През изминалия уикенд в турнира за Купата на шампионите имаше рекорден брой картони, а трябваше и да са повече

Миналия уикенд Арън Рийд, Том О’Тул и Оли Шахтьор видяха червения цвят

Вторите мачове от 16-тина финалите на Купата на Шампионите бяха доминирани от безпрецедентна вълна от червени и жълти картони – и играчите могат да винят единствено себе си. В осемте мача бяха показани двадесет картона, а петима играчи напуснаха терена за постоянно.

Откакто Opta започна да проследява данните за картоните през 2009 г., само в един друг случай са били показани 20 картона в рамките на един европейски уикенд и това беше в четвъртия кръг на груповата фаза през сезон 2012/13 г. в 12 мача вместо в осемте през миналия уикенд.

Съдийството обикновено е подложено на анализ, когато има толкова много картони. В края на краищата съдиите са тези, които ги показват. Миналия уикенд обаче играчите се подведоха по многобройните ненужни и безразсъдни предизвикателства, които се наблюдаваха в почти всеки мач.

Стриктното съдийство при контактите с глава вече не е новост, но играчите продължават да правят същите грешки, а след това изглеждат ужасени, когато картоните са справедливо показани. Време е фокусът да се измести от съдиите към играчите, които правят нарушенията.

Ако не друго, то съдийството беше снизходително през изминалия уикенд, като бяха пропуснати инциденти и редица потенциални червени картони бяха заменени с жълти. Два такива примера се появиха при победата на Leinster над Connacht.

Бънди Аки извърши непозволено нарушение срещу ирландския си съотборник Джони Секстън, след като се изстреля от линията. Аки беше добре подготвен, а контактът с рамото му не беше прекалено силен. Въпреки това горната част на главата му влезе в контакт с челюстта на Секстън и то със сила.

Съдията Люк Пиърс, след консултация с ТМО, даде жълт картон, след като констатира: „Имаме контакт с главата. Определено имаме контакт, определено имаме неправомерна игра… разглеждаме нивото на опасност. За мен това е ниска опасност.“

Като се има предвид скоростта, с която Аки излезе от линията, и силата, с която удари Секстън, играчът на Коннахт може да се чувства щастлив, че видя само жълт цвят. Джак Аунър също имаше късмет, че беше наказан само с жълт картон в същия мач. Резервният пилиер ненужно изчисти Джош ван дер Флиер, въпреки че ирландският заден ред се отдръпна от пробива.

Пиърс отново изпрати играча на скамейката за 10 мин, като каза: „Не го виждам като висока опасност, но това е безразсъдно действие“. Пиърс и TMO Том Фоли се съгласиха, че е имало контакт с главата, но настояха, че не е бил „високо опасен“ многократно.

Използвайки рамката на Световното ръгби, имаше контакт с главата, това беше нечестна игра, имаше висока степен на опасност, като се има предвид движението и също така нямаше смекчаване, тъй като Aungier има ясна видимост към изправения Ван дер Флиер и все пак успява да влезе високо. Струва ми се, че Connacht за пореден път имаха късмет.

Най-ясният червен картон през уикенда дойде, когато Маама Вайпулу повали Джонатан Данти на земята, докато Ла Рошел побеждаваше Бордо Беглес. Схватката“ беше нелепо отдалечена от играта, изключително опасна и без ръце, което остави Уейн Барнс пред лесно решение.

Тонганският №8 също получи червен картон през 2018 г. за удар без топка в главата на Люк Коуън-Дики. Четири години по-късно беше извършено същото нарушение.

Вайпулу не е единственият рецидивист. Толу Лату от Stade Francais беше наказан за 11 седмици след ужасяващо нарушение в първия мач срещу Racing 92 заради шестте жълти и още един червен картон, които вече му бяха показани през този сезон преди инцидента.

Сефа Найвалу, крилото на Stade, успя да направи рядкото постижение от два жълти картона за опасни единоборства в един и същи мач в неделя, което показва, че играчите дори допускат една и съща грешка многократно в разстояние на няколко минути.

Тези инциденти са в крайността на скалата, но се случиха в последователни уикенди на най-високото ниво на клубното ръгби.

Играчите в английските клубове също не са без вина. Арън Рийд и Оли Чесъм, двама вълнуващи млади таланти, с право видяха червения цвят миналия уикенд за безразсъдни единоборства. На възраст съответно 22 и 21 години може да се очаква, че техниката им на игра е усъвършенствана в съответствие със съвременното съдийство, но грешките все пак бяха допуснати.

Не винаги е лесно за по-високи играчи като Chessum да се справят с височината на атаката, въпреки че Courtney Lawes е пример за някой, който го прави.

Сега за пропуснатите инциденти. Червеният картон на Том О’Тул се оказа скъпоструващ при последното поражение на „Улстър“ от „Тулуза“, но Роб Херинг избегна всякаква санкция, въпреки че в същия мач имаше контакт с главата на Антъни Желонч. Да, френският състезател бе отхвърлен към него от първоначалния удар, както обсъждаха официалните лица, но със сигурност опитът му за удар без захващане с ръце все пак заслужаваше жълт цвят?

Друг инцидент, който бе пропуснат напълно, се случи, когато Стюарт Макклоски бе обърнат на главата си при подготовката за победния трай на Антоан Дюпон. Още един пример за ненужна намеса, която можеше да бъде санкционирана.

Само от инцидентите, посочени по-горе, става ясно, че през изминалия уикенд е можело да има още повече картони, а няколко жълти можеше да са червени.

Както винаги, решенията на съдията се разглеждат под микроскоп, за да се определи дали във всеки отделен случай е взето правилно решение. Това води до пренебрегване на по-широкия контекст за пропуските на играчите.

През изминалия уикенд грешките бяха допуснати от играчите, а не от длъжностните лица. Разбира се, на играчите не им е лесно в котела на елиминационното европейско ръгби и изглежда, че натискът е довел до появата на лоши навици. В крайна сметка обаче все още играчите са тези, които носят вина.

След нелепия уикенд с 20 картона може би е време да се премахне тонът на съчувствие към нарушителите, които напускат терена, и да се прехвърли част от вниманието, насочено към съдиите, към играчите, извършващи безразсъдни и опасни действия.