Англия е спечелила само 11 от последните си 21 мача от „Шестте нации“ – отчайващ резултат за страна с такива ресурси.

Какво точно е необходимо, за да бъде уволнен Еди Джоунс? Може би треньорът на Англия ще трябва да се втурне в последните моменти и да докосне глезена на Маркъс Смит точно когато халфът е в движение за победния изстрел?

Всъщност, захвърлете това, тъй като Джоунс сякаш активно работеше срещу своята страна през последните 17 минути на „Мърифийлд“. Поредица от калпави решения, които твърде лесно могат да бъдат проследени до самия връх, позволиха на галантната Шотландия да се сдобие със статута на домашен герой. И нито един ропот за предупреждение от щаба.

Смит изпълни наказателен удар в 63-ата минута, за да изведе гостите със седем точки напред, а в следващите секунди бе изваден от игра заради Джордж Форд в един толкова преднамерен ход, че почти можеше да се чуе жуженето на алармата на часовника на Джоунс.

Няма значение, че Смит беше отбелязал всичките 17 точки, няма значение, че този 22-годишен младеж беше върнал цялата инерция на своя страна – на схемата пишеше, че Форд трябва да играе в последната четвърт, а схемите на Еди никога не лъжат.

За Форд, плеймейкъра, на когото Джоунс вдъхна такова доверие в подготовката, че първоначално го остави извън този състав от 36 души, след като го пренебрегна за състава от 45 души през есента.

Бедният Форд, блестящ за Лестър през това време, сигурно не е знаел дали идва и дали си отива. В интерес на истината Джоунс също нямаше представа. Както и да е, Форд си беше тръгнал, а след това беше призован и от него изведнъж се очакваше да се превърне от жестоко забравен в готин завършващ играч. Мениджмънт от световна класа, точно там.

Стига само това да беше единствената грешка. Грешката на Джейми Джордж беше далеч отвъд срама и караше човек да се чуди какво прави треньорският щаб с всички тези часове на “ Pennyhill Park“? Изглежда, че не преминават през обикновени сценарии.

Хукерът получава жълт, веднага вкарваш друг. Не изчаквате така хитро следващата схватка, когато според правилата трябва да има специализиран номер 2. Защото, ако следващият сетъп е тъч, а хукерът не е готов, ще видите почти сюрреалистичната гледка на Джо Марлър, който хвърля.

Следва предвидимият резултат топката да не измине необходимите пет метра и да бъде надута свирката. Едно-две разигравания по-късно и Фин Ръсел подготвяше победната дузпа. Кажи, че не е така, Джо.

Това са основни неща. Имаше и още неща, които трябваше да последват. Англия имаше възможност да стигне до равенство, но все по-обърканият Том Къри избра да изрита в тъч. Само че играчътс ляв крак – Хенри Слейд не беше пратен с топката, както винаги е за Екзитър от тази страна на терена, а Форд и той не направи много повече метри от Марлър.(по-малко от 5)

Това беше тактически провал, за който не трябва да бъде обвиняван Къри, недостатъчно подготвеният капитан, а Джоунс, предполагаемият свише. Финалният натиск беше отвратителен, като задната линия на Англия беше напълно объркана. Без посока. О, Калкута.

И така, това е третата поредна кампания, в която Англия губи откриващия си мач в „Шестте нации“ – за първи път от 46 години насам. След медения си месец на Големия шлем през 2016 г. и след това на защитата на титлата през следващата година Джоунс е ръководил 11 победи в последните 21 мача от първенството. Това е отчайваща равносметка за страна с такива ресурси. През същия период само Италия има по-лошо съотношение. И това не е изненада.

Шестте нации са хлябът и маслото, но учениците му сочат към хайвера, към онзи вдъхновяващ триумф над Нова Зеландия на полуфинала на Световното първенство през 2019 г., когато всички рози се подредиха. Това беше зенитът, висотата, до която Джоунс и хората му могат да се изкачат. Но това беше и преди три години и оттогава се наблюдава нещо като разпад.

Извън терена се разказваше за разногласия в редиците, за пълно безрадостно състояние и, странно, за договори с чуждестранни клубове. Казват, че това е просто Еди. Той е перфекционист с бърз поглед и нелепо високи стандарти.

Е, може би, но ако не сте от онези, които не виждат, че една нация с такава огромна игрова база никога не бива да бъде държана в плен от списъка с контузени, със сигурност трябва да признаете, че съботната развръзка беше срамна за ръководството. И че Англия на Еди далеч не е там, където трябва да бъде с оглед на Световната купа догодина.