Изправени ли са английските клубове по ръгби пред отлив на играчи в чужбина?

Що се отнася до набирането на играчи, клубовете от Премиършип са в окото на перфектната буря

В момента в английския ръгби съюз една седмица е като цяла вечност. Вярвате или не, едва в понеделник Еди Джоунс избра тренировъчния състав и бе попитан за преминаването на Сам Саймъндс в Монпелие, дали още негови сънародници могат да последват задната линия на Exeter Chiefs и дали това всъщност може да им бъде от полза.

„Това не е решение, в което аз ще участвам, така че не е нещо, което наистина ме засяга“, отговори Джоунс. „Това не е нещо, за което наистина съм мислил.“

От ъгълчетата на устата му не капеше кръв, но Джоунс определено си прехапваше езика. В близкото минало той похвали хора като Джо Марчант, който прекара известно време със “ Blues“ в Оукланд, и Зак Мърсър, звездата на Монпелие, че са напуснали зоната си на комфорт.

Сигурно е мислил много за селекционната политика на Rugby Football Union през последните седем години и едно нещо е сигурно. Първите няколко интервюта на Джоунс след като приключи работата си като старши треньор на Англия не бива да се четат или гледат в близост до открит огън.

Що се отнася до подбора на играчи, английските клубове се намират в окото на перфектна буря. Надеждата е, че поривът й не е насочен към масово напускане на играчи, но се появиха някои зловещи знаци.

Първият фактор, който трябва да се вземе предвид, естествено, е таванът на заплатите, който ще остане на сегашното си ниво – 5 млн. паунда плюс максимум 1,4 млн. паунда под формата на различни облекчения – за следващия сезон, преди да се повиши до 6,4 млн. паунда плюс облекчения за 2024-5 г. Повишаването на тавана отново е или безотговорно, или жизненоважна мярка за задържане на талантите по тези брегове, в зависимост от това с кого говорите.

Следва контекстът, който се състои от две части. Краят на четиригодишния цикъл е естествен момент, в който играчите обмислят възможностите си и се решават да сменят обстановката, особено в Англия, където RFU дава толкова ясен приоритет на планирането на Световната купа.

След това имаме едно поколение, което заедно достига до кръстопът. Джак Науел, Люк Коуън-Дики и Антъни Уотсън, всеки от които е член на първия отбор на Англия до 20 години, спечелил Световното първенство за юноши, са с изтичащи договори в края на този сезон. Кайл Синклър, който е малко по-възрастен, но все още е в групата 28-29 години, е в същата ситуация.

Загубата на един от тези играчи би била по-символична, отколкото ако, да речем, Джейми Джордж, който на 20 октомври навършва 32 години, сключи изгоден договор с отбор от Топ 14. Запитан за предстоящото напускане на Симъндс от Exeter, Марк Маккол изрази надежда, че това няма да е началото на тенденция.

„Разбирам някой, който е в началото на 30-те си години, да го направи [да отиде в чужбина], след като е направил международната си кариера и иска да опита нещо различно“, каза Маккол.

„Да започнем да губим най-добрия млад талант в Премиършип, някой като Сам, е притеснително.“

Опасните ситуации в Wasps и Worcester Warriors, дори ако тези клубове са по-скоро изключение, отколкото символ на доминото, едва ли ще спрат играчите, които седят на ръба.

Франция и Япония биха били очевидните дестинации за напусналите Премиършип, но не може да се пренебрегне и първенството по ръгби в САЩ. Джо Джойс от “ Bristol Bears“ се насочва към „Connacht“ в края на този сезон, а промените в правото на участие на World Rugby правят някой като Дан Кели, центърът на „Leicester“, който спечели една единствена шапка на Англия срещу Канада през юли 2021 г., примамлива цел за ирландските провинции.

Преразпределение на талантите в лигата

А сега нека се върнем назад и да предложим една алтернативна гледна точка. Ако намаляването на тавана на заплатите води до преразпределение на талантите в лигата, това не е лошо. Англия със сигурност ще се възползва от това Макс Малинс да отиде в Бристол и да играе по-редовно като краен защитник. Ако Джордж Форд, Джони Хил и Том О’Флахърти са в “ Sale Sharks“, Премиършип става по-интригуваща.

Когато в края на следващия сезон таванът отново се повиши, трябва да се внуши, че плащането до тавана не е задължително. Очевидно е, че клубовете трябва да бъдат отговорни. Саймън Маси-Тейлър, главният изпълнителен директор на Премиършип Ръгби, ги моли да бъдат по-открити по отношение на финансите. Това със сигурност би било полезно.

Правилата на другите лиги представляват още една пречка пред значителното напускане. Има ограничен брой места за чужденци в Топ 14 и във вътрешните състезания на Япония. Аргументът за Световното първенство също може да бъде обърнат, защото новият цикъл може да представлява нова зора за пренебрегнатите играчи с напускането на Джоунс.

Симъндс би бил основен кандидат тук, но играч като Алекс Лозовски също може да се радва на ренесанс. Подборът е субективен и това, че сте били периферия при един специалист, не изключва възможността да бъдете ключов за неговия наследник. Само погледнете Джеймс Хаскъл между ерите на Стюарт Ланкастър и Джоунс. Защо да не остане и да види дали 2024-2027 г. ще бъдат по-ярки четири години?

В сряда през тази дълга седмица Лестър обяви, че е сключил нови договори с Джордж Мартин, Джак ван Поортвлаиет и Фреди Стюард. Още през този сезон те обявиха подновяването на договорите с Оли Шах, Уил Хърд, Хулиан Монтоя, Гай Портър, Хари Уелс и Джеймс Уиткомб.

Сега следващите договори за тази група ще бъдат още по-трудни, защото няколко от тях може да са британски и ирландски лъвове. Въпреки това „Тигрите“ изграждат династия и трябва да се вярва, че за това голяма заслуга има създадената среда, ръководена от Стив Бортуик и Алед Уолтърс. Честно казано, това, че Лестър покрива такива стандарти като шампион, е добро предзнаменование за Премиършип, а оттам и за Англия, защото и други ще го последват.

Мърсър, новокоронованият играч на годината в Топ 14, разказа как Франция е дала нов тласък на кариерата му. Изглежда, че Монпелие му е предложил истинско преобразяващо преживяване. Това може да се случи и на Симъндс, който има младо семейство и добре знае, че само формата в Премиършип няма да му осигури английските мачове, които възлизат на 25 000 паунда.

От друга страна, в признание, което сигурно е било музика за ушите на служителите на RFU и Premiership, Мърсър също така изтъкна, че „изгарящото желание“ да носи бялата фланелка на Англия е допринесло за връщането му отвъд Ламанша. В Глостър той ще получава добра заплата – около 450 000 паунда на сезон. Все пак главната му цел е ясна.

Дори и в един труден и хаотичен период за Премиършип, RFU държи силна ръка. Преломният момент, в който Англия ще избере играчи, намиращи се в чужбина, може и да настъпи, но това трябва да стане след известно време.