Имаше доста неща за разплитане от неделния тест Wallabies-Аржентина в Мендоса, така че най-добре да преминем направо към него.

Изведнъж Австралия се оказа без трима от най-ценните си играчи за неопределено време. Единствено Куейд Купър пострада на терена в Аржентина, но скъсаното му ахилесово сухожилие се прибави към критичните загуби на Саму Кереви и капитана Майкъл Хупър в предходните дни. Някога това можеше да е достатъчно, за да разстрои напълно Wallabies. Вместо това те веднага преминаха към есето на Фрейзър МакРайт.

С малко късмет това лесно можеше да бъде вторият трай на Макрийт в мача. Той беше играчът, който реагира най-бързо, когато Купър тръгна на този зашеметяващ пробив – споменът за който ще трябва да ни държи в напрежение през по-голямата част от годината.

Откриващият флангови футболист проведе перфектна линия на подкрепа и се нуждаеше само от това Купър да му подаде вътрешен пас, за да може да стигне чисто до линията, като единственият защитник, който се виждаше, беше мъчещият Аржентински tighthead. Но Купър задържа паса и моментът беше загубен.

Като се има предвид, че всичките му предишни тестове бяха изиграни в сянката на Хупър, това беше впечатляващ „дебют“ за Макрийт в емблематичната златна фланелка с № 7. Той изглеждаше като играч, който ще става все по-добър, когато се установи на тази позиция, но дори и в първия си старт на тест той направи достатъчно, за да попадне в Отбора на седмицата на Planet Rugby, което не е малко постижение, като се има предвид, че се изправи срещу капитана на Спрингбок Сия Колиси.

Всъщност и двамата заместници на другите двама липсващи титуляри също попаднаха в тази почетна група. Хънтър Паисами се справи изключително добре в центъра на мястото на Кереви, като блокира застрашителното полузащитно поле на Pumas и пренасяше с истинско усърдие. Въпросът сега е дали Паисами може да поддържа тази форма, подобна на тази на Кереви, през целия Rugby Championship.

Реално обаче най-силно впечатление направи представянето на Рийс Ходж като заместник на Купър на 10. Справедливо е да се каже, че още един неубедителен мач можеше да доведе до края на кариерата на Ходж, която беше почти на животоподдържаща система, когато той излезе на терена. В 48-ата минута той пое отбора при изоставане от 19:10, но когато мачът най-накрая приключи, Австралия вече водеше с 41:26. Превъзходното представяне на отбора и огромният принос на другите от пейката до голяма степен доведоха до това, но стабилизиращото влияние на Ходж не бива да се подценява.

Ходж има невероятен рекорд като 10 в малкото тестове, които е изиграл там, но се чудим дали има качествата да бъде дългосрочно решение. Така също и Ноа Лолезио. Заслужава си да се упорства с него, защото е само на 22 години, но на Купър му трябваха само 48 минути, за да покаже колко ограничена е атаката на задната линия на Австралия без него.

И така, ако Купър е един от тримата 5/8 на Австралия за Световното първенство – ако приемем, че може да стои на крака и да подава пасове – а Лолесио е другият, кой може да бъде третият? Джеймс О’Конър? Не, освен ако не успее да преоткрие формата си от 2021 г., и то бързо.

Нима само преди 18 месеца тогавашният директор на австралийското ръгби Скот Джонсън се хвалеше с качеството на всички млади десетки, които преминават през отбора? Не само Лолезио, но и Уил Харисън, Картър Гордън, Бейли Куензъл, Рисан Паситоа, Айзък Лукас, Лоусън Крайтън, Бен Доналдсън и Тейн Едмед. Но какво се случи с това поколение плеймейкъри?

През последното десетилетие са използвани 18 десетки, играчи на Junior Wallabies, но само Лолезио е играл за Австралия. Единственият забележим недостатък на ерата на Дейв Рени е, че той не привлече повече десетки. Това, че реши да го направи, след като Австралия бе ротирала Кристиан Леали’ифано, Мат То’омуа и Бърнард Фоули през фланелката на 10 без успех на Световното първенство през 2019 г., само задълбочава провала.

Ако Австралия изобщо иска да се изяви на Световното първенство догодина, Рени трябва незабавно да се заеме с този недостатък, като привлече всички възможни претенденти – включително бунтаря Лукас и да се справи с тази бъркотия. И докато го прави, да включи и 18-годишния Том Лайнах. Ако той не е физически готов за 2023 г., то със сигурност ще бъде в следващите години.

Що се отнася до капитанството, Джеймс Слипър е добър човек за същата роля на наставник, която самият Хупър изпълняваше, когато Стивън Мур счупи глезена си през 2014 г. Все пак трябва да се уреди вицекапитанството за случаите, когато Слипър бъде заменен

Колко показателно е, че Рени заяви, че Хупър не е предупредил предварително за психическите проблеми, които го тревожат. Това само показва колко ефективно мъжете могат да прикриват такива проблеми. Само преди седмица или две лицето на Хупър се усмихваше от реклама във вестника. „Не се затваряйте в себе си“, предупреждава той. „Един на всеки четирима души страда от някаква форма на психично заболяване. Аз не се страхувам да говоря открито. Вие също не трябва да се страхувате.“

Честен човек, който държи на думата си.