Въпреки че се бори за постоянство, Нова Зеландия спечели Rugby Championship и сега може да насочи поглед към Световната купа

Беше доста сюрреалистично да гледате как All Blacks вдигат трофея на Rugby Championship миналия уикенд, като се има предвид, че тази година те бяха в пълен хаос.

Петата им титла за последните шест години дойде, след като с лекота разгромиха недодялания и недисциплиниран австралийски отбор с 40:14, за да спуснат завесата над бурните няколко месеца.

Първо, през лятото те претърпяха историческо поражение у дома от Ирландия, а след това загубиха откриването на Rugby Championship от Южна Африка в Nelspruit. Това беше петото им поражение в шест мача и първият случай през този век, в който „All Blacks“ загубиха три поредни теста.

Множеството нежелани статистики означаваха, че камбаната бие за Йън Фостър. Започнаха да се носят слухове за промяна в треньорския екип и се появиха спекулации, че звездата на “ Crusaders“ Скот Робъртсън ще бъде привлечен да спаси потъващия кораб.

Хората на Фостър обаче се представиха отлично във втория тест в Йоханесбург, а няколко седмици по-късно удариха дъното, когато бяха победени от Аржентина с 25:18 в Крайстчърч.

През цялото време, откакто се занимавам с ръгби, не съм виждал старши треньор, който да е подложен на такъв натиск и мониторинг. В Нова Зеландия цареше пълен смут.

В социалните медии се изсипаха критики към треньора и отбора, които бяха напълно чужди и прекомерни за нация, която винаги е била смятана за тежката категория в световното ръгби. Никога досега общественият морал в националния ни отбор не е бил толкова нисък.

Срещнах се с Фелипе Контепоми, помощник-треньора на Аржентина, след историческата победа на „Пумас“ в края на август. Отидохме да пием кафе и той каза нещо, което наистина ме порази. В ДНК-то на “ All Blacks“ винаги е било заложено да бъдат шест месеца пред всички останали. Но сега, с поразителната си липса на постоянство тази година, Нова Зеландия е тази, която се оказа, че наваксва.

Нова Зеландия се нуждаеше от това разколебаване преди Световната купа догодина. Това не трябва да се разглежда непременно негативно – всъщност е огромно предимство за новозеландското ръгби и е полезно за играта като цяло.

Тестовото ръгби е толкова променливо, че една седмица можеш да натрупаш 20 или 30 точки, а на следващата да бъдеш разбит от даден отбор. Фантастично е да се видят национални отбори, които са способни да се победят един друг, ако изберат правилната си стратегия в съответния ден.

Според мен проблемите на All Blacks могат да се проследят допреди пандемията. Когато приключих с Уелс след Световното първенство в Япония през 2019 г. и се върнах в новозеландското ръгби, усетих леко нежелание да се говори за нещо ново или да се погледне какво правят отборите в северното полукълбо.

Това със сигурност прозвуча достоверно, когато “ All Blacks“ загубиха от Франция с 40:25 през ноември миналата година, което беше генерална репетиция за откриващия мач на Световната купа през 2023 г. Едва наскоро настъпи промяна – играчите започнаха да са по-възприемчиви към новите идеи и философии, които проникнаха в лагера след последните треньорски подкрепления.

Не може да се подценят промените, които Фостър направи след поражението от Ирландия, когато треньорът на нападателите Джон Плъмтрий и треньорът на защитата Брад Муар бяха заменени съответно от Джейсън Райън, треньор на нападателите на “ Crusaders“ и „Фиджи“, и Джо Шмидт. Джейсън е знаменосец на новозеландското ръгби в продължение на няколко години, докато Джо, след шестгодишния си треньорски престой в Ирландия, донесе богат опит от гледна точка на северното полукълбо.

Те очевидно са оказали положително влияние върху състава, въпреки че една от силните страни на All Blacks винаги е била способността им да се променят и адаптират. През последните няколко месеца те със сигурност направиха това въпреки всички критики, които се изсипаха върху тях, до момента, в който изглеждат достатъчно стабилни.

Но истинското изпитание за тях ще бъде двубоят с Англия на “ Twickenham“ през ноември. Това ще бъде много добър показател за състоянието на двата отбора година преди Световната купа.

Бях впечатлен от характера, който отборът на Еди Джоунс показа по време на победната серия в Австралия. Били Вунипола отново започна да навлиза във форма, а комбинацията от Marcus Smith и Owen Farrell (10-12) беше доста успешна.

Маркъс има нещо наистина специално в себе си – той вече доказа, че е звездата на следващото поколение на Англия. Смятам, че Къртни Лоуз също се справи блестящо с цялата ситуация. Чудесното при Кортни е, че той сам по себе си е човек и внася страхотна комбинация от баланс и спокойствие в ролята си на лидер.

За Англия и Еди сега бих искал да видя истинска последователност в подбора на състава за есенната кампания, а по-късно и за Шестте нации. Дани Кеър, Хари Рандал и Джо Марчант отпаднаха от състава за турнето в Австралия, а Хю Тизард получи първата си повиквателна в последната тренировъчна група на Англия, обявена по-рано тази седмица.

Ако бях на мястото на Еди, щях да искам да се подготвя рано за Шестте нации. Бих искал да изляза от есенната серия, знаейки къде точно се намира отборът ми и – също като All Blacks – накъде отива.

Реклама