След като всички служители остават без работа, а бъдещето на клуба виси на косъм, администраторите ще се заемат с прегледа на финансите на клуба. Какво ли ще открият? Има много неща за разплитане…
Още една стена в крепостта на Worcester Warriors се срути. Дружеството, отговарящо за заплащането на отбора, WRFC Players Ltd, е ликвидирано. Всички служители вече официално са без работа, докато администратори, ръководни органи и потенциални купувачи се ровят в състоянието на основното оперативно дружество на клуба – WRFC Trading Ltd,и заобикалящите го компании поставени под административно управление
Какво ще открият администраторите? Има много неща за разплитане. През последните 18 месеца „Гардиън“ проучи управлението и финансовите механизми на клуба, откакто през септември 2018 г. той беше закупен от консорциум от семейство Алън. Историята, която се очертава около създаването на объркваща мрежа от компании и микрокомпании, помага да се илюстрира хаосът, в който се намира клубът.
На 28 септември 2018 г. консорциум, ръководен от Джед МакКрори, бивш директор на Swindon Town и различни други футболни клубове от по-ниските лиги, се споразумява с предишните собственици, когато компанията му Militibus Quanco плаща 1 GBP за мажоритарен дял в WRFC Trading. Дългогодишната управляваща компания на клуба дойде заедно със стадион “ Sixways“ и 50-те акра земя, на които е разположен, обявени за продажба от Livingstone Partners за 28 млн. паунда по-малко от година по-рано.
В същия ден друга компания на МакКрори, MQ Property, плати 6,25 млн. паунда за собствеността върху стадиона и земята. Веднага след това е продаден 999-годишен лизинг за активите на това, което в първия счетоводен отчет на MQ Property по-късно ще бъде описано като „свързана страна“ – Link Corporate Trustees, действаща от името на Alpha Real Capital. Това дружество, отново в същия ден, удължава 175-годишен лизинг обратно на WRFC Trading.
На пръв поглед тези транзакции представляват продажба и обратен лизинг на стадиона и земята, но техният триъгълен характер изглежда необичаен. Никой не пожела да обясни на Guardian как и защо структурите са били създадени по този начин. Изглежда, че документите предполагат, че MQ Property е набрала финансиране за Sixways от свързано лице, за да закупи актива от WRFC Trading. След като му е върнат дългосрочният лизинг, WRFC Trading поема отговорността за бъдещите плащания.
В съответните отчети, публикувани по-късно, този 175-годишен лизинг е оценен като актив на WRFC Trading в размер на 16,5 млн. паунда, докато собствеността, която остава в MQ Property, е оценена на нула поради запазването на 999-годишния лизинг от Link Corporate Trustees. Минималните бъдещи лизингови плащания на WRFC Trading бяха оценени на 6,25 млн. Стойността на актива към този момент следователно е била в WRFC Trading, а не в MQ Property.
Консорциумът на Маккрори се състои от: Скот Пристнал, бизнесмен, чийто баща, Мартин, някога е бил директор на Лутън Таун; Ерол Поуп, търговец, представен като основен спонсор; и Дейв Сиймур, бивш флангови играч на Sale и Saracens. Според документите в Companies House само МакКрори е трябвало да заеме позицията на директор на клуба и на новата му група компании.
В рамките на няколко седмици след поглъщането МакКрори уведомява борда на клуба за намерението си да напусне по лични причини, но заявява, че е намерил двама кандидати, които да го поемат – Джейсън Уитингам и Колин Голдринг, които няколко месеца по-рано са станали собственици на Morecambe FC.
След като заеха постовете си на директори на Worcester на 17 октомври 2018 г., Уитингам и Голдринг поеха контрола на 11 юни 2019 г., когато МакКрори напусна всички директорски постове. И все пак при по-внимателно вглеждане в датите изглежда, че възникват въпроси относно взаимоотношенията между директорите на дружествата. Bond Group Sixways, която става компанията майка на върха на цялата група след напускането на МакКрори, притежавайки по този начин WRFC Trading, е регистрирана с Уитингъм като неин единствен директор на 22 юни 2018 г., цели три месеца преди консорциумът на МакКрори да купи клуба. Никой не пожела или не можа да обясни на Guardian как се е стигнало до това. Изглежда, че планът е бил Уитингъм поне да поеме управлението.
Към този момент, според документите в Companies House, Уитингам има значителен контрол върху Bond Group Sixways, която притежава Militibus Quanco. Статутът на Голдринг е неясен. В съответните документи на компанията майка или на някоя от другите компании няма нищо, което да подсказва, че той притежава нещо, но въпреки това той е широко споменаван като собственик на Worcester Warriors и се описва така в кореспонденцията.
Militibus Quanco (впоследствие преименувана на Worcester Sport през август 2020 г.) притежава WRFC Trading, която се гърчи в дългове за десетки милиони паунда и има кумулативни загуби от 60 млн. паунда от създаването си. Но поне последната притежава 175-годишен лизинг за комплекса Sixways, оценен на 16,5 млн. паунда, като плаща вноски за лизинга на дружество извън групата.
Финансирането е осигурено чрез облагане на всички дружества от веригата. Сред дружествата е и MQ Property, което според счетоводните си отчети не притежава нищо друго освен правото на собственост върху Sixways, което е оценено на нула.
След това се появява Covid и съпътстващият го финансов натиск.
Правителството обяви помощ за спортните клубове в общността, за да преживеят блокадата, под формата на пакет за оцеляване на спорта през зимата. Едно от условията на всеки заем беше правителството, чрез своя агент Sport England, да наложи първични тежести върху активите на всеки клуб, за да защити публичните средства. По същество всички дългове или финанси, наложени върху даден актив, трябваше да бъдат изчистени, преди клубът да получи средствата си.
За да получи своя заем, WRFC Trading използва същия за погасяване на всички задължения срещу своите активи. Или в случая с обекта Sixways, за да върне активите под своя пряка собственост.
На 17 февруари 2021 г. WRFC Trading получи своя заем в размер на 15,3 млн. паунда, като използва 4,4 млн. паунда от публичните средства, за да се освободи от таксите, които бяха повдигнати срещу P-акциите на Worcester, тяхното акционерно участие в Premier Rugby. Използва още 4,83 млн. паунда от заема, за да изкупи обратно 999-годишния лизинг на стадиона и земята. На пръв поглед това е отстъпка от близо 1,5 млн. паунда от сумата от 6,25 млн. паунда, която свързаното лице е платило за него две години и половина по-рано. През май 2021 г. Sport England заяви пред Guardian, че това се дължи на размера на погасителните вноски, които WRFC Trading е била задължена да направи за лизинговия обект през първите няколко месеца от 175-годишния срок, което се потвърждава от отчетите на WRFC Trading за периода, приключващ през юни 2020 г.
Този наказателен погасителен план е приключил с откупуването на 999-годишния лизинг. Така се оказва, че са похарчени близо 10 млн. паунда публични средства за замяна на вече съществуващ дълг с изгодно финансиране. Но поне WRFC Trading вече отново притежава своя стадион и земя.
Sport England реагира, като в същия ден налага запор върху всички активи на WRFC Trading от името на правителството. The Guardian разбира, че Sport England е смятала, че 999-годишният лизинг или виртуалното право на собственост е било обединено със 175-годишния лизинг и сега се намира в WRFC Trading като обезпечение срещу заема от 15,3 млн. паунда. Sport England заяви, че правителството е първият кредитор.
Скоро се оказа, че картината е още по-сложна. На 18 декември 2021 г. MQ Property подаде първия си комплект счетоводни отчети, за периода, приключващ през юли 2019 г. В събитията след съставянето на баланса се споменава краят на продажбата и обратния лизинг на стадиона на 17 февруари 2021 г., така че стадион Sixways и прилежащата му земя са „върнати под собствеността на компанията“, т.е. под собствеността на MQ Property, а не на WRFC Trading, където се е намирал – и все още се намира – целият дълг.
Изглежда, че договорите за наем, вместо да бъдат обединени, за да се създаде виртуална собственост, всъщност са били прекратени. В счетоводството на MQ Property сделката се нарича „споразумение“. И така, както се потвърждава от кореспонденцията, видяна от Guardian, собствеността върху стадиона и земята се връща на MQ Property, където през цялото време от септември 2018 г. се е намирало правото на собственост, оценено първоначално на нула.
Това е предполагаемата загуба на активи, посочена в писмото, изпратено през септември 2022 г. от основен кредитор до Sport England. Не е ясно как е станало това, при положение че върху WRFC Trading и неговите активи е наложен запор от страна на Sport England. Позовавайки се на съображения за конфиденциалност, Sport England не е отговорила на последните въпроси на Guardian. Впоследствие Уитингам заяви пред Daily Mail през същия месец, че подробностите по сделката са “ много по-малко зловещи и интересни“, отколкото изглеждат, докато Голдринг заяви на служителите в изтекло писмо през август, че твърденията за източване на активи са „напълно неверни“.
Администраторите ще проверят това движение на активи между различните дружества. Само по себе си прехвърлянето на активи не е незаконно, особено ако активите се изнасят от дадено дружество, за да се предпазят от бъдеща неплатежоспособност, преди то да е изпаднало в затруднение. Въпросът в по-широк смисъл е дали трябва да се използват публични средства, за да се улесни това, особено когато съдбата на голям ръгби клуб и неговите служители е заложена на карта.
На 21 декември 2021 г., три дни след като MQ Property подава първия си счетоводен отчет, Sport England налага нова тежест чрез Worcester Sport върху собствения капитал на MQ Property, но не и върху нейните активи. На 30 юни т.г. MQ Property продаде за 350 000 паунда шестте акра, на които се намираха тренировъчните игрища на клуба на стойност 1 млн. паунда.
Няколко дни по-късно бе съобщено, че след съдебен процес през април на Голдринг е било забранено от Регулаторния орган на адвокатите да работи за която и да е адвокатска кантора без разрешение. Приблизително между юни 2016 г. и април 2017 г., по време на работата си като „стажант-юрист“ във вече несъществуваща адвокатска кантора в Манчестър, той е „причинил или допуснал“ изчезването на 8,3 млн. евро от парите на саудитски клиент, което повдига въпроси от страна на някои наблюдатели относно съдбата на голям обществен ръгби клуб, останал под негово влияние.
На 4 август Sport England извади нов кредит за Sixways, но този път стадионът е самостоятелен, като сега се намира в нова компания със същото име. В този момент Sport England знае, че WRFC Trading е изправен пред молба за ликвидация. В писмо за удължаване на срока от същата дата, подписано от DCMS, се споменава молба, подадена на 29 юли от ICM Stellar Sports, една от най-големите спортни агенции в света. В друго писмо, подписано на същия ден от всички горепосочени, стадионът е оценен на 14,65 млн. паунда, след като е бил прехвърлен на новото дружество от предишния собственик MQ Property на безценица.
Съгласно условията на нов 999-годишен договор за наем, отново от 4 август, с Sixways Stadium Ltd, новия наемодател, ползването на бившия актив на WRFC Trading е ограничено до игра и тренировки по ръгби. Всички приходи от настаняване на гости, спонсорство, права за излъчване и маркетинг ще бъдат задържани от новото дружество. След пет години WRFC Trading, ако все още съществува, ще трябва да плаща наем по пазарни цени за използването на стадиона. Достъпът до стадиона е ограничен до алея, отбелязана на картата в документите за наема.
Също така през август се появи новината, че HRMC е подала още молби за ликвидация, срещу WRFC Trading и WRFC Players, за неплатени данъци. Вече беше известно тежкото положение на клуба. Потенциалните купувачи, сред които и един, воден от бившия главен изпълнителен директор Джим О’Тул, настояваха за административно управление като условие за покупката, за да може да се разследват последните сделки. В интервю за BBC Уитингам твърди, че администрацията ще доведе до края на клуба.
Тъй като сметките на клуба бяха замразени, собствениците събраха по-голямата част от заплатите за август чрез тримесечен заем от 600 000 лири при 20% лихва от дружество за бензиностанции, разположени над паркинга на стадиона. На 1 септември в имейл, видян от „Гардиън“, кредиторът, който пише до “ Sport England“, предлага да го замени със заем от 780 000 паунда, който би покрил цялата сума за заплати. Ако бъде намерен подходящ купувач, който да запази ръгбито на Sixways, той се ангажира да освободи таксата срещу нулева печалба – с други думи, безлихвен заем, при условие че ръгбито остане на Sixways. Уитингам и Голдринг избраха да се придържат към първоначалния вариант.
Останалата част от септември премина под знака на различни неизпълнени твърдения от страна на собствениците за предстояща продажба и шумни искания за обявяване на клуба в несъстоятелност, включително в Камарата на общините. Едва на 26 септември, когато RFU отстрани Worcester от всички състезания, след като беше пропуснат последният краен срок за уверения относно бъдещето на клуба, Уитингам и Голдринг приеха, че административното управление е неизбежно.
Така се стига до повикването на следователите. Нека разследването бъде задълбочено и широкообхватно.
Rugby pod 