Ирландското ръгби рискува да пренебрегне настоящите си успехи заради манията по Световната купа

Фокусът върху Световната купа през 2023 г. омаловажава вероятно най-голямото постижение в историята на Ирландския спорт

Миналия юли, за да не забравяме, Ирландия постигна наистина историческа победа с 2:1 над All Blacks в Нова Зеландия. Вероятно това е най-голямото постижение в историята на ирландския ръгби отбор, което засенчва дори трите Големи шлема от 1948, 2009 и 2018 г., както твърди Брайън О’Дрискол.

Има дори аргументи да се твърди, че това е най-голямото постижение в историята на който и да е ирландски спортен отбор, както предлага Мат Уилямс. Ако оставим настрана индивидуалните постижения, като тези на Олимпийските игри и т.н., може би единственият му реален съперник е достигането на Република Ирландия до четвъртфиналите на Световната купа в Италия ’90.

В контекста на казаното досега само четири национални отбора по ръгби бяха постигали това в 62 серии, организирани от „All Blacks“, датиращи от почти 120 години, и само три държави бяха постигали това по веднъж в 50 опита.

Южна Африка е печелила серия в Нова Зеландия веднъж (през 1937 г.) в осем опита, Австралия веднъж (1986 г.) в 11 опита и Франция веднъж (1994 г.) в десет опита, както и Британските и ирландските лъвове (1971 г.) в десетина опита. Англия, Уелс, Шотландия и Аржентина никога не са правили това в кумулативните 16 серии, организирани от All Blacks срещу тях, и, разбира се, Ирландия също не е правила това в предишните си пет серии в Нова Зеландия.

Не само, че Ирландия беше загубила всички десет теста срещу All Blacks в Нова Зеландия преди юли миналата година, но и заради характера на тези поражения. Тежките поражения бяха нещо обичайно. Отношението на Нова Зеландия към ирландското ръгби, разбираемо, беше пренебрежително и никога не беше по-неблагоприятно от това след рекордната победа на “ All Blacks“ с 60:0 в Хамилтън, с която те завършиха серията от тестове с 3:0 преди десетилетие. Нещо повече, не изглеждаше, че този разказ ще се промени особено, след като “ All Blacks“ спечелиха откриващата серия на “ Eden Park“ с 42:19.

Възстановявайки се и спечелвайки втория и третия тест, Ирландия се изкачи до номер едно в световната ранглиста благодарение на 15-те си победи в последните 17 мача. В никакъв случай това не може да се нарече случайност.

Вярно е, че победата в серията е съпроводена с няколко уговорки. Първата е, че последвалите резултати на „All Blacks“ обезцениха победата на Ирландия в серията или във всеки случай поставиха постижението под въпрос.

След това Нова Зеландия претърпя пето поражение в шест теста, когато бе победена от Южна Африка в откриващия си мач в Rugby Championship, свличайки се до най-ниското за всички времена пето място в световната ранглиста. Те щяха да претърпят и първото в историята си поражение у дома от “ Pumas“ на Майкъл Чейка в Крайстчърч в третия кръг.

И в двата случая обаче те реагираха седмица по-късно, първо с вълнуваща победа с 35:23 над Спрингбокс в Йоханесбург, а след това с безмилостна мисия за отмъщение с 53:3 над Аржентина в Хамилтън. Разбира се, “ All Blacks“ имаха малко късмет с решението на Матийо Рейнал да накаже Бърнард Фоли за загуба на време с дузпа в 79-ата минута в прелюдията към победния трай на Джордан Барет в Мелбърн.

Дори и така, последното изкормване на Wallabies миналата събота на “ Eden Park“ гарантира, че All Blacks запазват шампионата по ръгби през 2022 г. Така, в допълнение към гореспоменатата тежест на историята, Ирландия спечели серия срещу абсолютните шампиони на южното полукълбо.

Втората уговорка е онзи стар изтъркан въпрос: дали Ирландия не е достигнала твърде рано своя връх в цикъла на Световните първенства?

Трябва да се признае, че Анди Фарел и Джони Секстън донякъде поведоха инициативата за поставяне на монументалната победа в серията през лятото в контекста на Световната купа през 2023 г. И все пак съществува реална опасност да се вманиачим в това да пробием стъкления таван на четвъртфинала на Световната купа, както Нова Зеландия все по-често се вманиачаваше в спечелването на Световната купа, след като не успя да стигне до нея през 1991, 95, 99, 03 и 07 г., преди, обхваната от тежестта на очакванията, да се препъне във финала на “ Eden Park“ през 2011 г. срещу Франция и да обезцени голяма част от блестящото ръгби и успехите по това време.

Ако ирландците спечелят четвъртфинал за Световната купа, това със сигурност ще бъде огромна промяна в колективния облик на ирландското ръгби. Но дали спечелването на четвъртфинал и загубата на полуфинал би било по-добро от Големия шлем или спечелването на серия в Нова Зеландия?

Сезонът 2022-23 г. вече е наричан сезон на Световната купа или година на Световната купа. Той не е нито едно от двете. За щастие има още една пауза през следващото лято преди Световната купа, която ще се проведе в началото на сезон 2023-24.

За клубовете, играчите, служителите и доброволците в 50-те клуба, които започват мъжката All-Ireland League този уикенд, има далеч по-належащи проблеми, а Световната купа е далеч, далеч.

Това е може би най-интересният сезон за провинциите от известно време насам, тъй като United Rugby Championship сега е по-конкурентен от всякога, предвид появата на южноафриканските отбори, както и дебюта на последните в европейските състезания, да не говорим за завръщането на Saracens в Champions Cup.

След това предстоят ноемврийските тестове, които ще започнат със срещата на световния първенец и действащите световни шампиони на 5 ноември, когато се надяваме стадион „Авива“ да се оживи малко.

Следват домакински мачове срещу Фиджи и Австралия, преди „Шестте нации“, в които Ирландия е домакин на действащите шампиони от Големия шлем Франция на 11 февруари и на Англия в последния мач от последния кръг на 18 март от 17:00 ч.

При всички успехи на Ирландия от 2009 г. насам, последният път, когато ирландски отбор е коронясан като шампион в Дъблин, е срещу Англия през 1985 г. – дроп гола на Мик Киърнан и всичко останало. Представете си, че Ирландия се бори за титлата срещу Англия в Дъблин през уикенда на Свети Патрик, което вероятно ще бъде лебедовата песен на Джони Секстън в „Шестте нации“. Всъщност перспективата финалите на Challenge Cup и Champions Cup да се проведат на стадион „Авива“ на 19 и 20 май следващата година също е огромен стимул за Секстън, „Лейнстър“ и ирландските провинции. Има какво да очакваме през сезон 2022-23 г.

Спортистите отдавна настояват, че ключът към успеха е да се живее в момента, и може би трябва да започнем да се съобразяваме с този съвет. Ако прекалено много се вманиачавате в бъдещето, има опасност да пропуснете настоящето.