Ако попитате някой случаен фен на Шотландия на улицата да познае Марк Додсън, вероятно няма да успее. Човекът не е кой знае каква знаменитост. Напишете името му в Google и в крайна сметка той ще изскочи на четвърто място след не много известен актьор от видеоигра, звуков инженер и готвач от Екзитър. Той няма страница в Уикипедия, няма запалянковски акаунт в Туитър и доколкото ни е известно, никога не се е промъквал на терена, преструвайки се на водоноска.

Това може би е изненадващо, като се има предвид, че той е главен изпълнителен директор на Scottish Rugby Union Ltd. вече единадесет години. Но може би не. Кой привърженик би предпочел да прекарва времето си в притеснения за финансите, а не за представянето на играчите?

В този смисъл кой би предпочел да обсъжда „Scottish Rugby Union Ltd“, а не отбора на Шотландия по ръгби?

Но такъв е светът, в който живеем, и ако не ви харесва, кажете нещо за комунистите.

Шотландското ръгби е толкова бизнес, колкото и Amazon или Asda, а бизнесът съществува с една универсална, неоспорима и неопровержима цел. Печеленето на пари. Феновете са по-склонни да говорят за халфове и треньори на защитата, но трябва да се говори и за финансови директори (Хилари Спенс), президенти (Йън Бар) и председатели (Джон Джефри).

В това отношение Додсън и Управителният съвет на SRU постигнаха голям успех. По данни на Statistica оборотът на шотландското ръгби се е увеличил с над 70 % между 2011 и 2019 г.

И Бордът на директорите е добре възнаграден за този успех. Най-високоплатеният директор на SRU, почти сигурно Додсън, е получил общо възнаграждение от 933 хил. паунда през 2019 г. и 434 хил. паунда след съкращенията заради коронавируса през 2020 г. (за сравнение, Фин Ръсел е най-високоплатеният британски играч в света и получава 850 хил. паунда годишно преди бонусите).

За да поставим това в контекст, през 2019 г. Шотландия преживя унижение на Световната купа, като се провали в груповите етапи, получи глоба от 70 000 паунда от Световното ръгби за коментарите на Додсън относно потенциалната отмяна на мача с Япония, загуби от Уелс, Франция, Япония, Ирландия (два пъти), отборът до 20 години отпадна от най-високото ниво на състезанието, жените на Шотландия станаха свидетели на разгром с 80:0 от страна на Англия, а Глазгоу и Единбург напуснаха Европа на четвъртфиналите.

И тук се крие грозната истина за професионализирането на играта. Ако SRU е бизнес, а бизнесът съществува само, за да печели пари, тогава ръгбито на терена е просто продукт, който трябва да се продава. „Националната гордост“ остава без значение. Няма значение дали Единбург и Глазгоу ще спечелят нещо; важно е да реализират печалба.

Единственият стимул за развитие на играта е обещанието за финансова възвръщаемост, а заявеният от SRU ангажимент за това изглежда в рязко противоречие с обявеното в сряда, че те унищожават програмата за Ръгби 7 в Шотландия в полза на още по-голяма хомогенизация на отбора на Великобритания. Прекият резултат от това е, че страната, която е създала Rugby Sevens в Melrose преди повече от сто години, вече няма да бъде пряко представена в Световните серии по Sevens.

Този подход, ориентиран към печалбата, е и причината да отнеме толкова много време на шотландските жени да получат възможност да бъдат професионални ръгбистки на пълен работен ден. Социалната справедливост да бъде прокълната; сега, в света след #MeToo #TimesUp, SRU смята, че може да направи истински пари от жените, играещи ръгби, така че най-накрая е време да инвестира.

Ето защо, въпреки безбройните проблеми, наложени на играта от наличието само на два професионални отбора, третият остава само неосъществена мечта.

Къде беше Марк Додсън, когато Грегор Таунсенд и Фин Ръсел се подиграваха в пресата през 2020 г., попита не един човек? Със сигурност правилният човек, който да обедини старши треньор и плеймейкър, беше техният шеф, нали?

Не. Това не е негова работа. Той не работи за феновете, които искаха ситуацията да бъде разрешена; той работи за борда, който искаше тримесечен растеж.

Справедливо е да се отбележи, че ако си направите труда да прочетете последния от финансовите отчети на SRU, подадени в Companies House, началният ред е обещаващ: „Основната дейност на Групата е да популяризира играта ръгби в Шотландия.“

Следват две плътни страници за това колко пари са спечелили през изминалата година.

Непосредственото действие на Glasgow Warriors след доста ужасния сезон беше да рекламират по-скъпи сезонни билети, а след това да уволнят треньора си.

Новият „стадион“ на Единбург беше построен толкова евтино, че световно достъпната технология на свободно стоящи скари беше изоставена за около седемдесет и няколко колони, които закриват гледката на зрителите към терена. Има и по-впечатляващи в архитектурно отношение автобусни спирки.

И това е напълно логично, защото колкото и феновете на Глазгоу да се оплакват, че цената е твърде висока, билетите пак ще се продават, а колкото и феновете на Единбург да се оплакват от гледката, те ще се примирят с нея, за да подкрепят своя отбор. Според изявленията на SRU това е на стойност около два милиона и половина лири.

Колкото и феновете на Шотландия да се оплакват от озадачаващата селекционна политика, безсмисленото вземане на решения извън терена, неубедителните представяния, разочароващите класирания в турнирите, безсмислените боксови кикове, жалките рестарти, колебливите лайн-аути и треската на белите линии, те са там, година след година, и пълнят „Мърифийлд“ с около шестнадесет милиона паунда годишно.

В известен смисъл феновете на Шотландия са непосредственият потребител на продукта на SRU. Но в друг, съвсем реален смисъл, те са използваем ресурс.

Фейсбук е безплатен, защото компанията може да продава въведените от потребителите данни. Вашата леля Бети не е потребител, тя е продукт. Шотландското ръгби не е безплатно, но по абсолютно същия начин неговите фенове се продават като ресурс на външни компании.

SRU плаща на Sky, защото SRU може да достави абонати на Sky Sports, които да гледат нещо дори толкова отчайващо като аржентинска серия, загубена в последната минута. Плащат им Macron и BT, защото могат да осигурят стотици хиляди хора, които ще похарчат 80 паунда за маломерна тъмносиня тениска с логото на телекома отпред.

И така нататък.

„И какво от това?“ – може да се попита с основание. Това е начинът, по който се случват нещата, и той със сигурност не е характерен само за Шотландия. Защо изобщо да се занимаваме с това?

Запитайте се следното: има ли някой, който наистина, наистина, честно, с ръка на сърцето, сериозно да вярва, че този отбор на Шотландия ще отиде някъде отвъд груповите етапи на Световното първенство, когато ще има Южна Африка и Ирландия в групата си?

И ако всеки може да предвиди и е предвиждал това в продължение на две години преди събитието, защо не е направено нищо, за да се справим с него?

Въпросът тук не е дали Грегор Таунсенд все още трябва да бъде старши треньор, а по-скоро фактът, че няма никакво съмнение, че каквото и да се случи оттук нататък, той ще води Шотландия на Световното първенство. Феновете са се примирили с това. Това е неизбежно.

През юни беше обявено, че договорът на Марк Додсън като главен изпълнителен директор е удължен до 2025 г. Това изглеждаше странно време, ако ви накара да повярвате, че то се основава на представянето на Шотландия, Единбург, Глазгоу на терена или на развитието на играта извън него.

Но, разбира се, то не се основаваше на нито едно от тези неща, точно както и решението да се придържаме към Таунсенд. То се основаваше на това колко пари прави компанията и колко се предвижда да направи през следващите няколко години.

Шотландия отпада в групите. Всички го знаят. Но изчислението е направено; това е достатъчно добър резултат за парите, които ще донесе, спрямо разходите, които са били необходими, за да се стигне до него.

Казано по друг начин,

SRU е приел посредствеността като приемлив резултат на терена, защото SRU не се интересува от резултата на терена, стига финансите да продължават да растат.

Със сигурност SRU щеше да печели много повече пари, ако Шотландия беше световен шампион, но и без това печели достатъчно, така че липсва реален стимул за действително развитие и растеж на играта.

Шотландия не е бедна нация. Тя не е особено малка и населението ѝ не е необичайно бедно. Ръгбито може и да не е любимият й отборен спорт, но като номер две има повече от достатъчно пари, за да финансира успехите на терена, ако успехът на терена действително е целта.

Но докато Шотландия се мъчи да се справи с това, което изглежда като неизбежен срам на Световното първенство, след което старшите играчи ще се пенсионират, със сигурност ще бъде назначен нов треньор, ще бъдат направени прессъобщения с много приказки за „вълнение“ и „развитие“; междувременно феновете отстрани просто остаряват и се чудят дали крикетът наистина ще бъде толкова лош, ако му дадат шанс

Докато този неумолим влак от гадости безсмислено се влачи към надеждите за три победи в „Шестте нации“ през 2024 г. и започваме цялата забравена от Бога шега отново, Марк Додсън все още ще бъде главен изпълнителен директор на шотландското ръгби, защото Марк Додсън си е свършил добре работата.

Направил е много пари на Компанията.

Реклама