„Нулева толерантност“ към обидите на съдиите по ръгби при нарастващите заплахи

RFU издава нови насоки за пет различни вида неуважение
Забраните се вписват в строгите мерки на Световното ръгби

Футболният съюз по ръгби предостави на съдиите насоки за справяне със заплахи като „ще ти избия фаровете“ и „ще ти разбия колата“ като част от мерките за борба със случаите на тормоз над съдиите през новия сезон.

На фона на значителното нарастване на случаите на насилие на всички нива и опасенията от недостиг на съдии в по-ниските лиги и масовата игра, RFU се свърза с всички съдийски асоциации и дисциплинарни комисии, като подчерта необходимостта от подход на „нулева толерантност“.

В ръководството се посочват пет различни категории – незачитане на авторитета на длъжностното лице, вербална злоупотреба, използване на заплашителни думи или действия, осъществяване на физически контакт и физическо насилие – и се дават примери за това какво би могло да се квалифицира като всяка от тях. „Шегуваш ли се, господин съдия?“ би се считало за незачитане на авторитета на длъжностното лице, докато „Ти дебил ли си?“ или „Ти си измамник“ биха попаднали в категорията на вербалната злоупотреба.

За по-сериозното нарушение, изразяващо се в използване на заплашителни думи или действия, се дават примери като „Ще ти избия фаровете“, „Ще ти разбия колата“ и „На твое място не бих влизал в клубния офис“.

Избутването на съдията от пътя му, за да се извърши борба или при пробив, би представлявало физически контакт, докато физическото насилие се описва като играч, който се нахвърля върху съдията, бута го със сила и нанася удари с юмрук, шамар или ритник.

RFU също така съобщи на всички дисциплинарни комисии, че са длъжни да следват санкциите на Световното ръгби в случай на червен картон за обида на съдиите на мача. В съответствие със закон 9.28 незачитането на авторитета на длъжностното лице, вербалната злоупотреба и физическият контакт могат да доведат до забрана за участие в мачове за срок до 12 месеца, докато заплашителните думи или действия могат да бъдат наказани с лишаване от права за срок до пет години. Най-голямата санкция за физическо насилие е доживотна забрана. Когато деянията са извършени от треньори, членове на щаба, зрители или родители, може да бъде повдигнато дисциплинарно обвинение за „поведение, накърняващо интересите на играта“.

„Приемаме злоупотребата с длъжностни лица на мачове много сериозно и ще действаме решително, когато и както и да се случи“, заяви ръководителят на дисциплинарния отдел на RFU Дейвид Барнс. „Дисциплинарните комисии както на ниво RFU, така и на местно ниво, следват един и същ процес, за да се гарантира последователен подход в цялата страна. Уеднаквяването на работата на съдиите и дисциплинарните комисии по отношение на това как да идентифицират, управляват и докладват злоупотреби е важно преди началото на сезона.“

През миналия сезон, според публикувания списък с дисциплинарни решения на RFU, е имало 29 случая, които биха попаднали в петте категории, включително един, който е довел до 20-седмична забрана за удар в рамото на съдия, който е казал, че след мача е намерил и панталоните си в кофа за боклук.

В Премиършип имаше шест случая, свързани с незачитане на авторитета на съдията на мача, включително инциденти, довели до отстраняване на Дийн Ричардс и Крис Бойд, съответните директори по ръгби в Нюкасъл и Нортхемптън – и двамата бяха санкционирани за коментари след мач.

През миналия сезон английското крило Антъни Уотсън също беше порицан за критика към съдията на мача в социалните мрежи и получи едноседмична условна присъда. Дисциплинарната комисия, която се занимаваше с този инцидент, изслуша становището на Съюза на ръгби реферите, който изтъкна загрижеността си за недостига на длъжностни лица за мачовете на местно ниво след принудителното отлагане на мачовете заради пандемията.

„За никого не е тайна, че броят на съдиите, които отново поемат свирката след такова продължително прекъсване, предизвиква безпокойство“, се казва в изявлението. „Ситуацията се влошава от това, че много от нашите членове напускат играта, разочаровани, наред с други неща, от постоянното оспорване на техните решения и за съжаление, от някои сериозни случаи на тормоз над съдиите.“