
Плановете за нов глобален международен календар за ръгби се бавят поради нежеланието на елитните нации да играят срещу развиващите се страни и притеснението да се ангажират с промоция и изпадане.
Сега има опасения, че водещите световни съюзи – от турнирите “ Six Nations“ и „Rugby Championship“ – подкопават цялата концепция за ново „първенство на нациите“ и то може да се превърне в затворена лига, от която да се възползват само те.
Макар че новият турнир трябваше да започне през 2024 г. с второ ниво, последвано от висша дивизия през 2026 г., The Times научи, че най-големите държави не искат да се ангажират с промоция и изпадане поне до 2030 г. Това е породило опасения, че вратата никога няма да бъде отворена.
Също така се разбра, че участниците в “ Six Nations“ и „Rugby Championship“ не желаят да играят с държави от по-нисък ранг в годините, когато се провеждат турнето на „Британските и ирландските лъвове“ и световните първенства, което е ключова характеристика на новия модел, тъй като се опасяват, че ще загубят приходи.
В началото на годината имаше широко съгласие по концепцията за „първенство на нациите“, но сега мнението на водещите нации е, че трябва да я променят, за да бъде финансово рентабилна.
Източници, близки до преговорите, са все по-разочаровани след срещите между ключовите заинтересовани страни около Световната купа Ръгби 7 в Кейптаун в началото на месеца.
„Искаме да избегнем това затворено състезание, на което прилича сега“, казва един от вътрешните източници.

„Това би оставило развиващите се страни като Грузия, Самоа и САЩ в по-лошо положение, отколкото са в момента, без почти никакви възможности да играят с водещи държави.“
Предложеният модел за революция в списъка на тестовите мачове ще даде на ръгбито най-голямата промяна, откакто играта стана професионална през 1995 г.
Крайъгълният камък в него включваше промоция и изпадане между две дивизии: „елит“ от 12-те най-добри страни в света за отбори като Англия, Нова Зеландия, Франция и Южна Африка и „претендентско“ ниво под него, където щяха да играят отбори като Грузия и Самоа.
Идеята е страните от северното и южното полукълбо да се състезават в лиги една срещу друга през съществуващите международни прозорци през юли и ноември, като кулминацията на състезанието ще бъде голям финал на всеки две години. Шампионатът на Шестте нации и Rugby Championship щяха да бъдат отделни, без промоция или изпадане.
На всеки две години през ноември ще се излъчва световен шампион. Ще има плейофни мачове между двата отбора от всяко полукълбо, които са на последно място в „елитната“ лига, срещу еквивалентните първи два отбора от „претендентската“ дивизия. Загубилият ще играе във второто ниво две години по-късно.
Друга ключова особеност е, че през нечетните години, когато се провеждат сериите „Лъвове“ и Световната купа, ще има кръстосани мачове между нивата. Планът е бил завършилите на най-високо ниво в дивизията „претендент“ да бъдат възнаграждавани с мачове срещу най-добрите отбори в света.
Това ще позволи на развиващи се страни като Испания, Румъния, Тонга или Чили да се изправят срещу най-добрите по-често, отколкото в момента.
The Times научи, че тази идея се е превърнала в основен проблем, тъй като водещите държави от двете полукълба искат да запазят статуквото, при което играят всяка година помежду си.
Например Англия често играе с Уелс през лятото в годините на Световното първенство като загрявка за турнира. Опасенията са, че приходите от мачове срещу Уругвай например ще бъдат значително по-ниски.
Търговските прогнози показват на страните от “ Six Nations“ и „Rugby Championship“, че това състезание ще се нуждае от четвърти кръг тестови мачове през ноември, за да печели пари.
Тогава ще се играят големият финал и мачовете за промоция/отпадане. Съществува също така идея за провеждане на кръг в стил „север-юг“, в който всички 12 страни да играят в един и същи ден.
Разговорите ще продължат около Световната купа за жени в Нова Зеландия през октомври, а в Европа – около Есенните серии на нациите през ноември, но няма признаци, че сделката е близо.