Warren Gatland: Ирландия най-накрая може да сложи край на проклятието си за Световната купа, но Англия ще бъде опасен противник

Турнирът догодина се очертава да бъде най-оспорваният досега, което е много вълнуващо за привържениците

Последиците от шеметната победа на Ирландия над All Blacks ще се усещат чак до Световната купа във Франция догодина.

В съчетание с уверената победа на Англия над Австралия и впечатляващите представяния на Уелс и Шотландия съответно срещу Южна Африка и Аржентина, турнирът догодина се очертава да бъде най-конкурентният, който някога е имало, което ще е невероятно вълнуващо за привържениците и блестящо за играта.

И със сигурност има основания да се вярва, че за първи път, откакто Англия бе коронясана за шампион през 2003 г., трофеят „Уеб Елис“ ще остане в северното полукълбо.

Франция като домакин ще бъде фаворит на много хора, но историческият триумф на Ирландия променя играта. Нито един ирландски отбор все още не е стигал по-далеч от четвъртфиналите на Световното първенство, но сега тимът на Анди Фарел изглежда подготвен да бъде смятан за реален претендент за спечелването му.

Не може да се подценява мащабът на постижението, свързано със спечелването на серия в Нова Зеландия, дори ако „All Blacks“ може би са загубили малко от пътя си през последната година, и мисля, че най-голямото въздействие ще бъде психологическо.

Световните първенства често са били изпитание за психическата сила на келтските нации, когато те са определяни като фаворити. На турнира през 2011 г., когато бях старши треньор на Уелс, на четвъртфиналите се изправихме срещу Ирландия, на която се предричаха големи успехи след победата над Австралия в груповата фаза. Всички очаквания бяха насочени към отбора на Деклан Кидни, докато ние бяхме достигнали до елиминационната фаза без много фанфари.

Знаех обаче, че можем да използваме това в наша полза, като изградим план за игра, с който да изнервим Ирландия и да увеличим натиска върху тях. Ударите на Ронан О’Гара бяха в основата на плана на Ирландия, така че за първи път използвахме двама “ full-backs“, които да се оттеглят от защитната линия и да покриват двете странични линии.

По онова време обикновено се оставяше на full-back-а да покрива задното поле, като се движи наляво или надясно, но преценихме, че си струва риска да пуснем двама души назад, за да отрежем пространството и възможностите за О’Гара.

Непосредствено преди началото на мача сменихме и крилата си Шейн Уилямс и Джордж Норт, тъй като знаехме, че Ирландия ще има конкретен план да се насочи към Шейн (който е висок 1,5 м) във въздуха. Шейн беше обявен за ляво крило, но играеше отдясно. Това се получи чудесно.

Съчетана с огромните ни усилия в защита, Ирландия просто повяхна под натиска и не успя да се адаптира тактически. Победата ни с 22:10 беше едно от най-добрите представяния в моя престой като старши треньор и едно от най-удовлетворяващите.

И все пак това, което видях от отбора на Фарел в събота, беше пълна противоположност. Ирландия изглеждаше блестящо натренирана, с план за игра, който използваше слабостите на All Blacks и който беше подкрепен от свирепа отдаденост и психическа устойчивост.

Дори в сегашното си състояние Нова Зеландия остава отбор, който може да вкара 15 или 20 точки от нищото, а ако натрупа преднина, е изключително трудно да бъдат настигнати. Ирландия знаеше това и отново започна по-силно и отново ги превъзхождаше през първата четвърт, а след това имаше средствата, увереността и управлението на играта, за да се справи с отстъплението веднага след полувремето и да продължи отново. Ирландия ги притисна и беше забележително да станем свидетели как завършват мача с комфортен контрол.

Сега те имат една година, за да се справят с очакванията, но най-голямото предизвикателство сега е да се гарантира, че има готов за мач резервен вариант на Джони Секстън. Той изигра изключителна серия, но по време на Световното първенство ще бъде на 38 години.

Сега трябва да се даде шанс на Джоуи Карбъри да започне тази есен. Ще се наложи труден разговор с Джони, който иска да играе във всеки мач, но Ирландия не може да си позволи повторение на ситуацията от 2019 г., когато липсата му срещу Япония беше от решаващо значение за поражението им в групата.

Същата логика, но по различни причини, важи и за английския халф Маркъс Смит. Бях на вечеря в петък вечер, когато ме попитаха какво мисля за играча на Harlequins. Изненадах питащия, който, както се оказа, не е негов фен, като казах, че според мен той има способността да стане халф от световна класа. В третата победа на Англия в теста отново имаше проблясъци на потенциала му и ми хареса начинът, по който играеше по-плоско и се включваше повече в първото посрещане.

Това, от което Маркъс се нуждае сега повече от всичко, е серия от тестови мачове, за да натрупа увереност и опит. Когато един играч за пръв път излиза на международната сцена, особено на позиция, на която се вземат решения, тестовите мачове са като гледане на филм на бързи обороти.

Образите пред играча преминават светкавично в контраст със скоростта на играта, с която е свикнал на клубно или провинциално ниво. С всеки изигран тестови мач обаче картините постепенно стават по-бавни, а яснотата – все по-голяма. Това е нещо, което не може да се тренира. Всичко, от което Маркъс се нуждае сега, са мачове.

Това, което ми направи впечатление в събота, е, че Австралия се опита да пробие канала му, а той се изправи и остана на крака. По време на Световното първенство той може да вижда играта на забавен каданс и без да искам да разочаровам госта си, това е плашеща перспектива за противниците на Англия.

Еди Джоунс ще е доволен от спечелването на серията. Австралия доминираше във владеенето на топката и територията, но Англия показа истинска смелост и решителност, за да извоюва победата, водена отлично от Кортни Лоус. Бях впечатлен от характера му по време на миналогодишното турне на “ Lions“ и ако бях на мястото на Еди, сега той щеше да е моят човек за капитан на Англия за Световната купа.

Бях впечатлен и от това как се наложиха новите лица Гай Портър, Джак ван Поортвлиет и Томи Фрийман и Англия завърши турнето с повече възможности и сега може да продължи през есента.

Въпреки че Уелс и Шотландия загубиха финалните си тестове срещу Южна Африка и Аржентина, и двата лагера също направиха големи крачки това лято, което ме накара да се замисля колко трудно би било да избера XV отбор на Лъвовете една година след турнето ни в Южна Африка.