Раздялата на Ед Грифитс с Бат, трябва да е и последното нещо което виждаме от него в Премиършип

Според мен Грифитс може да бъде възприет като фигура, която се отнася към Бат като към американска корпорация.

Знаем само това: Преди шест месеца Бат попаднаха в такава криза, че доведоха Едуард Грифитс, за да направи преглед.

За съжаление, ако кралското семейство беше поканило Грифитс да направи рецензия за тях, може би по случай платинения юбилей, той щеше да бъде коронясан за крал. Някои хора намират мотивите и тактиката му за съмнителни. Той със сигурност не е по вкуса на всички, освен може би на някои играчи.

Вероятно нещата нямаше да станат толкова объркани при изпадане, защото щеше да се наложи да се правят промени по-бързо. Но частта, която ми харесва в новините, излезли от клуба, е следната: все пак е окуражаващо да се види, че добрите хора могат да надделеят.

Стюарт Хупър е пример за добър човек. Грифитс, от друга страна, според мен може да бъде възприет като фигура, която се отнася към клуба така, сякаш е американска корпорация и той е натоварен със задачата да извърши враждебно поглъщане. В крайна сметка се е получило нещо добро.

За някои вече е очевидно, че Хупър не е бил правилният човек за директор по ръгби. Това е твърде рано в кариерата му и той нямаше нужния опит. Всички можем да се съгласим, че представянето на Бат с играчите, с които разполага, не беше на ниво. Поради тази причина трябва да се обвиняват треньорите. Това, което не се оспорва, е характерът на Хупър. Мога да разбера защо привържениците искат чиста раздяла, но според мен характерът му надделява над това. Той е твърде ценен.

Ролята на Хупър след последното сътресение – генерален мениджър – е перфектна. Играчите го харесват, можеш да му се довериш. Той е честен и ще бъде чудесен в ролята на ръководител при набирането на играчи. Когато отидеш в даден клуб като играч, те привличат не само парите, но и хората. Хупър ще бъде отличен. Според мен Грифитс не е в същата категория. Той е отишъл там, за да свърши работа, но трябва да се чудиш какви са били мотивите както за него, така и за клуба.

Йохан ван Граан, който пристига през лятото, ще иска просто да тренира отбора и някой друг да се занимава с политиката. Всички знаем, че собственикът на клуба, Брус Крейг, е интересна личност. Той е успешен, ярък бизнесмен и явно иска да участва във въпроси, свързани с отбора, като селекция и тактика.

Може би сега е осъзнал, че може да бъде благодетел и фен, без да се занимава с други глупости. Когато притежаваш ръгби клуб, се съгласяваш на много глупости. Не е толкова лошо, колкото да притежаваш футболен клуб, но ще получаваш писма от страстни фенове, когато загубиш. Когато си толкова богат, колкото е Крейг, съм сигурен, че понякога се чуди защо изобщо го прави.

В крайна сметка начинът, по който Грифитс се отнасяше към хората и подкопаваше доверието, доведе до това, че той стана излишен за в бъдеще. Действията и тактиката му може би са накърнили репутацията на някои хора, а някои от историите, идващи от „Рек“, ще изискват възстановяване на доверието. Хупър е човекът, който може да направи това. Мнозина виждат възможности за печелене на пари в ръгби клубовете и смятат, че тези организации могат да ви помогнат по пътя към закупуването на къща в Южна Франция или автопарк от нови лъскави автомобили. В действителност по-важни са хората, които участват в тях. Два от моите стари клубове, Orrell и Waterloo, научиха това по трудния начин.

След всичко казано дотук, отборът на Бат е блестящ. Ако ме накарате да стана треньор и ми кажете, че трябва да избера клуб от Премиършип, към който да се присъединя, това ще бъде Бат. Единственият път е нагоре и не е нужно да започваш от нулата заради качеството, с което разполагаш. Орландо Бейли се появи този сезон и изглежда отлично като халф. Майлс Рийд направи същото в задната редица, а има и още вълнуващи играчи като Юън Ричардс, Макс Оджомох и Том де Гланвил.
Просто не мога да понасям да виждам как добрите хора са изтласкани

Проблемът е, че те сами се вкараха в хаоса, а след това влошиха нещата още повече, като доведоха един дрънкащ териер, който да се бие с група елзасци. Оставиха териера да продължи да лае и не беше сигурно кога ще свърши работата.

Интересно как се е развил процесът на вземане на решение. Дали да се придържате към Грифитс, човек, създаден да наруши статуквото и да размърда перата, но може – може – да даде резултати? Или се стремиш към дълготрайност, като назначиш добър треньор и задържиш добри хора, за да се увериш, че отборът ще остане сплотен и честен?

Мисля, че по този начин ще се възстанови доверието, което беше накърнено, докато Грифитс беше там, и не виждам защо друг клуб от Премиършип би се обърнал към него. Може да ви се стори, че това е грубо, че е убийство на характера. Не е така. Просто не мога да понасям добри хора да бъдат изтласквани. Най-просто казано, не си спомням момент, в който участието му някъде да не е завършило със сълзи. В този случай с Бат изглежда, че сълзите принадлежат на него. А добрите хора от Бат могат да изведат клуба напред.