Легендата на уелското съдийство разгледа две важни теми в последната си рубрика
Още една седмица и още няколко спорни инцидента, които предизвикаха много дебати.
И двата инцидента се случиха по време на сблъсъка от Rugby Championship между Австралия и Южна Африка в Аделаида. Нека да започнем с този, в който участваха скръм-халфове на двата отбора който доведе до жълт картон за Фаф де Клерк, който според мен беше твърде суров.
Това, което Фаф се опита да направи, беше да избие топката от ръцете на Ник Уайт, на което той има пълното право. Той беше встрани от схватката и на крака, така че има право да удари ръката на Уайт, като го накара да изпусне топката напред, което щеше да се превърне в нарушение. Или пък може да удари топката назад към собствената си половина, за да се опита да я овладее. Всички тези действия са напълно законни, тъй като топката е била извън схватката и той не е бил в засада.
Грешката му беше, че когато се опита да избие топката назад, Уайт вече я беше доближил до областта на гърдите/главата си, така че Фаф в крайна сметка го уцели в лицето. Според мен това беше пълна случайност. Бих го санкционирал, защото е изпуснал топката и го е ударил в лицето, но само дузпа, нищо повече, защото според мен Фаф не се опитва да удари Ник Уайт в лицето.
В такъв случай се получава така, че Уайт се възползва от всичко и се опитва да накара Фаф де Клерк да бъде отстранен под някаква форма. Той се опитваше да го санкционира, като се претъркаля. За мен това е в разрез с ценностите на ръгбито. От всички големи удари, които Ник Уайт е получавал, не мисля, че това действие на Фаф би предизвикало тази реакция.
Това, което щях да направя, е първо нарушение – Де Клерк сбърка, напълно случайно, без умисъл, това е наказание. След това имате напълно неприемлива реакция от страна на Ник Уайт, която е в разрез с ценностите на играта. Така че аз щях да отменя наказанието и да го накажа за действията му. Щях да му кажа: „Ти не си в театъра, а на ръгби игрището, къде са твоите ръгби ценности? Не можеш да се държиш така.
Ръгбито не може да се обявява за морално високо място и да се оплаква от футболистите, които се търкалят и се преструват на ранени, защото това се случва и в ръгбито. Не се случва често, но, както видяхме в този мач, ръгбистите понякога могат да се държат не по ръгбистки начин. Когато това се случи, ръгбито е склонно да се справи с него. За съжаление в този случай това не се случи. Това беше разочароващото нещо за мен. Ник Уайт не трябваше да се измъкне от отговорност и трябваше да му се обърне внимание поне на ръгби ценностите, дори ако съдията не реши да го накаже.
Другият голям инцидент от този мач в Аделаида беше, че Марика Коройбете, крилото на Wallaby, не позволи на своя опонент Маказоле Мапимпи да отбележи попадение точно преди полувремето.
Това са трудни въпроси и със сигурност хората са раздвоени в мненията си по тях. За южноафриканските привърженици това е атака с рамо, докато за австралийските фенове това е страхотна борба. Разговарях с няколко съдии по този въпрос. Повечето от тях са за атака с рамо, а няколко смятат, че е всичко е нормално.
Мисля, че много хора са се увлекли в романтиката на спасителния трай, малко като атаката с рамо на JPR Уилямс срещу френското крило Жан-Франсоа Гудон през 1976 г. Но сега това щеше да бъде поне жълт картон за JPR и наказателен удар.
Гледах го много пъти и ми е трудно да видя това като нещо друго, освен като непозволено действие от страна на Коройбете. Според мен той води с рамо, а ръката му е прибрана отстрани. За мен няма опит за обвиване с ръце.
Това, което се случва при легално захващане, е, че рамото влиза в контакт с ръката, а след това, в тази част от секундата, едновременно се увива. Ръката ви е изпъната, готова да се захване, и в момента на удара на рамото ви се притиска.
Но ако погледнете момента, в който рамото на Коройбете влиза в контакт, ръката му е спусната отстрани. Тя не е в действие или опит за обхващане. Това е ключът. Не мога да видя едновременно увиване с удара на рамото и затова смятам, че това е нечиста игра.
Той е влязъл с рамо напред и това би трябвало да е нарушение и жълт картон. Вероятно ще се стигне и до наказателно есе. Това не е типът борба, който бих искал да виждам във всеки мач.
Съобщава се, че ТМО е извършил бърза проверка по това време и е решил, че борбата е легална. Бях притеснен, когато преди време беше въведена такава мека проверка от ТМО.
Проблемът, с който се сблъскахте, е, че почти всички се оплакваха, че има твърде много спирания на играта, като ТМО се появяваха за това и онова. Мачовете продължаваха по два часа. Така че те въведоха политика, при която ТМО проверяваше нещата на заден план, а след това идваше и казваше на съдията, че или играта продължава, или има нечестна игра.
За мен това е пълна катастрофа. Съдията на терена трябва да взема тези решения. Не бива ТМО да проверява това и да взема решение. Съдията трябва да погледне подобно нещо и сам да вземе решение.
При цялото ми уважение към ТМО, най-добрите ви съдии са на терена. За мен това трябва да е съдийско решение. Не може ТМО да решават „Да, това е добре за мен“. Не разбирам какво представлява тази мека проверка на ТМО. Това е глупост. Накъде отива играта?
Трябва длъжностните лица на терена да взимат решенията, за предпочитане в реално време, но, както знам твърде добре, не можеш да видиш всичко и точно тогава се използва технологията чрез TMO. Но крайното решение трябва да се взема от съдията на терена, а не от човека в камиона.
Rugby pod 