Съставът на провинциите е от полза за Ирландия, но старши треньорът на Англия не бива да пренебрегва вродените предимства на Премиършип

Изявлението на Еди Джоунс, старши треньор на Англия, че Ирландия е фаворит за победата на „Туикънъм“ въз основа на сплотеността на отбора на Анди Фарел вероятно ще повдигне толкова вежди в клубовете от Премиършип, колкото и отвъд Ирландското море.

Несъмнено зад изявлението на Джоунс, който обяви отбора си за аутсайдер, се крие елемент на психическа игра, но зад твърдението му има поне логика.

Фарел може да избира от четири провинциални състава, които се контролират от Ирландския футболен съюз по ръгби, има много по-голяма интеграция и обединено мислене в подхода им към националния отбор на Ирландия по отношение на управлението на натоварването на играчите и развитието на позициите.

Освен това, като се има предвид забележителният характер на сегашния състав на Leinster, Farrell може да се възползва от набор от талантливи играчи, които са израснали заедно в училищата, възрастовите групи и провинциалните отбори, което с течение на времето е вкоренило безценна степен на разбирателство между играчите – както по отношение на вземането на решения в разгара на тестови мачове, така и по отношение на способността да се заместват сходни играчи при контузии.

Според Джоунс това прави Ирландия „най-сплотения отбор в световното ръгби“.

За разлика от това, ако доразвием този аргумент, Джоунс, макар да разполага с по-големи ресурси от играчи, трябва да се опита да сглоби националния отбор от играчи от 13 клуба, всеки от които има различна идентичност и ръгби култура. Едва когато на отборите се предоставят равностойни условия за тримесечна подготовка преди Световното първенство, се възстановяват всички предимства на сплотеността.

И все пак тази оценка не отчита вродените предимства на Премиършип. Клубовете може и да не са свързани с Англия така, както провинциите с Ирландия, но снабдителната линия към националния отбор никога не е била в по-добро състояние.

Англия достигна до финала на седем от последните осем световни първенства по ръгби за юноши до 20 г., което показва комбинираната сила на академиите на Премиършип, а стремежът да се увеличи броят на играчите, които могат да бъдат избрани за селекция на Англия във висшия ешелон, означава, че от 802 регистрирани играчи (483 възрастни, 319 от академията) 560 (70%) са с английска правоспособност.

Това е огромен набор от таланти, които Фарел несъмнено ще посочи, когато се прави оценка на това коя страна трябва да бъде определена за фаворит в събота на “ Туикънъм“.

Но в Премиършип има много повече от простото значение на броя на играчите.

Погледнете по-дълбоко и професионалният подход на ръководствата на клубовете от Премиършип вероятно никога не е бил по-висок. Mark McCall в Saracens и Rob Baxter в Exeter са носителите на стандартите през последното десетилетие, а през последните години и двата им клуба се отличават със сплотеност в културата, подобна на тази на ирландските провинции.

И все пак се появи ново поколение сравнително млади и (предимно) английски треньори – Lee Blackett в Wasps, George Skivington в Gloucester, Alex Sanderson в Sale Sharks, Phil Dowson в Northampton Saints и Steve Borthwick начело на Leicester Tigers.

Това са прогресивни специалисти, които са в крак с модерната игра, с кондиционните условия и управлението на играчите, необходими за развитието и възпитанието на млади таланти, способни да пробият на международната сцена и да запалят Премиършип, която е най-конкурентоспособна от десетилетие насам.

Този спектър носи нови идеи и гласове, които могат да бъдат подхранвани в полза на националния отбор – приток на креативност, който може да не е достъпен за структурата с по-строг подход отгоре надолу.

Това конкурентно предимство се кове и на базата на традиционните съперничества между градовете, които са сравними само с френския Топ 14 – Gloucester срещу Bath, Gloucester срещу Bristol, Bristol срещу Bath, Northampton срещу Leicester – докато Saracens и Exeter се радват на собствено съперничество, основано на надпреварата за титлата.

Напредъкът в наблюдението на индивидуалното натоварване на играчите означава, че постоянният стандарт на конкуренция на мачовете в лигата може да гарантира, че ще създаде закален в битките играч, готов за напрежението на тестовото ръгби.

Споразумението за професионална игра, сключено през 2016 г. между клубовете и RFU, също осигури по-голям достъп на старши треньора на Англия до неговите играчи.

Премиършип има своите недостатъци, както и всяко състезание, но в момента имам чувството, че служи добре на Англия. А до четвъртия кръг на „Шестте нации“, включващ два лагера през есенните седмици, Англия вече би трябвало да е по-сплотен отбор.

Ирландия може и да е по-напред от съперниците си по отношение на формирането на нова плавна атакуваща тактика, но Англия разполага със силова игра, дори и без Ману Туилаги, за да наблегне на сплотената си система за слабости, особено на „Туикънъм“.

Има причина Ирландия да има само една победа там за последните 12 години. И затова Англия, а не Ирландия трябва да са фаворити.