До Световната купа по ръгби остава малко по-малко от година и добрите хора от Тур, красив средновековен град в долината на Лоара, изглежда отчаяно бързат да обявят, че ще приемат отбора на Ирландия за времето на турнира.
Местните официални лица се събраха преди пресконференцията миналия вторник, когато се планираше да се обяви, че IRFU е избрал базата тук пред вариантите в Шартър и Орлеан.
Повече или по-малко сигурно е, че отборът ще отседне в Château Belmont, хотел на север от Тур с четири звезди, който беше домакин на футболния отбор на Чехия по време на първенството Евро 2016.
Базата се намира на приблизително еднакво разстояние от Нант – където Ирландия ще играе мач от групата срещу Тонга – и от стадион „Стад дьо Франс“ в Сен Дени, където ще се играят мачовете от групата срещу Южна Африка и Шотландия, както и всички потенциални мачове от елиминациите.
Но тъй като Ирландия все още не е предоставила официално потвърждение за своя избор, пресконференцията трябваше да бъде отложена в последния момент – за срам на тези официални лица, ако местните репортажи са точни.
Ако Анди Фарел и неговите логистици са особено внимателни към детайлите, може би причината е, че Ирландия е имала лош опит по време на предишни турнири, провеждани във Франция.
Първият от тях беше през 1999 г. в Ленс, където Ирландия трябваше да победи Аржентина, за да си осигури домакинство на четвъртфинала срещу Франция. Те не успяха да го направят и впоследствие се появиха изявления на съжаление за качеството на подготовката им.
„Отседнахме в градче извън Ленс, в индустриална зона“, казва Малкълм О’Кели. „Беше гадно. Храната беше ужасна.“
Толкова ужасна, че 20-годишният Брайън О’Дрискол хапна преди мача в близкия „Макдоналдс“. Години по-късно мениджърът на отбора Донал Ленихан беше възхитително откровен за неуспеха да се направи подходяща разузнавателна мисия.
„Не вършех работата си като мениджър на отбора на пълен работен ден и горчиво съжалявах, че не инспектирах хотела преди турнира“, пише Ленихън в автобиографията си.
„Не съм сигурен дали можех да принудя организаторите да го променят, но ако го бях видял предварително, със сигурност щях да окажа натиск.
„Храната беше скапана, мястото беше скапано, всичко беше наопаки.“
Осем години по-късно Ирландия се озовава в друга индустриална зона, този път в покрайнините на Бордо, след като е преместена, тъй като има забавяне в завършването на ремонта на планирания хотел в центъра на града.
Отново храната беше основен проблем. Треньорът на Ирландия Еди О’Съливан поиска да доведе постоянния готвач на отбора, но организаторите на турнира го отхвърлиха. За пореден път отборът не успя да достигне до четвъртфиналите.
„Настанихме се в мрачен двузвезден хотел на километри от всичко“, пише Ронан О’Гара в автобиографията си. „Напълно изолиран. Никакво оживление… В този хотел сякаш си лишен от реалност. На всичкото отгоре храната беше брутална.“
Разбра се, че Ирландия ще може да доведе свой собствен готвач във Франция догодина. Фарел проучва и възможността за провеждане на подгряващ мач (съперникът все още не е уточнен), който ще позволи на играчите и треньорите да се запознаят с хотела и тренировъчната база.
Rugby pod 