия Анди Никол разказва за времето в този ден: „По-добре беше да не разполагаме с топката през последните 15 минути, защото дъждът беше толкова силен. Но никога не бях чувал подобна атмосфера на Мърифийлд – феновете аплодираха всяка една атака, сякаш беше трай.“

Ходж изпълни четири наказателни удара и реализира един свой; мокро плъзгане към вратата, за което дори той се притесняваше, че може да е довело до изпускане на топката… Трайът беше даден и Шотландия отново спретна дъжд на английския парад – 19:13.

Англичаните бяха толкова потиснати, че не пожелаха да вземат трофея на „Шестте нации“ на терена след мача.

АНГЛИЙСКИ РЕКОРДИ

Само година след като през 2000 г. надеждите на Англия за Големия шлем бяха потънали, те нанесоха рекордно поражение на шотландците, записвайки най-голямата си победа над тях в историята – с 40 точки разлика.

При разгромната победа с 43:3 Lawrence Dallaglio и Iain Balshaw вкараха по две дузпи, Will Greenwood и Richard Hill – по една, а Jonny Wilkinson отбеляза 13 точки.

Тази разлика от 40 точки се повтори през 2017 г., когато Англия размаза Шотландия на Twickenham с 61:21. С тази победа Англия изравни рекорда на Ниво 1 от 18 последователни победи. Както пише нашият Стивън Джоунс в The Sunday Times след това: „Англия беше прекрасна, нищо по-малко. Разпространява се теорията, че в тези Шест нации те не са били толкова добри, колкото преди. Това беше вярно, но не е от значение. При смазването на Шотландия те показаха колко блестящи и безмилостни могат да бъдат“.

КУПА „КАЛКУТА“ НА УИЛКИНСЪН

От последната среща на Джони Уилкинсън с Англия изминаха повече от три години, но когато се изправи срещу Шотландия през 2007 г., сякаш никога не беше отсъствал. Всъщност той беше по-добър от всякога

Уилкинсън беше изтърпял цялото това време извън игра и се нуждаеше от операции на врата и рамото, за отстраняване на апендикс и за коригиране на херния. Беше скъсал адуктор, беше увредил медиалните връзки на двете си колена и беше разкъсал бъбрек. След това, по време на сполучливото си завръщане, той вкара рекордните 27 точки.

В допълнение към това той получи 14 шева на спуканата си устна, но това остава на заден план, когато разбереш, че сред точките му е и пълният комплект: наказателни удари, конверсии, дроп-гол и есе. Подкрепян умело от подсилената английска атака, полузащитникът направи един невероятен трай

„Уилкинсън, ако вече не е бил там, сега принадлежи към тази рядка плеяда“, пише Роб Китсън от The Guardian. „Не само Англия има късмет да го притежава, но и целият ръгби свят.“

ТОЗИ ПАС…

През 2018 г. Шотландия вкара три есета срещу само едно на Англия при първия си триумф за Купа Калкута от 2008 г. насам. Победата им с 25:13 на „Мърифийлд“ разтърси състезанието. Забравете за бившите ариергардни, развалящи настроението изпълнения в цялата шотландска история, това беше забавно, странно и уверено.

Изключителният момент беше есето на крилото Шон Мейтланд, създадено от дълъг балонен пас от Фин Ръсел, който магически намери центъра Хю Джоунс в пространството дълбоко в собствената му половина. В крайна сметка топката бе обработена от Мейтланд и той отбеляза. Това е момент, който ще се превърне в ключов за години напред.

Празненствата след мача също ще останат в шотландския фолклор. Снимките на поклащащия се Greig Laidlaw с вратовръзка на главата и разкопчана риза, който пее със затворени очи, а Russell го потупва по рамото, се превърнаха в златен спомен за шотландските ръгби фенове. Поредната изненада сред историите за Купа „Калкута“.