Найджъл Оуенс разкрива, че е добавил допълнителни секунди към финала на Европейската купа след загуба на време и обвинява Фоули за фурора в Австралия

Най-великият съдия в света в продължение на много години пише по адрес на управлението на времето, което е под светлината на прожекторите в ръгбито

Много от нас си спомнят сър Бил Макларън като глас на ръгбито, но след смъртта му Еди Бътлър със сигурност е поел тази роля. Не само като глас на ръгбито в Уелс, но и на „Шестте нации“ като цяло.

Той умееше да влага правилните думи в правилния контекст и тон, не само за ръгби мач, но и за всичко, което правеше, като например прекрасната почит, която поднесе на покойния Фил Бенет. Гласът му беше такъв, че можеше да го слушаш да говори за почти всичко и за всичко.

В известен смисъл той много прилича на Хю Едуардс. Работата му по отразяването на смъртта на кралицата е заслуга на Хю и на нас тук, в Уелс. Имахме късмет да имаме Хю и Еди.

Еди никога не се притесняваше да задава въпросите, които трябваше да бъдат зададени, но го правеше по много уважителен начин. Никога не сте го чували да коментира директно лошото представяне на даден играч или дори съдия. Той ви даваше информацията, от която се нуждаехте, за да направите собствена преценка на нещата.

Мисля, че именно затова беше изключително уважаван за това, което правеше. В света на ръгбито го уважаваха толкова много. Бях шокиран и натъжен, когато чух новината. Работил съм с него на няколко пъти. Той беше прекрасен, великолепен човек.

Той винаги е бил свързан с уелското ръгби. Когато аз растях, той играеше за Pontypool и беше капитан на Уелс. След това водеше „Scrum V“ и коментираше. От малък винаги е бил там в някакво качество.

Той направи гледането на ръгби мач приятно, както го правеше Бил Макларън. Това е много добро умение. Гласът и паметта му обаче винаги ще живеят в онези клипове на стари мачове и безбройните други дейности, които е правил. Той никога няма да бъде забравен.

На други места в света на ръгбито се вдигна доста шум около решението на Матийо Рейнал да отсъди дузпа срещу Австралия, след като Бърнард Фоули не успя да поднови играта от дузпа в края на сблъсъка с Нова Зеландия за Bledisloe Cup. Австралия водеше с 37:34, когато в последната минута беше отсъдено, че е забавил времето, което позволи на Нова Зеландия да изтръгне победата – така че това разбираемо беше голям проблем.

Мисля обаче, че хората трябва да осъзнаят, че вината не е на съдията. Можете да имате различно мнение за това как съдията е можел да се справи по различен начин, като спре часовника или добави време.

Веднъж добавих време на финала за Европейската купа. Спрях часовника и казах, че прибавям 20 секунди, тъй като единият отбор се забави твърде много при изпълнение на удар в тъч. Това обаче доведе до объркване, тъй като не можеха да върнат часовника на стадиона и някои играчи и фенове в крайна сметка си помислиха, че сме играли по-дълго, отколкото е трябвало.

При Рейнал той ясно предупреди играча. След това спря часовника и каза, че когато го пусне отново, трябва да продължим с мача. Това обаче продължи още 10 секунди. Може би е можел да се справи по друг начин.

Единственият виновен тук е Бърнард Фоули, който не послуша съдията, когато останалите от неговата задна линия явно го бяха направили. Хората могат да кажат, че през първото полувреме е имало наказателни удари, които са отнели твърде много време. Те може би имат право, тъй като някои схватки и наказателни удари отнемат твърде много време, но играчите не губят умишлено време през първите 70 минути на мача.

Така че като съдия просто им казвате да ускорят нещата. В заключителните моменти обаче това вероятно става умишлено и вие сте наясно с това. Поуката тук не е за съдията да научи какво може да направи по-добре следващия път, а за играчите да осъзнаят, че подобни неща могат да се случат.

Някой ми каза, че се надява подобни неща да не се случват на финала на Световната купа. Надявам се, че няма да се случи, но това би трябвало да е така, защото играчите вече са наясно, че ще бъдат наказани с нарушение. Ако съдията ви каже да спрете да губите време, играчите вече знаят със сигурност, че трябва да действат.

Някои хора, като бившия халф на “ All Blacks“ Андрю Мертенс, призоваха часовникът да бъде спиран при всяка схватка, подреждане и дузпа, а полувремената да бъдат намалени до 30 минути. Но аз не съм сигурен, че това е решението.

Не мисля, че през първото полувреме има някакво разхищение на време. Играчите може и да не бързат, но не прекъсват времето. Това обаче е контролируемо според това, което е заложено в правилата. Това, от което се нуждаете като съдии, и те вече ще са по-наясно с това, е да бъдете по-строги към играчите, които губят твърде много време.

Не мисля, че е необходимо да добавяте време или да променяте законите, защото в противен случай играта само ще се удължава. Сега някои продължават почти два часа. Просто трябва да кажете на играчите да продължат, а ако не го направят, ще имате възможност да направите нещо повече. Смятам, че когато схватката се разпадне и съдията отиде да говори на играчите, той трябва да спре времето.

За наказания и подреждане на лайнаути обаче мисля, че трябва просто да се ускорят нещата, без да се спира времето, и действително да се прилагат законите, които вече са в сила. С това може да се справим, като просто съдиите спазват законите.

Като говорим за прекалено дълги мачове, дербито на Западен Уелс между “ Scarlets“ и „Ospreys“ продължи 100 минути, но според мен беше типично уелско дерби. Имаше много дискусионни моменти и със сигурност знам какво е да си уелски съдия в разгара им.

Но независимо дали сте съгласни с решенията или не, мисля, че можете да си тръгнете от срещата, след като сте се насладили на едно вълнуващо уелско дерби. Надявам се това да е добро предзнаменование за останалата част от сезона.