Остава една година до Световната купа през 2023 г. – жребият отвори врати за турнира, а четвъртфиналът Уелс – Англия е вероятен

Франция е в добра позиция, докато суперсилите от южното полукълбо са измъчвани от непоследователност

Точно след една година – на 8 септември 2023 г. – Световната купа по ръгби за мъже ще се открие във Франция.

365 дни преди откриващия мач, как се очертават основните претенденти за трофея „Уеб Елис“ и кои са фаворитите за шампионската титла? Кореспондентът по ръгби Саймън Томас прави преглед на световната сцена.

На фона на големите колебания в Rugby Championship това лято един отбор ще бъде най-щастлив – Франция!

Старши треньорът на „Les Blues“ Фабиен Галтие несъмнено се е усмихнал по галски на изключително непостоянните изяви на суперсилите от южното полукълбо, докато Шон Едуардс ще бъде още по-нахъсан от обикновено.

Като се има предвид формата на Франция през последните няколко години, страданията на големите оръжия на Юга и фактът, че те имат домакинско предимство, за трикратните вицешампиони се очертава интересна перспектива.

Рядко се е случвало държава от северното полукълбо да е начело на класирането една година преди Световното първенство, но това е положението, в което се намираме сега, като се има предвид настоящата световна схема. Всъщност най-големият претендент на домакините може да се окаже друга страна от „Шестте нации“ в лицето на Ирландия, която се намира на крачка пред тях в горната част на световната ранглиста.

Ситуацията е необичайна, но до голяма степен отразява факта, че всички южни страни показаха различна уязвимост през това лято.

Нова Зеландия претърпя домакинско поражение от Ирландия, а Австралия претърпя същата съдба срещу Англия. След това, разбира се, Спрингбокс за първи път загубиха тест от Уелс на южноафриканска земя.

А сега започна и Rugby Championship, в който и четирите състезаващи се отбора имаха дни за забравяне, представяйки се с резултати, които не предвещават нищо добро за надеждите им за Световната купа.

Никога досега турнирът в южното полукълбо не е бил толкова динамичен, никога досега отборите не са показвали такава непоследователност.

Това беше абсолютно откачено пътешествие. Само погледнете последователността на мачовете.

През първата седмица Южна Африка победи Нова Зеландия в Нелспруит, а Австралия победи Аржентина в Мендоса. Седмица 2 и обратните резултати в повторните мачове в Йоханесбург и Сан Хуан.

Седмица 3 и 4 са по същия начин – Wallabies се разправят със Springboks на Oval в Аделаида, а Pumas постигат историческа победа над All Blacks в Крайстчърч, само за да се разменят по категоричен начин седем дни по-късно в Сидни и Хамилтън.

И така, къде остава Уелс? Ами без нито един от обичайните южни заподозрени, които да се открояват като лидери за Световната купа. През последния месец всички те играха на моменти страхотно, но също така показаха и някои доста жалки неща.

За разлика от тях Франция е образец на постоянство, като записа десет поредни победи, което е най-добрата им серия след войната. Тази серия беше продължена с триумфа в Япония, където те показаха силата си в дълбочина, като взеха серията въпреки отсъствието на Антоан Дюпон, Ромен Нтамак, Грегъри Алдрит и Сирил Байл.

През последните няколко сезона ръстът им непрекъснато се покачва, а след една година ще имат два основни мотива – желанието да постигнат успех пред собствените си фенове на родна земя и да го направят за центъра Вирими Вакатава, който трябваше да се оттегли от ръгбито поради сърдечно заболяване. С тези двойни двигатели и навик за победа, те трябва да се разглеждат като намиращи се на шофьорксата седалка в момента.

Единственият отбор, който се доближава до тях по отношение на скорошната увереност, е Ирландия, която е загубила само два от последните си 15 тестови мача. През този период те също така са побеждавали All Blacks три пъти.

Не толкова могъщи All Blacks

Така стигаме до Нова Зеландия. Колко могъщи са те в наши дни? Обикновено година преди Световното първенство те са фаворити за шампионската титла, но е съмнително, че този път ще е така. Аурата на непобедимост, която традиционно ги заобикаля, просто не е налице в момента, след първата домакинска загуба от Ирландия и първата домакинска загуба от Аржентина.

Тези неуспехи доведоха до увеличаване на натиска върху уволнения старши треньор Йън Фостър, като се задават въпроси за неговото бъдеще. Всеки път, когато топлината е била насочвана към “ Gas Mark 9″, той е успявал да оцелее благодарение на това, че отборът му е постигал ответни победи – над Спрингбокс на „Елис Парк“ и след това през миналия уикенд с 53:3 срещу Аржентина.

Но сред феновете на кивитата несъмнено ще има разногласия по въпроса дали оставането на Фостър е най-доброто нещо за надеждите им за Световната купа. Тези привърженици просто не са свикнали със загубите, които претърпяха това лято. От друга страна, който и да е начело, е под въпрос дали тази група на All Blacks може да стигне до края. Тя просто не съдържа броя на звездните имена, които сте свикнали да виждате да обличат черната фланелка.

Ще научим повече за тази нова група през идните седмици и месеци, като кампанията за Rugby Championship ще завърши с мачове срещу Wallabies, а след това ще последва есенно турне във Великобритания, което ще започне с мач срещу Уелс на Principality Stadium на 5 ноември.

Като се имат предвид последните колебания на “ All Blacks“, неизбежно е да се спомене 1953 г. и най-накрая да се сложи край на 69-годишното страдание, което ще се случи в този сблъсък в Кардиф. В миналото толкова често съм чувал подобни приказки да се провалят, че човек се страхува да не предизвика съдбата. Тази година обаче Уелс сложи край на едно недоразумение с тази забележителна победа в Блумфонтейн, така че надеждата е вечна!

Победата във втория тест над Спрингбокс и още по-доброто представяне по време на откриващата серия в Претория бяха истинска приятна изненада след разочароващата кампания на Шестте нации, която завърши с ужасното домакинско поражение от Италия. Тя показа стойността на последователната селекция, като Уейн Пивак се отказа от предишната си склонност към лутане и се спря на най-силния си отбор. Той се справи и тактически, като по-консервативният и безрисков подход се оказа правилният път за действие на висока надморска височина, на фона на ефективна стратегия за ритане, стоическа защита и силна съпротива при пробив, тъй като те се изправиха физически срещу мускулестите “ Бокс“.

Това беше и серия, която разкри няколко пукнатини в южноафриканската броня и имаше още доказателства за това с пораженията от Нова Зеландия и Австралия. Донякъде ограниченият териториален игрови план, който им донесе слава на Световната купа през 2019 г., не е толкова безмилостно ефективен напоследък, което оставя шампионската им корона да се клати малко несигурно.

Сега ще бъде интересно да видим дали те ще се опитат да разширят играта си и да се отдалечат от силната зависимост от бокс киковете и чистата физическа сила. В интерес на истината, имаше признаци, че правят точно това миналия уикенд, с превъзходния пасаж от игра, в който топката премина през 15 чифта ръце, преди фланговият играч Франко Мостерт да се разпише в ъгъла по време на победата над Wallabies.

Така че очакваме с огромен интерес да видим какво ще измислят притежателите на титлата като най-добра стратегия за нейната защита и как съперниците им ще се опитат да им я отнемат.

Решаващият за турнира жребий

Има още един фактор, който трябва да се вземе предвид и който ще има голямо значение за това какво ще се случи след 12 месеца. Това е жребият на състезанието.

Заради пандемията от Ковид-19 Световното ръгби реши, че жребият за турнира ще се базира на това как изглежда световната ранглиста в началото на 2020 г. По това време Уелс беше действащ шампион на Големия шлем на Шестте нации и заемаше четвърто място – в рязък контраст със сегашното девето. Това означаваше, че при тегленето на жребия за групите през декември 2020 г. те бяха сред първите поставени, като по този начин избегнаха да бъдат в група с някой от първите три отбора по това време – All Blacks, Springboks или England.

В същото време Ирландия и Франция, които сега заемат първо и второ място в ранглистата, бяха само втори поставени в зависимост от това къде се намираха в началото на 2020 г.

Полученият формат означава, че двама от сегашната четворка на Ирландия, Франция, Южна Африка и Нова Зеландия ще се разминат с полуфиналите, тъй като всички те са от една и съща страна на жребия и вероятно ще бъдат отборите, които ще сътворят два наистина титанични сблъсъка на четвъртфиналната фаза. Бившата звезда на Англия и ръгби журналист Стюарт Барнс определи това като „ужасна ситуация“, като „нелепо ранният“ жребий е „изкривил“ турнира.

Това обаче означава, че другата половина на жребия е отворена за два отбора извън настоящата четворка, които могат да продължат към полуфиналите, като основните претенденти са Австралия, Англия, Уелс и Аржентина. От тях английският отбор на Еди Джоунс е може би най-труден за оценка. Те завършиха на пето място в последните два турнира от „Шестте нации“, но това лято триумфираха в ниската земя, въпреки че им липсваха редица основни играчи. Големият въпрос е дали Джоунс ще успее да подбере правилната комбинация от богатия състав, с който разполага. В лицето на Maro Itoje, Tom Curry, Courtney Lawes, Billy Vunipola и Ellis Genge той разполага с истински нападатели от най-високо качество, както и с талантливи млади играчи в задната линия – Marcus Smith и Freddie Steward.

Така че те не трябва да бъдат подценявани и напредъкът им ще бъде от особен интерес от тази страна на Offa’s Dyke. Това е така, защото, поглеждайки към програмата на турнира, има приличен шанс да се стигне до четвъртфинален сблъсък между Англия на Джоунс и Уелс на Пивак в Марсилия на 15 октомври догодина, а мястото в последната четворка да бъде оспорвано. Това би било страхотен повод!

Дотогава има още доста вода да изтече под моста, а за 12 месеца могат да се случат много неща – колебания във формата, контузии и поява на нови звезди. Но обратното броене до Франция 2023 г. вече е в ход и в момента страната домакин изглежда като отбора, който трябва да победи.