Ексклузивно интервю: Бруталният сблъсък от 1992 г. на Парк де Пренс е преломен момент, както си спомня съдията Стивън Хилдич

Мартин Бейфийлд (вляво) и Брайън Мур (долу) никога не са били встрани от случващото се в този ден през 1992 г.

Изминаха 30 години, откакто Стивън Хилдич се озова в центъра на най-жестокия от всички мачове “ Le Crunch“ между Франция и Англия, но времето не е намалило спомените му за срещата, която ще се превърне в преломен момент за спорта.

Спомените на бившия ирландски съдия напомнят до каква степен играта е била канализирана, откакто той влезе в историята, отстранявайки двама френски играчи – Грегоар Ласкюбе и Венсан Москато – в мач от „Петте нации“ през 1992 г., който беше толкова брутален, че на моменти играчите се страхуваха за безопасността си.

Макар че победата на Англия над Les Bleus на четвъртфинала на Световното първенство в Париж през октомври 1991 г. се смята от мнозина за връх в размирния характер на срещите между двете страни, именно ответният мач в стария шампионат на Петте нации четири месеца по-късно доведе до ново дъно.

Хилдич не се съмнява, че напрежението, което е избухнало в така наречената „Битка за Париж“, може да се проследи до четвъртфиналната победа на Англия с 19:10, когато той е бил страничен съдия.

„По-рано през годината Филип Сен-Андре беше вкарал чудния си трай на „Туикънъм“ и французите изглеждаха сигурни в победата“, спомня си той. „Те имаха резервиран хотел в Англия за полуфинала си срещу Шотландия и имаше усещането, че е предопределено да стигнат до финала.

„В съблекалнята на съдиите имаше дори дузина бутилки шампанско, готови да бъдат отворени. Но се оказа, че това е един наистина горчив мач, който Англия спечели комфортно накрая.

„В края на мача треньорът на Франция Даниел Дюброка нахлу на терена и нарече съдията Дейвид Бишоп „измамник“ около 50 пъти. Това, което той не осъзнаваше, беше, че това беше един от първите случаи, в които съдията носеше микрофон, който журналистите на мача можеха да чуят.

„Първоначално французинът отричаше да е извършил каквото и да е нарушение, но ние подписахме доклад, в който се казваше какво се е случило, и в крайна сметка той беше уволнен.“

Хилдич е съдия на три световни първенства и 18 тестови мача

Pierre Berbizier Пиер Бербизе замени Дюброка, но въпреки че и двата лагера омаловажиха напрежението, когато двата отбора се срещнаха отново на Парк де пренс, Хидлич признава, че се е страхувал от най-лошото.

Той си спомня как се е натрупала враждебност, когато двата отбора са се сдърпали в тунела, преди да излязат на терена в мача за Световната купа, и затова настоява този път Англия да излезе първа сама, за да се опита да сдържи емоциите.

„Получи се за около три минути“, казва той със смях.

„Началото на мача не беше лошо, но схватката беше много трудна, защото французите се опитваха да правят какви ли не неща. Схватката се появяваше и двамата хукери, Москато и Брайън Мур, се впускаха в нея. Още от самото начало Мур му правеше физиономии и му се караше, което само влошаваше положението.“

Френската публика жадуваше за реванш, а атмосферата се нажежи, когато Хилдич отсъди наказателен удар в полза на Англия, когато маул се срина близо до линията. „Френските играчи изпаднаха в ярост“, спомня си той.

„Очакваха да се развихрят истински срещу Англия, но изоставаха в резултата, решенията бяха срещу тях, а публиката искаше кръв.“

Повратният момент настъпва, когато Филип Села, капитанът на Франция и нещо като източник на успокоение, се контузва, а мачът се превръща в позор, когато Ласкюбе е изгонен за това, че стъпва върху главата на английския блокировач Мартин Бейфийлд, когато маул минава над него, като фаулът е маркиран от страничния съдия Оуен Дойл.

„Дойл описва как Ласкюбе умишлено е стъпкал главата на Бейфийлд и след това отново го е ритнал с обувката си, за да го засече отново“, казва Хилдич.

„Е, тогава трябва да го изгоним“, отговорих аз. „В онези дни не гонихте хора на международни мачове и нямахме картони. Просто надух свирката, извиках го и казах: „Умишлена груба игра, напускаш“. Той си тръгна, без да каже нито дума.“

Снимка от този момент все още виси на стената на кабинета в къщата на Хилдич в Белфаст.

На стената в дома на ирландеца виси снимка от момента, в който Хилдич гони Ласкюбе.

Но изгонването на Ласкюбе, вместо да подейства превантивно, само влошава ситуацията. Жан-Франсоа Тордо, фланговият играч, когото Хилдич определи като „напълно недисциплиниран“, влезе в ролята на хукър, а Москато се прехвърли на свободния пилиер.

„Скоро след това имаше схватка, в която чух Москато да издава странни звуци“, казва той. „Опитах се да му говоря на най-добрия си френски. Продължавах да повтарям „doucement, doucement“ – „нежно, нежно“.

Но това не оказа влияние. Когато схватката се повтори, френската предна редица промени ъгъла на включване и Москато нанесе такъв силен удар с глава на английския проп Джеф Пробин, че според Хилдич звукът се е чул и на задните места на трибуните на “ Парк де Пренс“.

„Това беше невероятен удар с глава“, каза той. „Не беше в лицето, а в горната част на главата му и беше страхотен сблъсък.“

Когато хаосът се уталожи, Хилдич се оказа изправен пред най-спорното решение в своята високо ценена съдийска кариера, която щеше да обхване три световни първенства и 18 тестови мача.

„Бях го предупредил няколко пъти и това, което видях и чух, беше ужасно“, добави той. „Никога не бях чувал такъв шум от сблъсък на две глави. Затова и той трябваше да напусне.“

Англия спечели мача с 31:13 по пътя към втори пореден Голям шлем, а при последния съдийски сигнал реакцията на публиката беше толкова враждебна, че се наложи Хилдич да бъде изведен от терена от полицейски служители.

На набързо организирано дисциплинарно изслушване на стадиона същата вечер Lascube и Moscato получиха шестмесечни забрани, а Хилдич беше отстранен от френските официални лица по време на вечерята след мача.

Но той не се съмнява, че санкциите от този ден са се превърнали в преломен момент за френската игра. Президентът на френското ръгби Бернар Лапасе го кани да съдийства на клубен мач през следващия месец, за да разбере по-добре съдийството му.

„Френското клубно ръгби по онова време беше брутално, поради което то щеше да се пренесе в международната игра“, казва той.

„Мисля, че френското ръгби искрено се промени след този мач, те решиха, че няма да спечелят нищо, като играят по този начин и си навличат неприятности. И погледнете ги сега, те са страхотен отбор“.

Реклама