Brian Moore: Няма лесен отговор на проблемите в Премиършип – страхувам се от още жертви

Всяко предложено решение, като например Премиършип, съставена от 10 клуба, има значителни недостатъци

Два клуба от Премиършип – Worcester и Wasps – скоро може да престанат да съществуват. Дори и да успеят да намерят временно решение, капаните, които са ги довели до този момент, остават, готови да застигнат следващия амбициозен собственик на клуб.

Проблемът има толкова много движещи се части, че е невъзможно да се намери отговор, който да няма значителни недостатъци. Противоречивите интереси на влиятелните страни биха могли да видят в това възможност – не да отговорят на основните въпроси, а да се възползват от обстоятелствата и да развият своите планове. И така, къде трябва да търсим решения?

Забравете за футбола; това е националната игра, управлявана с помощта на държави и милиардери. Договорите за излъчване са толкова изгодни, че между приходите и подкрепата на собствениците тя се нуждае от публика само за да създаде атмосфера в деня на мача за телевизионните зрители.

Крикетът е по-близо до целта. Друг по-малък спорт, който привлича по-голяма част от медийното внимание, отколкото е оправдано от броя на участниците и зрителите. Повечето графства декларират малка годишна печалба, а някои от тях печелят по няколко милиона в добра година. Това е пример за разпределяне на средствата според възможностите, но огромната разлика е, че средното графство има 20, а не около 45 играчи с договор.

Ръгби лигата има таван на заплатите, който е по-малко от половината от този на съюза, по-малък брой отбори и договор за излъчване със Sky, но въпреки това собствениците на клубове трябва да отделят пари годишно, за да поддържат клубовете на повърхността, макар и не на нивото на съюза. Важно е да се отбележи, че средната годишна заплата на играчите в крикета и лигата е с една трета до една втора по-ниска от тази в съюза.

Основната разлика между кодовете е приносът на националния отбор. Международният ръгби съюз е много печеливш и е в основата на професионалните и аматьорските състезания. Международните мачове на лигата осигуряват само спорадични печалби за преразпределение. Това означава, че всяка сделка в съюза трябва да гарантира жизнеспособността както на професионалните клубове по ръгби, така и на Англия.

Близо един милиард лири от парите на собствениците на клубове поддържат професионалната игра, след като Футболният ръгби съюз отказа да планира професионалната игра. Собствениците няма просто да се откажат от активите си без значителна компенсация.

Има ли значение дали пазарът работи и дали по-малко ефективните се провалят? Не създава ли той възможности за такива като Ealing Trailfinders, Doncaster и Cornish Pirates? Една фракция, включваща части от RFU, подкрепя разширяване на висшия ешелон, разделен на две конференции, което ще създаде повече дербита. Това би било и шанс за играчите, които сключват договори в централната част на страната.

Предимствата, особено на централизираните договори, са реални, но английските таланти далеч не са толкова много, че да запълнят 16 клуба, което би означавало внос на повече чуждестранни играчи. Талантите, израснали в страната, все още ще бъдат размити. Въпреки че публиката се е увеличила почти двойно през последните 20 години, тя не е достатъчна, за да издържа 16 професионални клуба, а сделката за излъчване няма да запълни недостига. Ако заплатите или числеността на състава не бъдат адаптирани, собствениците все още ще бъдат изправени пред годишни загуби, които се доближават до сегашните нива.
Сключването на договор за Премиършип все още би довело до проблеми

Премиършип с 10 клуба би увеличила процента на парите за излъчване на клуб и би намалила броя на срещите, но не би решила кашата, която представлява сегашното първенство, а акционерната структура на сегашната Премиършип би останала пречка за напредъка. Кой клуб би се съгласил доброволно да се откаже от златната си акция?

Съкращаването на Премиършип също така ще бъде в полза на най-богатите собственици, които ще подновят стремежа си да премахнат тавана на заплатите, като по този начин задълбочат пропастта между тях и останалите. Това би затвърдило различията между имащите и нямащите в стила на Висшата лига и почти сигурно би означавало липса на централни договори.

Без намаляване на разходите настоящата система ще има още жертви.

Повторното въвеждане на закони, според които само контузените играчи могат да бъдат заменяни, не само би подобрило безопасността, но и би избегнало необходимостта от значително намаляване на нивата на заплатите.

И какво да кажем за CVC, фирмата за инвестиране на капиталови инструменти, която притежава 27 % от Премиършип. CVC ми каза, че нейната роля е да обединява усилията си, така че в крайна сметка всички да спечелят. По-добре да започнат да умуват, защото няма лесен отговор.