Уелс и Ирландия се движат по напълно различни траектории, но в такива тестове се изисква минимално ниво на съпротива.

Това беше ден, в който се сбъднаха всички най-лоши кошмари на Уелс.

Страхувахте се, че схватката трудно ще издържи на физическата конфронтация. Така и стана.

Страхувахте се, че Ирландия ще доминира на линията на атака. И те го направиха.

Страхувахте се, че домакините ще превъзхождат Уелс, ще го превъзхождат и ще го надиграват. И те го направиха.

В началото на мача и най-малкият лъч надежда идваше с уговорката, че всичко трябва да е перфектно, за да може Уелс да стигне до победата.

Това беше всичко останало.

Като прибавим и съмнителното представяне на съдията Яко Пейпър – Уелс трябваше да чака 54 минути за първата си дузпа – резултатът беше неизбежен.

Но нека сложим предпазния калъф на големия червен бутон за паника и да разгледаме ситуацията в контекста.

Ирландия влезе в този шампионат като истински претендент за титлата. Уелс се намира в състояние на промяна, което граничи с преустройство. Те са лишени от някои от най-големите си оръжия.

Наивно беше да се смята, че на хоризонта се очертава друг изход. Това са два отбора, които се движат по напълно различни траектории.

Но старши треньорът Пивак не е без вина.

Той, разбира се, разполага с информация, с която останалите не разполагат, но някои от изборите все пак бяха тревожни.

Пивак трябва да поеме отговорността за провала на Джош Адамс. Да, той е една от най-силните атакуващи заплахи на Уелс и има логика да се опитваме да го извеждаме повече на терена.

Но това работи само ако разполагаш с топката. През целия мач Уелс прекара само 78 секунди с топката в 22-та метра на Ирландия. Адамс беше излишен в атака, което само подчертаваше проблемите му в защита.

В съвременното ръгби най-трудната за защита позиция на терена е канал № 13, а Ирландия със сложните си атаки е една от най-добрите в света в разкриването на този защитник.

Тъй като Ирландия печелеше сблъсъци по цялото поле, което водеше до бърза топка, опитите да се защитаваш по ширина бяха като преследване на сенки. Неудовлетвореността на Адамс кипеше и той заслужаваше жълтия си картон.

Това трябва да е краят на експеримента.

Липсата на Рос Мориарти също вече е повод за разговори. Да, той почти не е играл от миналата есен, но е най-добрият нападател, с когото Уелс разполага.

През последното десетилетие в Дъблин са ходили и са били прегазвани и по-добри уелски състави от този. Трябваше да бъдат заредени с цялата огнева мощ, с която разполагат.

Но може би по-притеснителното за уелския мениджър е, че Уелс не успя да регистрира нито една доминираща атака в мача, а пропусна 21.

След това всички в лагера на Уелс се съгласиха, че са били на второ място по физическа подготовка и това се дължеше на начина на мислене.

Така че защо нагласата не беше правилна за този мач? Отново има основания за въпроси.

Точно сега трябва да се приеме, че Уелс не е подготвен да се бори в тези в тези Шест нации и има реален шанс нещата да се влошат, преди да се подобрят.

Шотландия ще пристигне в Кардиф следващата седмица, окуражена от последната си победа над Англия за Купата на Калкута. Това изведнъж изглежда зловещо.

Но един труден период от резултати може да се окаже необходим, ако даде на младите играчи, които ще участват на Световното първенство догодина, жизненоважен опит.

След това, когато огневата мощ се увеличи, се очаква резултатите да се променят.

Но начинът на пораженията е важен. Търпението ще се изчерпи много бързо, ако резултатите не се подобрят рязко, независимо дали има отсъстващи или не.

Дори да сте от грешната страна на резултата, е необходимо минимално ниво на съпротива. Просто трябва да има поне частица надежда. Дори и най-оптимистично настроените зрители обаче трудно биха намерили такива в Дъблин в събота следобед.

Реклама