Първата професионална състезателка по ръгби в Нова Зеландия, олимпийска и световна шампионка.

Ако искахме да разберем с какво се занимава Сара Хирини, може би щяхме да се поколебаем да я свържем със света на спорта или изкуството: еластично тяло, аеродинамичен профил, копринен глас, който говори за внимателен подбор на думи и фрази, и ръце, които жестикулират по средиземноморски, ала сдържано. Ръце, които сякаш са способни да рисуват, моделират, извайват… или да хвърлят и получават овална топка с хирургическа прецизност, като в същото време решават дали да финтират, да се борят или да бъдат преборени. Сара Хирини е играч по ръгби. И то не коя да е, а лидерът на отбора по ръгби в Нова Зеландия. И това не е краят на кариерата ѝ: тя е първият професионален играч в страна, която е превърнала ръгбито в основен елемент на националната си идентичност и това е отправна точка, без значение от резултатите.

Когато Sevens (седем играчи, които се състезават в интензивни 15-минутни мачове на терен с нормални размери) се появи на Олимпийските игри, за Нова Зеландия беше наложително да потвърди своя статут. Сара Хирини е на 24 години в Рио 2016 и година по-рано вече е световна шампионка в класическата форма (ръгби XV). Отборът на Black Ferns (женският вариант на All Blacks) завърши на второ място на почетната стълбичка. Това не беше достатъчно. На олимпиадата в Токио през 2020 г. Сара изведе отбора си до златото. „Обичам те, мамо“ – това бяха първите ѝ думи с медала на врата и спомен за майка ѝ, която е починала няколко седмици по-рано.

Преди няколко дни, на финала на Световната купа по Ръгби 7 в Кейптаун, в тежък мач срещу Австралия, който бе решен след изтичане на редовното време, Хирини добави още един сребърен медал и отпразнува златния си юбилей с олимпийския отбор. Нейните съотборници й поднесоха хака в нейна чест – нещо, което е запазено за изключителни играчи. Тази изключителност е призната и от водеща марка като Tudor, чийто слоган „Роден да дръзне“ може да се приложи за човек, който по естествен начин е преминал от работа в семейната ферма към държане на овална топка в ръцете си. Въпреки това само някои от тях стигат до All Blacks/Ferns и само Сара е лицето на Тюдор: „Харесвам Sevens, защото е толкова интензивен и винаги си на ръба“. Подходящо определение за този швейцарски производител на часовници, специалист в областта на спорта и приключенията.

Коя е Сара Хирини?

Аз съм голяма късметлийка, че изживявам мечтата си да представям страната си в спорта, който обичам да играя. Когато не играя ръгби, обичам да прекарвам времето си навън, особено на плажа с кучето си или да карам сърф. Тъй като съм от малък град, разбирам колко малко възможности имат хората. За мен е важно да предам колкото се може повече знания. Правя това чрез нашия ръгби клуб и академия.

Малко са хората, които имат толкова голямо значение за вашия спорт, колкото вие? Какъв е животът от тази позиция?

Със сигурност това беше приключение. Аз съм много борбен човек, така че да постигна всички тези титли, които вече имам, и то когато съм едва на половината на кариерата си, е много удовлетворяващо.

И колко време ви отне да стигнете дотам?

Имам късмет, че обичам това, което правя. Професионалният спорт обаче е всепоглъщащ и съм пропускал семейни събития, рождени дни и сватби, които за съжаление никога няма да видя.

В Испания има мнение, че ръгбито в Нова Зеландия има по-голямо значение за обществото, отколкото просто като спорт. Вярно ли е това?

Да, вярно е. Това е в кръвта ни. В повечето домове има топка за ръгби или постоянно гледате ръгби по телевизията. Всички говорят за “ All Blacks“ повече от всичко друго, което се случва в страната ни.

Какво е значението на ръгбито за социалното сближаване на маорите и англосаксонците? Хака се смята за национален символ на Нова Зеландия.

Ръгбито е игра за всеки. Хака се смята за част от националната ни идентичност. Гордея се, че мога да я изпълнявам [Сара е от маорски произход и затова може да изпълнява хака].

Ръгби ли е спортът, който децата в Нова Зеландия избират най-много?

За дете – да. Повечето от тях искат да бъдат All Blacks. Радвам се да видя, че тази цел вече съществува и за момичетата. Те виждат, че има път към него. Нашите успехи са пример за тях.

Какво е ръгбито по отношение на равенството между половете?

То продължава да се подобрява. Тъй като женското ръгби се развива и ние печелим все повече, медиите го отразяват и тази популярност стимулира развитието му.

Какви спортни модели за подражание имахте, когато започнахте кариерата си, или имате сега?

Фара Палмър (световна шампионка и Black Fern) и Сара Улмър (олимпийска състезателка по колоездене) ме вдъхновиха да искам да бъда най-добрата и да работя усилено за това. Възхищавам се на жените, които продължават да преодоляват границите.

Имате ли специално отношение към някое постижение?

Първата игра с черната фланелка през 2012 г. Също и златото в Токио. Девет години се подготвях за тази цел, която никога няма да забравя.