Твърди се, че играчите са силно обезпокоени от проблемите, които могат да доведат до нарушаване на техните права

Днес уелското ръгби получи ново предупреждение, което ще разтърси играта само месец преди есенните международни мачове.
Играчите са свидетели на замразяване на преговорите по договорите от страна на Уелския ръгби съюз и Професионалния ръгби борд при липсата на ново споразумение за финансиране на спорта от тази страна на река Северн и са дълбоко обезпокоени до степен, в която някои от тях дори се обявяват за това да не излизат на терена.
Сред притесненията им е, че сериозна контузия на играч, който се насочва към позицията на свободен агент и не е договорил нов договор, може да го постави в ситуация, в която да се бори за нов договор след този сезон.
Освен това има опасения, че споразумение за цялостно финансово преструктуриране на играта може да доведе до значително намаляване на заплатите на някои играчи. Твърди се, че се водят дискусии, според които бъдещите заплати могат да бъдат намалени с 10 до 20 %, като за компенсиране на разликата се добавят бонуси за постигнати резултати.
Не всички играчи ще бъдат засегнати – например тези, които се издигат в по-горен диапазон на заплащане, няма да загубят – но определени играчи могат да бъдат засегнати.
Други въпроси, които се обсъждат в дискусиите в най-високия сегмент на играта в Уелс, са потенциалното ограничаване на броя на играчите в определени диапазони на заплащане и възможността Уелският ръгби съюз да премести даден играч от един регион в друг, ако например смята, че той не играе достатъчно често.
Освен това се предполага, че правилото, което не позволява на играчи в чужбина да играят за Уелс, ако имат по-малко от 60 мача, ще остане в сила. Това обаче отново не е гарантиран успех сред играчите, особено на фона на разговорите за намаляване на заплатите в регионите.
Смята се, че много играчи, включително някои от най-добрите, не са впечатлени от голяма част от това, което им се съобщава.
Един от тях каза: „Това е пълна бъркотия. Всичко, което искаме, е нещата да се уредят бързо, да има справедлива сделка за всички и тогава да можем да се концентрираме върху това, за което ни плащат, а именно да играем.“
Той добави, че притесненията относно замразените в момента преговори за договор и евентуалните промени в условията на заплащане са разочаровали някои играчи дотолкова, че те дори биха подкрепили стачни действия или най-малкото биха обмислили преместване извън Уелс.
Безпокойството идва в момент, когато продължават преговорите за ново финансово споразумение за професионалното ръгби в Уелс. Cardiff Rugby, Dragons RFC, Ospreys и Scarlets получават от Уелския ръгби съюз 23,5 млн. паунда за този сезон, но твърдят, че тази сума не е достатъчна, за да покрият разходите си, особено след Covid и неговото въздействие върху играта.
Обсъжда се нов пакет, според който на регионите ще се изплащат 32 млн. паунда годишно през първите пет години, като допълнителните пари ще дойдат отчасти от 51 млн. паунда, които съюзът получава като част от инвестициите на CVC в „Шестте нации“. Новата цифра ще включва заем от 13 млн. паунда от съюза за професионалните отбори през следващите две години, за да се справят с непосредствените финансови предизвикателства, като и четирите вече трябва да върнат заем от 20 млн. паунда, взет от съюза от тяхно име, за да поддържат играта в Уелс по време на пандемията.
Има предположение, че съюзът също така иска благодетелите да се върнат в професионалната игра. Очевидно това не е идея, която е въодушевила напълно всички онези, от които се очаква да бръкнат дълбоко в джобовете си.
Някои ще кажат, че сътресенията са настройката по подразбиране за играта в Уелс, но едва пет седмици преди откриването на есенната серия на Уелс срещу Нова Зеландия и при вече започналото United Rugby Championship едва ли това е обстановка, която Уейн Пивак или някой от регионалните ръководители би искал.