Макар че партитата в света на ръгбито са станали по-малко разпространени, тежкото пиене и употребата на алкохол все още са широко разпространени.

Във всеки случай бях предупредил, че ако станем шампиони на Франция, ще откачим за една седмица. С изцапаната си с бира риза в коридорите на „Стад дьо Франс“ Филип Сен-Андре дава официален старт на празненствата по случай коронацията на Монпелие. Първата титла на отбора във френския шампионат трябва да бъде полята, иначе няма да стане. От Париж до Испания, щитът на Бреннус се полива обилно и видеоклипове и снимки са разпространявани от някои от участниците.

Три месеца по-късно изпаренията са се уталожили, а празненствата са придобили съвсем различен характер. Двама играчи на Монпелие – Енцо Форлета и Томас Дармон, бяха призовани в наказателния съд за насилие при утежняващи обстоятелства срещу клиент на бар в Монпелие в края на юни в неясен случай, в който предполагаемата им жертва също ще се изправи пред съда за извършено насилие. През последните седмици други празнични вечери на ръгбисти завършиха в съда или с драматични сцени.

В края на август член на персонала на „Байон“ и бивш треньор са обвинени в нападение над двама болногледачи в спешното отделение. На 22 септември трима бивши ръгбисти от Гренобъл, заподозрени в групово изнасилване в Бордо през 2017 г., бяха изправени пред съда. През май миналата година играчът на Монтобан Кели Меафуа загина, след като скочи от мост в Тарн след пиянска нощ.

Случаите не са свързани помежду си, но се развиват на фона на тежко пиене в среда, в която третото полувреме се цени, а консумацията е нещо обичайно, дори интегрирано му в общия вид на играта. Това е спорт, в който един бивш треньор (Марк Ливремон от Световното първенство през 2011 г.) обясни, че е донесъл каси с бира, за да сплоти отбора си, и в който всички се усмихват, когато видят как след мачовете от Топ 14 хората пият бира в съблекалнята“, обяснява бивш клубен лекар. По-притеснително е да го популяризираме и да го покажем като съществена част от спорта.

В средите уменията на някои хора на бара са добре познати и анекдотите се разпространяват от години: бивш славен играч на All Blacks, намерен в безсъзнание между две коли пред нощен клуб, бившо международно крило, което предизвиква клиентите на бара да пият повече от него, треньорът, който празнува във всички барове на града, или младежите на клуб от Топ 14, които правят парти след парти по време на международен прозорец.

Прекомерното агресивно поведение от миналото вече не е възможно

Това явление не се ограничава само до местното ръгби. Stade Français от началото на 2000-те години има репутацията на нощна птица, а играчите на Университетския клуб на Париж са притеснили не един контрольор по време на обратното си пътуване с влак. Накратко, „институционализирано отклонение“, както го описват трима изследователи от университета в Nanterre през 2015 г., когато анализират навиците на тези спортисти.

Ръгбистите излизат с колегите си така, както би го направил всеки служител на компания“, казва Матийо Джудичели, генерален директор на професионалния съюз на играчите Provale. Вярно е, че празничните моменти, дори с противниците, са част от ДНК-то на този спорт, но прекаленото поведение от миналото вече не е възможно.

Всички интервюирани играчи са единодушни по този въпрос. Професионализирането, удължаването на ефективното време за игра и жестокостта на контактите се отразяват и на най-закоравелите играчи. Момчетата, които пристигат на мачовете пияни от предната вечер, са в миналото“, уверява бившият професионалист, който днес е в състава на отбор от Топ 14. Те не могат да поддържат темпото, получават твърде много контузии и се оказват встрани от играта. Освен това те са по-наблюдавани, отколкото в днешно време, когато хората в баровете могат да ги снимат и да ги критикуват в социалните мрежи след това.

Медицинският комитет на Лигата проучва този феномен

Възходът на новото поколение не попречи на медицинската комисия на Националната ръгби лига да проучи консумацията на алкохол от играчите от Топ 14, Pro D2 и тренировъчните центрове в края на миналото десетилетие. Отзивите от терена показват два вида проблемно поведение: пиене по време на партита сред някои от тях, както и хроничен алкохолизъм сред някои чуждестранни играчи, главно от тихоокеанските острови. През миналия сезон собственикът на парижкия клуб Ханс-Петер Вилд публично изтъкна навика за пиене на хукъра на “ Stade Français“ Толу Лату, австралиец от тонгански произход.

Към това се добавя и социалният феномен на пиенето, който не е характерен само за ръгбито. Преди партитата бяха банкети, които продължаваха до 4-5 часа сутринта“, казва треньорът. Сега новото поколение пие по-бързо. Сред аматьорите някои регионални отбори се опитват да раздвижат партията. През 2019 г. комитетът Haute-Garonne публикува брошура, озаглавена „Ръгбито е без употреба“, за да предупреди за определени поведения. Някои възпитатели са плащали за бира на 13- или 14-годишни деца“, казва със съжаление председателят на медицинската комисия Жан Пус. В кампаниите си сме се насочили към тези млади хора и именно на тях трябва да покажем риска от тази консумация за тяхното представяне.

В други спортове, като хандбала, също има дълбоко вкоренени празнични практики, но те не се приемат и не са толкова разпространени, колкото ръгбито“, продължава бившият лекар. Не казвам, че не бива да спират да пият, просто това да не е толкова очевидно. Играчите на Монпелие отпреди тридесет или четиридесет години не се излагаха така в интернет.

Реклама