Ла Рошел стигна до победата във фантастичен финал, който показа колко далеч са Франция и Ирландия от съперниците си в Шестте нации

Един запомнящ се турнир за Купата на шампионите получи финала, който заслужаваше. Това беше драматичен мач с високи залози, който беше изключително интересен от самото начало до последната секунда, когато Iaiah West конвертира есето на Arthur Retiere, за да подпечата победата на La Rochelle над Leinster с 24:21.

Френският отбор имаше добра стойност за победата си не само заради това, че вкара три есета, но и заради това, че запази нервите си, тъй като в последните три минути отхвърли три наказателни удара под гредите на Leinster. Това беше треньорски майсторски клас от страна на Ронан О’Гара.

Ирландецът начерта план за унищожаване на рекордната пета титла на Leinster за Купата на шампионите. Неговите нападатели безмилостно се насочваха към пробивите на „Лейнстър“, като успешно забавяха играта им по начин, по който никой друг отбор не е успявал да се справи. Те използваха силата си, атакувайки статичните положения на Лейнстър, безмилостно тормозеха Джеймисън Гибсън-Парк и вкараха човек в средата на терена, за да противодействат на играта на Джони Секстън.

Leinster така и не получиха възможност да играят в зоните, в които искаха, и трябваше да разчитат на наказателни удари за своите точки.

Това беше всичко, което искахме да видим на финала: два отбора с различни философии, силни страни и стилове в тактически двубой, който беше колкото психически, толкова и физически. В много отношения това беше символ на един турнир, който ставаше все по-качествен с всеки изминал кръг. Присъствието на ирландски и френски отбор на финала на Купата на шампионите – да не говорим за двата френски отбора на финала на Challenge Cup в петък вечер – е показателно за състоянието на европейското ръгби.

По подобие на „Шестте нации“ французите и ирландците се борят за надмощие, а Англия изостава и е на трето място в подреждането. Шотландия е най-конкурентноспособният от трите оставащи отбора, а Уелс, който бързо залязва, и Италия, която е вечен изоставащ отбор, винаги се борят да не попаднат в дъното на класацията.

Най-добрите френски и ирландски отбори не само печелят по-голямата част от мачовете си, но и го правят по категоричен начин, особено в края на сезона. Leinster, La Rochelle и Racing 92 спечелиха своите четвъртфинали с лекота, без значение от резултата. Епопеята между Munster и Toulouse, която бе решена с дузпи, показа колко остра е станала конкуренцията между френските и ирландските отбори. За разлика от тях нито един от английските отбори на четвъртфиналите не успя да се доближи до класиране на полуфиналите.

Вече писах за това, откъде според мен е дошло подобрението във Франция и Ирландия, а именно, че и двете нации предприемат положителни стъпки, за да гарантират, че собствените им млади играчи се развиват. И двете страни са по-напред от английските клубове в това отношение, но поне процесът се ускорява в Премиършип, което в крайна сметка ще бъде от полза за националния отбор на Англия.

Засега обаче един от основните изводи от този турнир е, че английските клубове не са в крак с темпото. Това си пролича още в първия мач, когато Racing 92 разгроми Northampton с 45:14 на „Франклинс Гардънс“. С изключение на Монпелие, които пътуваха с доста отслабен отбор и загубиха с 89:7 от Лейнстър и с 42:6 от Ексетър (организаторите трябва да изкоренят това), французите и ирландците бяха в подем, особено във фазата на елиминациите.

Имаше и английски отбори, които се състезаваха упорито, като “ Harlequins“ беше сред най-балансираните отбори в турнира, а загубата им с една точка в двубоя с „Монпелие“ в 26-тина финалите беше абсолютно неотразима.

И все пак, както в Купата на шампионите, така и в Чалъндж къп отборите от Премиършип се представиха по-слабо, и то не само срещу по-добре финансираните френски и ирландски тимове – свидетели сме на това как Exeter и Newcastle бяха победени от Glasgow, а Saracens загубиха у дома от Edinburgh, който също така победи Bath.

Ако двата шотландски отбора бяха постоянно конкурентоспособни, то тазгодишните европейски състезания бяха пълна катастрофа за уелсците. Два от трите им отбора в Купата на шампионите – “ Ospreys“ и „Scarlets“ – не само че не спечелиха нито един мач, но и не успяха да запишат нито една бонусна точка и претърпяха няколко безславно тежки поражения, като завършиха на дъното на двете групи.

Кардиф също не спечелиха мач (въпреки че им беше присъдена спорна победа срещу Тулуза),

След това Кардиф отпадна в турнира Challenge Cup, където загуби единствения си мач. Всъщност Challenge Cup е също толкова катастрофална за уелсците, колкото и Шампионската купа. Dragons не само загубиха всички мачове, но и бяха добре победени от отбора на Benetton, който спечели два от четирите си мача, и вероятно бяха надминати от нещастния и безпомощен Zebre. Ако Италия напредва бавно, то Уелс се движи бързо в грешната посока, като няма нито една победа сред четирите си отбора.

Като прибавим поражението от Италия в Шестте нации и финансовата им катастрофа, не е чудно, че в Уелс цари отчаяние.

Същото не може да се каже и за двата турнира на EPCR, и по-специално за Купата на шампионите. Въпреки наистина колебливия старт по време на пандемията от Covid, когато на тимовете бяха присъждани служебни мачове на привидно произволен принцип, турнирът наистина навлезе в своя коловоз по време на елиминационната фаза. Смятам, че 16-тина финалите с домакинство и гостуване беше триумфален и е много жалко, че беше отхвърлен за турнира догодина, след като се оказа толкова успешен при първото си провеждане.

И все пак това е дребна забележка. Като цяло, това беше един великолепен турнир, в който имаше някои драматични моменти – кой някога ще забрави съкрушителните дузпи между Мънстър и Тулуза пред повече от 40 000 фенове? Преди всичко обаче това беше турнир, който наистина разкри силата на играта във всяка от шестте състезаващи се страни и даде на английските клубове безпогрешен ориентир за това къде се намират в Европа.