Само веднъж в кариерата си в Wallabies Стърлинг Мортлок е празнувал преждевременно есе преди да достигне линията. Малцина са разбрали това до днес.

Това е така, защото шумът от скандиранията на повече от 82 000 фенове е обхванал стадиона в Сидни, Австралия, когато той се е устремил към съдбоносния трай.

Беше полуфиналът на Световната купа по ръгби през 2003 г. и „All Blacks“ бяха най-горещият фаворит за класиране на финала.

Няколко месеца по-рано те бяха разгромили “ Wallabies“ в Сидни и след това спечелиха на „Eden Park“, за да си върнат „Bledisloe Cup“ – трофей, който държат оттогава.

Затова всеки таксиметров шофьор в Сидни предричаше, че “ All Blacks“ ще се справят с Австралия на полуфинала.

Това не се случи, а зашеметяващият завършек на Мортлок от 80 м, след като пресече дълъг пас на Карлос Спенсър, помогна на Wallabies да поведат с 13:0 и да затвърдят доминиращото начало. Изхвърлянето от турнира с 22:10 предизвика шок в “ All Blacks“ и техните фенове.

Това беше краят на треньора Джон Мичъл и на капитанския пост на Рубен Торн. Вместо парад на победата с открити автомобили по Queen Street в Оукланд, нацията, вече облечена в черно, скърбеше.

Мортлок изигра 80 теста и въпреки това почти 20 години по-късно за тази нощ все още говорят повече ръгби фенове, отколкото за която и да е друга. Те ще стиснат ръката му като „Прехващача“ или ще разкажат своята история за това къде са гледали онзи миг.

Разборът на Мортлок на такъв важен момент в австралийското ръгби е завладяващ, защото той съзира подобни хрумвания и в сегашните “ All Blacks“.

Но първо, това предсрочно празнуване на есето. Това беше вик на чиста наслада от най-дълбоката част на тялото му.

„Беше толкова шумно в самия стадион.

За единствения път в цялата ми кариера просто крещях, преди да стигна до линията. Огледах се на около 22-та метра, докато тичах, и в близост до мен не се виждаха Дъг Хаулет или Джо Рокококо“, разказва Мортлок.

„Просто изкрещях това “ woo-hah „, но наоколо беше толкова шумно, че никой нямаше да се трогне. Това беше вик само за мен, въпреки че устата ми е широко отворена, когато погледнете кадрите от повторението.“

Мортлок отдаде щедра заслуга на треньора Еди Джоунс за обрата, след като по-малко от четири месеца по-рано бяха разгромени с 50:21 от “ All Blacks“ на същия терен.

„Работихме наистина усилено върху плана за игра в продължение на месеци и го приложихме почти перфектно до степен, че в онзи полуфинал се чувствахме изцяло под контрол“, казва Мортлок.

„Всяка нация има свое ръгби ДНК. Реалността като цяло е, че няма да надминете Южна Африка. Аржентина в схватката.

„Няма да изпреварите или да атакувате Нова Зеландия. Беше наложително да диктуваме скоростта на играта в този полуфинал.

„Не можехме да позволим на “ All Blacks “ да играят с безумната си скорост през цялото време.

„Оказахме натиск върху статичните положения, включително върху хвърлянията от линията (на Кевен Меаламу). Адаптирахме плана си за игра по време на мача, за да принудим „All Blacks“ да мислят в движение. Хвърляхме се здраво в защита.

„Наистина се справихме с тях физически и ги поставихме под напрежение.“

Нарушаването на ритъма и плавността на „All Blacks“, както ирландците направиха толкова добре в скорошната си тестова серия, огорчена в Дънидин, беше повече от същото. All Blacks не се адаптираха толкова добре, колкото трябваше в играта.

Мортлок е доволен, че Wallabies също преоткриват своето ДНК, най-вече при победата над Англия с 30:28 в Пърт през юли.

„В ДНК-то на австралийското ръгби е да се окопити, когато гърбът е опрян до стената, както беше в Пърт, когато останаха с човек по-малко с червен картон. Имаме си своята поредица от всички оръжия, но е добре да видим, че Wallabies използват и интелекта си“, казва Мортлок.

„Виждате атаки, които се осъществяват от халфа, от първия и от втория полузащитник. Има многобройни заплахи, а човек като Саму Кереви, който в последно време рита много по-добре, ще бъде важен участник в играта, с която ще участваме в тестовете за Bledisloe Cup този сезон.“

Прекалено много са сезоните, в които Wallabies и All Blacks се срещат, за да открият The Rugby Championship или старите Tri-Nations.

За по-широката спортна общественост в Австралия това твърде често е означавало, че сезонът на Wallabies се е сривал в крещяща грамада само за осем дни. Загуба-загуба. Сезонът се изпарява. Интересът се стопява.

Wallabies рядко ще получат по-добра подготовка от тази през този сезон, когато Rugby Championship е в режим на наваксване след COVID. Това означава, че на “ Wallabies“ им предстои турне в Аржентина през август и два теста в Австралия срещу южноафриканците.

Тази подготовка се вписва идеално в междинното кресчендо в средата на седмицата на 15 септември срещу All Blacks в Мелбърн. Ако Wallabies спечелят този мач, “ Bledisloe“ ще бъде на дневен ред седмица по-късно.

Със сигурност “ Wallabies“ някога ще нарушат забраната, дори и само за да спестят на Андрю Слак поредната вълна от телефонни обаждания. Бившият капитан на отбора вече е на 66 години. Почти всяка година му се налага да отговаря на поредица от въпроси от рода на „тази година ли е?“, защото той е последният Wallaby, който през 1986 г. води тестовата победа над All Blacks там.

Мортлок спечели само пет пъти в 17-те си теста срещу All Blacks, но вкара пет есета и заемаше централно място неведнъж.

През 2000 г., когато Джон Илес потопи “ All Blacks“ в Уелингтън с дъгообразна дузпа на финала, за да запазят „Bledisloe Cup“, той се разписа за ключов момент.

Като журналист е лошо да се намесваш прекалено много в събитията, свързани с трофеите и моментите в съблекалнята, когато за теб е достатъчна привилегия да си просто муха на стената и да наблюдаваш. През 2000 г. празненствата по случай “ Bledisloe“ бяха по-публични, като пълните с бира трофеи се раздаваха около препълнения бар в хотела на „Wallabies“ в центъра на Уелингтън.

Десетки фенове и от двете страни отпиха по една щастлива глътка. На крачка преди да стигне до мен, едно киви реши да плюе в нея. Не се впечатлих, но все пак това беше момент, в който трябваше да приложиш правилото за три секунди и бързо да отпиеш от най-отдалечената страна на чашата.

При посещението на “ All Blacks“ в Мелбърн през 2007 г. Мортлок беше врагът или по-точно човекът, който преследваше резервния център Люк Макалистър. Той изигра 31 теста за “ All Blacks“ и беше втори център, който можеше да играе и като пивот. Само два от тестовете му бяха в центъра и на MCG той беше разкрит от хитрия Мортлок.

„След като изкарах стажа си на крилото, преди да заиграя в центъра, разбрах колко гореща точка е центърът в защита“, казва Мортлок.

„Това не е лесна позиция. Излизаш, за да спреш атака или да се свържеш с крилото си в защита в някои случаи.“

Мортлок беше капитан и за единствен път в кариерата си извика друг играч преди теста. Това беше Макалистър.

„Беше доста деликатно, но казах, че ако не изпробваме тази позиция (център), не си вършим работата“, спомня си Мортлок.

Мортлок застана на външната страна на Макалистър. Той пробиваше навътре към него. В последните 10 минути Мортлок предприе още един мощен вътрешен спринт, когато Макалистър се отклони и остави дупка.

Австралийският капитан намери крилото Скот Станифорт, който се върна назад, и тестът беше взет – 20:15.

Мортлок има своята роля в богатия фолклор на австралийско-новозеландската ръгби история.

От дробовете му може да се изтръгне и още един крясък, ако хората на Майкъл Хупър успеят да направят нещо изключително през този сезон.

Реклама