Средният брой точки на англичаните при посещение на 22 м. зона в турнира на Шестте нации е едва 1,86 – по-лош от този на всички останали отбори в с изключение на Италия.

Както показват тези Шест нации, съдбата може да се обърне за миг в тестовите мачове по ръгби. Ето защо цяла година може да се почувства като един век.

Преди 12 месеца Ирландия току-що бе победила Италия, след като бе загубила първите си два мача в турнира от Уелс, а след това и от Франция. Общото в тези поражения беше разединената и неточна атака.

Преди да натрупа 48 точки в Рим, Майк Кат говори за нуждата да „изпипаш това, което създаваш“, защото Ирландия „вероятно можеше да вкара две или три есета“ повече срещу Уелс и Франция. Звучи ли ви познато?

Ирландия беше в процес на тактическа еволюция, стремейки се да стане по-гъвкава и непредсказуема във владеенето на топката след противоречивата 2020 г., оформена от две съкрушителни загуби на „Туикънъм“. Усилията им не даваха резултат на таблото.

Еди Джоунс иска Англия да създава подобни разнообразни заплахи, но се наблюдават трудности при израстването.

Миналата седмица, от тренировъчния лагер в Бристол, Хари Рандъл настоя, че страната му е „много близо“ до сработване преди сблъсъка с Ирландия, който ще дефинира кампанията. Полузащитникът обясни, че пропуснатите шансове срещу Уелс са скрили напредъка им.

През първото полувреме Англия проби 22 м на Уелс четири пъти. Тези посещения обаче донесоха общо три точки. Макар да признава разточителството, което ограничи Англия до преднина от 12:0 на полувремето, която се стори ласкателна за Уелс предвид превъзходството на домакините, Рандал подчерта, че настроението остава все така уверено. Той и колегите му са доволни, че са на прав път.

„Такова е настроението в лагера“, каза Рандал. „Бяхме много близо до подобно представяне. Срещу Уелс, в някой друг ден, вкарваме два или три от тези [шансове] и на полувремето сме с 20 или 25 точки напред. Чувстваме, че сме много близо до това, [близо до] истинското сработване.“

Както Джоунс отбеляза след това, различни фактори са попречили на Англия през първото полувреме. Първият им набег бе прекратен с дузпа на Уелс за препречване на пътя, след като Чарли Юелс и Кайл Синклер се сблъскаха един с друг.

Англия също така загуби две от собствените си статични положения – схватка и лайн-аут – на по-малко от пет метра от крайната линия.На още три пъти обещаващи положения бяха пропуснати поради грешки в обработката и още един неточен лайн-аут.

„Всичко е различно“, каза Джоунс след победата с 23:19. „Имахме пет метрова схватка срещу 14 души и имахме доминираща схватка, което беше очевидно, а ни наказаха за нарушение

„Ако това не се бе случило, може би щяхме да вкараме седем точки и играта става съвсем различна. В много от случаите стигахме бързо до 22 м и тогава линията на защитата се уплътняваше, защото крилата вече не трябва да защитават задното пространство. Точно там се борехме да бъдем малко по-клинични.“

Историите се оформят от такива моменти. По-притеснителното беше, че Джоунс призна паралелите със загубата от Шотландия на „Мърифийлд“. За пореден път Англия повяхна и се разколеба през второто полувреме, тъй като липсата на натиск във фазовата игра не успя да затрудни защитата.

Те регистрираха само още две посещения в 22-та метра на Уелс, едно от които беше спорният трай на Алекс Домбранд.

През първите три кръга на „Шестте нации“ Англия посети противниковите 22 м – 28 пъти. Средният им брой точки на посещение, подсилен от подвизите им на „Стадио Олимпико“, е скромните 1,86. По този показател ефективността на атаката им е по-лоша от тази на всеки друг отбор от „Шестте нации“ с изключение на Италия.

При използване на същия показател Ирландия (2,89 точки на посещение) и Франция (2,39 точки) са били по-категорични. Следващите два съперника на Англия вече изглеждат като завършени отбори, подкрепени от стоманена защита и организираност, каквито може да се очакват от играчите, тренирани от Анди Фарел и Шон Едуардс.

Джоунс говори за полуфинал и финал в края на „Шестте нации“, които Англия математически все още може да спечели. За целта обаче трябва да постигнат много по-добри резултати на терена.

По ирония на съдбата, разбира се, през март миналата година Ирландия се справи – с Англия и то в впечатляващ стил, като спечели с 32:18. Ирландия използва този мач като трамплин, а Фарел се осланя на сплотеността на силния контингент на „Лейнстър“. Победата над Нова Зеландия през ноември доведе до няколко зашеметяващо хитри атаки. Натрапчивото притеснение може да бъде, че те отново са достигнали своя пик твърде рано в контекста на цикъла на Световното първенство.

Джоунс е решен да не допуска тази грешка. В същото време обаче той ще се радва на възможността да разсее всички съмняващи се.