Ellery Hanley е ГОЛЯМАТА звезда на британската ръгби лига.

Ако погледнете историята на ръгби лигата, за мнозина 80-те и 90-те години на миналия век са били едни от най-напрегнатите, като същевременно са успели да завладеят въображението на феновете и са оставили истории, за които се говори и до днес.

Ако има играч по онова време, за когото може да се каже, че е бил в челните редици на действието и лицето на британската игра, то това трябва да е бил Ellery Hanley. Играч, когото мнозина определят като един от най-добрите в красивата игра. Затова в знак на почит разглеждаме кариерата на един от най-добрите британски играчи в историята.

Роден в Лийдс, Западен Йоркшир, и с ямайски произход, Ханли започва пътя си в ръгби лигата в юношеския клуб “ Corpus Christi“, преди да подпише с „Bradford Northern“ през 1978 г. Дори на такава крехка възраст той се прочува още от самото начало, след като отбелязва есе още при дебюта си при победата срещу Рочдейл. Въпреки този успешен дебют, през първите години в отбора от Западен Йоркшир му е трудно да получи постоянно място в първия отбор. Най-доброто за Ханли обаче тепърва предстои.

В началото и средата на 80-те години на миналия век Ханли се превръща в един от най-изявените играчи в лигата и демонстрира своята гъвкавост на различни позиции, като преминава от крило към център, а след това и към халфа. Сезонът 1984-85 г. е последният и най-добър за него в Брадфорд, тъй като той става първият играч, вкарал 50 или повече есета за един сезон след легендата на St Helens Алф Елаби, като в същото време получава първата от рекордните три награди “ Man of Steel“. До края на шестте си сезона в Брадфорд той вкарва 89 есета в 129 участия.

През 1985 г. той преминава в Уигън за 150 000 паунда, което е рекорден трансфер за играч в ръгби лигата по онова време. Придобиването на Ханли бележи повратна точка в британската игра, тъй като Уигън се превръща в един от най-доминиращите отбори в края на 80-те и началото на 90-те години. През сезон 1985-86 г., който е първият му в “ Cherry and Whites“, той продължава да бележи есета, като добавя 35 към вече впечатляващата си бройка.

Въпреки че първият му сезон с екипа на отбора от Ланкашир е без спечелени титли, през втория му сезон всичко се променя напълно. През кампанията 1986-87 г. Ханли преминава между центъра, халфа и свободния нападател, като в същото време демонстрира майсторска класа в отбелязването на есета, преминавайки линията в 63 случая, което е зашеметяващо усилие и рекорд за играч, който не е крило. Колекцията от изумителни изпълнения през тази година ще помогне на Уигън да спечели първата си титла от 27 години насам, както и да получи втората си награда “ Man of Steel“ .

През сезон 1986-87 шампионската титла на Уигън в RFL ще постави началото на пътя на успеха в края на 80-те години, а Ханли ще бъде централната фигура в звездния състав на Уигън. До 1988 г. той печели първата си Challenge Cup, както и капитанската лента на Великобритания. Турнето на „лъвовете“ на Великобритания през 1988 г. може и да е завършило с поражение от Австралия, но отборът на „лъвовете“ все пак е успял да завърши на висота с победа над „кенгурата“ в третия тест, както и с победа над Нова Зеландия.

След като изпълнява ангажиментите си към Великобритания, суперзвездата на ръгби лигата подписва договор с австралийския отбор Balmain, за да доиграе оставащите кръгове от сезона на NSWRFL през 1988 г. Универсалният играч помогна на “ Tigers“ да достигнат първия си Grand Final от 1969 г. насам. На самия финал обаче Ханли напуска терена с мозъчно сътресение и празнотата, която оставя, със сигурност се усеща, тъй като Canterbury се наложи с 6:4, за да спечели с 24:12. Все пак това беше кратък, но блестящ период, тъй като той се появи в осем мача, в които отбеляза пет попадения.

Преди да се върне в Уигън, австралийското му приключение продължава, като през 1989 г. преминава от Balmain в Western Suburbs и за един сезон в клуба се появява 13 пъти, като отбелязва четири попадения. Същата година Ханли отново показва защо е една от най-изявените звезди на играта, като става неразделна част от спечелването на Challenge Cup от Уигън. На финала през 1989 г. получава трофея “ Lance Todd Trophy“, след като бележи попадение при победата с 27:0 над St Helens. Отличията не спират дотук, тъй като проявите му през годината отново му носят третата награда “ Man of Steel“ и първата награда „Golden Boot“.

След шест години в Уигън той добавя още две национални отличия към забележителното си CV с още една победа в първенството на RFL и Challenge Cup. До края на престоя си в Уигън той има 202 участия, като вкарва невероятните 189 есета и печели три шампионата на RFL, четири Challenge Cups, четири John Player Trophies и четири Lancashire Cups.

През 1991 г., вече на 30-годишна възраст, Ханли играе предимно като свободен нападател и подписва договор с родния си клуб Лийдс като играч-треньор. Въпреки че престоят му при “ Loiners“ не е толкова успешен от гледна точка на спечелените отличия, той все пак успява да им помогне да стигнат до финал за Challenge Cup през 1994 и 1995 г. През сезон 1994-95 г. отбелязва 41 есета, което е абсолютен рекорд за нападател. До края на престоя си в Лийдс той има 114 участия, като в същото време броят на есетата му в кариерата се увеличава с още 106.

След 20 години в играта Ханли завършва кариерата си в Австралия в отбора на Balmain, където се появява в 26 мача и вкарва три попадения. Той ще се занимава с треньорска дейност и още преди да се откаже, вече е опитал от нея по време на състезателните си дни, когато поема поста старши треньор на Великобритания по време на турнето на “ Kangaroosг“ през 1994 г. – но за съжаление то завършва с поражение от Австралия. Въпреки това той успява да опита успеха като старши треньор, като печели титлата в Суперлигата през 1999 г. със Сейнт Хелънс и постига успех в плейофите на Втора лига с Донкастър през 2008 г.

В своята впечатляващо богата кариера Ханли има 489 участия в клубове в Англия и Австралия, като освен това е вкарал и 396 есета.

Той може и да не се е разбирал с медиите, но все пак е бил истинска гледка, когато е излизал на ръгби игрището. През 80-те и 90-те години на миналия век се появиха някои от най-добрите таланти, които британската ръгби лига някога е предлагала, но има сериозни аргументи, че Ханли е бил на върха на класацията.

Няма какво повече да се каже за спортист като него. Играч, който не само притежаваше непостижими способности за отбелязване на есета, но и демонстрираше умения, различни от тези на околните, и беше толкова гъвкав, колкото всеки треньор може да мечтае. По време на 20-годишната си кариера легендата на “ Lions“ се отличаваше на всяка позиция, на която играеше.

Заедно с играчи като Мартин Офиа, Анди Грегъри и Шон Едуардс той беше част от една от най-определящите и културни епохи в спорта, като остави след себе си наследство, което няма да бъде забравено дълго от феновете и играчите от двете страни на света.