Поражението, което Галтие нанесе на Джоунс в навечерието на лятното турне в Австралия, само ще задълбочи проблемите на Англия
Прясно спечелилият първия Голям шлем за Франция от 2010 г. насам старши треньор Fabien Galthie ще води “ Barbarians“ срещу Англия това лято и може да увеличи натиска върху Eddie Jones.
Треньорският екип на Галтие за мача все още не е официално потвърден, но може да включва и завръщането на Шон Едуардс, треньорът по отбрана, който оказа огромно влияние върху Франция, откакто се присъедини към треньорския щаб, след като напусна ролята си в Уелс.
William Servat, треньорът на нападателите на Франция, определи възможността да тренира Barbarians като „чест“, докато говореше по френското радио, с което почти потвърди участието си в срещата, която ще се проведе на 19 юни, ден след финала на Gallagher Premiership.
Рекордът между Галтие и Джоунс в момента е разделен на по две победи, като Галтие все още няма победа с Франция на „Туикънъм“, докато Англия е загубила и двата си мача в Париж под ръководството на Джоунс след Световното първенство по ръгби през 2019 г. Победата на Франция с 12 точки миналата събота беше най-голямата разлика в срещите между отборите на Галтие и Джоунс досега.
Ако Галтие нанесе на Джоунс още едно поражение в навечерието на турнето в Австралия, това само ще увеличи проблемите на Англия след трите загуби в „Шестте нации“. След като в миналото Джоунс традиционно използваше срещата като възможност да експериментира и да даде възможност на второстепенни играчи от състава или на нови таланти да изпробват за първи път фланелката на Англия на „Туикънъм“, теоретично той може да избере по-силен състав, за да подобри шансовете си.
Последната среща между Barbarians и Англия се състоя през 2019 г., когато Алекс Домбранд и Маркъс Смит, сега редовни играчи на Англия под ръководството на Джоунс, бяха част от отбора, който победи Baa-Baas с 51-43. Джо Марлър, който по това време се оттегли от тестовото ръгби, игра за Barbarians.
Френската революция на Галти е шеметна и, което е ужасяващо, най-доброто тепърва предстои
Победата над Англия миналата събота, освен че сложи край на сушата за титлата в Шестте нации, която продължи твърде дълго за ръгби държава с размерите и таланта на Франция, беше и 25-ият тест на Галтие начело на Франция.
Откакто пое поста след последното Световно първенство по ръгби – след като беше на турнира като консултант на тогавашния старши треньор Жак Брюнел, докато наистина попиваше колкото може повече с поглед към следващите четири години – Галтие вече е спечелил 19 от своите мачове начело и е загубил шест. Това му дава 76% успеваемост, откакто е поел поста треньор на Франция, което е забележително по няколко причини. На първо място, той се нарежда по-високо от всеки друг френски треньор от 60-те години на миналия век. Най-близката конкуренция са Пиер Бербизие и Жан-Клод Скрела, които са били старши треньори през 90-те години на ХХ век, както и Жан Прат, старши треньор от 1964 до 1968 г., но всички те се движат около 65%.
Интересният момент относно процента на победите на Галтие идва, когато го сравним с последните му предшественици. Бернар Лапорт – президентът на Френската федерация по ръгби, който, не забравяйте, назначи Галтие, своя бивш халф, за старши треньор на Франция – успява да постигне 63%, но в продължение на 98 теста.
Марк Льовремонт беше начело (технически), когато Франция стигна до финала на Световната купа през 2011 г., и успя да постигне 60 процента през четирите си години. Филип Сен-Андре? 44%. Ги Новес, кралят на Тулуза, чието време най-накрая дойде с Франция? 33%, след 21 теста. И гореспоменатият Брунел – 41% след 24 теста.
Скокът от Новес и Брунел до Галтие е доста голям. Галтие вече е на този пост по-дълго от тях двамата и, да, работи с изключително талантлива група, начело с най-добрия играч в света в момента Антоан Дюпон. Но не е случайно, че Франция умишлено играе с огромна схватка, има най-добрия треньор по защита в света в лицето на Шон Едуардс и вече знае как да контролира територията чрез играта си с удари, като същевременно запазва способността си да разсича противниците.
Разбира се, нищо не обединява един отбор така, както победата, но Галтие искаше да изтъкне също така, че триумфът на Франция е „победа за нашите 1900 клуба“ в цялата страна. Отдавна не е имало такава единна подкрепа за националния отбор.
Галтие, както се разказва за времето, когато е бил в Монпелие, може да бъде известен с жестокостта си. „Имаше стремеж да постигне своето, силна личност, упорит, но в същото време наистина прекрасен треньор. Странно равновесие“ – така Джони Бийти, бившият защитник на Шотландия и Монпелие, обобщи играта си под ръководството на Галти на клубно ниво в подкаст на RugbyPass миналата година, спомняйки си как един от съотборниците му толкова се притеснил преди тренировките на Галтие, че спрял на паркинга с болки в стомаха, преди да влезе.
Резултатите, които Галтие получава на тестово ниво от Франция в малко по-различна среда, говорят сами за себе си, като Галтие вече има последната дума за селекцията – а не собственикът на клуба – и изстисква най-доброто от Франция в кратки серии в продължение на седмици, а не на няколко месеца.
“ Не е случайност“, отговори Галтие, когато го попитаха за разликата между спечелването на Големия шлем като старши треньор на Франция 20 години след като го е направил като играч. „Характерът определя пътя, а пътят – съдбата.“ С други думи, с правилната нагласа Франция може да успее.
Еди Джоунс твърди, че Англия има подобно чувство за цел и напредък при възстановяването си, но опитът просто да осуети Франция в Париж с избора си на двама номер 15, за да се бори с ритането на Франция, вместо да се придържа към философията на „Нова Англия“, подсказва друго. И те все пак загубиха с десетина точки. Честно казано, разликата между Франция и Англия в момента се усеща по-голяма дори от това – по-скоро като пропаст. Това е заслуга на революцията, която Галтие ръководи, като вероятно най-доброто за Франция тепърва предстои.
Rugby pod 