Споровете за достойнствата на ръгбито и футбола се водят откакто се играят тези игри. Понякога спорещите просто подчертават своето невежество – а може би и предубеждение – по отношение на единия или другия спорт.

Рори Дардж обаче говори от позицията на силен човек, когато става въпрос за оценка на двата спорта. Като нападател на „Глазгоу Уориърс“ той знае какво е да играеш професионално ръгби. А като по-голям брат на изгряващата звезда на Heart of Midlothian Арън Дардж е запознат с изискванията на професионалния футбол. Може би не е изненадващо, че предвид познанията си за двата спорта, Дардж предлага балансирана преценка за предимствата и слабостите им.

В Шотландия има само два професионални отбора по ръгби – „Уориърс“ и старият клуб на Дарж „Единбург“ – и това води до критики, че за най-добрите играчи може да е твърде лесно да получават нови договори.

22-годишният опенсайд не стига чак дотам, но смята, че конкуренцията в дълбочина в ръгбито е по-малка. И за да балансира нещата, той смята, че в друг смисъл изискванията към ръгбистите са по-големи.

„Футболът в Шотландия определено е по-напрегнат от ръгбито“, каза той вчера при откриването на сезона в United Rugby Championship. „Виждал съм и двете страни и там е доста брутално.

„Много повече момчета в Шотландия израстват с желанието да станат футболисти, отколкото ръгбисти. Но тренировъчните сесии не изглеждат толкова тежки, колкото нашите: те не работят толкова усилено!“

Дардж ще поднови заниманията си след две седмици, след като получи почивка след лятното турне на Шотландия, където игра и в трите теста срещу Аржентина. Той се е надявал да гледа 19-годишния си брат, който се включи от пейката на Hearts срещу St Johnstone преди две седмици, но контузия, получена по време на игра за Б отбора на клуба от Тайнкасъл в Lowland League, означава, че Арън е трябвало да отпадне от състава.

„Той изпрати съобщение на мен и на баща ми, че е на пейката“, каза играчът на „Воините“. „Но той беше играл за Б отбора и беше получил малко схващане и час по-късно изпрати друго съобщение, в което казваше, че е изваден заради контузия.

„Опитвах се да си купя билети, за да отида и да гледам и да се надявам да го видя да влезе от пейката. Дори и да не станеше, щеше да е страхотно да отида и да гледам мач в Тайнкасъл – това никога не е лош начин да прекараш времето си.“

Има и трети брат, 14-годишният Харис, който играе ръгби и хокей, и Рори е сигурен, че Арън също притежава гъвкавостта, която би му позволила да успее и в два спорта.

В своя случай обаче той е сигурен, че никога не е имало шанс да се реализира като футболист.

„Можеше да тръгне по пътя на ръгбито“, казва той за Арън. „Той играеше донякъде като бек, с краката и уменията си – много по-различно от мен.

„Нямаше никакъв шанс да се насоча към футбола. Футболната ми кариера продължи една тренировка. И в нея не направих много, което да е било полезно.“

В ръгбито обаче той прави няколко неща, които са доста добри, и впечатляващата му форма през миналия сезон беше възнаградена с дебют за Шотландия срещу Уелс в първенството на Шестте нации.

Последваха още шест тестови шапки, а мястото му в състава за Световната купа по ръгби догодина изглежда сигурно.

В момента обаче той прави всичко възможно да остане търпелив, докато трае периодът му на възстановяване, сигурен, че ще усети ползата от почивката към края на този дълъг и труден сезон.

„Надявам се да играя достатъчно добре за Глазгоу тази година, за да бъда избран да отида на Световното първенство – това е стремежът“, каза той. „Ако всичко върви добре, ще имам доста дълъг сезон и не мисля, че ще завърша поне до края на лятото.

„Върнахме се на 22 август и това е началото на третата седмица. Вероятно е малко рано да играя през следващия уикенд, но още една-две седмици и ще се чувствам може би готов да започна.