Ако става дума за последното турне на Аарон Смит в края на сезона, струва си да отделим малко време, за да се замислим за влиянието, което е оказал върху All Blacks, а и върху международната игра, през десетилетието, откакто спечели първата си шапка.
Необходимостта от размисъл не е свързана с носталгия, а с опит да разберем какво ще загубят All Blacks, в случай че и най-вероятно когато Смит се оттегли след Световната купа; и каква ще бъде следващата тенденция при халфовете по отношение на предпочитаната форма на тялото и набор от умения, след като той се оттегли.
Преобладаващото мнение в Нова Зеландия е, че номер 10 е играчът, около когото ще се изгражда планът за игра – че халфът ще определя стратегическата посока.
Това обаче е вярно само на едно повърхностно ниво. Номер 10 ще приложи набор от варианти, които треньорският екип е изградил, но основният характер на играта на “ All Blacks“ ще се определя от възможностите на техния полузащитник.
Именно наличните полузащитници ще определят с каква скорост обича да играе отборът, каква ширина иска да генерира в атака и какъв баланс ще постигне между пас, кик и тичане.
През последните 10 години “ All Blacks“ играеха – или поне имаха намерение да играят – бърз стил на ръгби, който използва цялата ширина на терена.
Те са подготвили своите състезатели по съответния начин, опитвайки се да изградят играчи с необходимата физика, за да действат ефективно в сблъсъците, но с не толкова голяма маса, която да им попречи да изградят аеробен капацитет, за да поддържат устрема към високо темпо.
Ключът към всичко това обаче е Смит. Без него този бърз и широк игрови план никога нямаше да бъде изработен.
Той не си е поставял за цел да бъде революционер, но точно в такъв се превърна, защото се случи така, че направи своя пробив в Супер Ръгби в “ Highlanders“ точно по времето, когато „All Blacks“ назначиха Стив Хансен за старши треньор.
Хансен и неговият помощник Йън Фостър влязоха в съответните си роли в началото на 2012 г., сигурни, че All Blacks се нуждаят от трансформиращ играч в полузащитата.
All Blacks спечелиха Световната купа през 2011 г., но странно, победата им подчерта слабостта на халфа. Това не беше силна позиция и Хансен не беше доволен от нито един от тримата, които участваха в този турнир.
През 2012 г. той искаше да тръгне по различен път, да намери нов тип играч – човек, чиято игра се гради върху качеството на паса и способността му да стигне до всеки рък.
Първото десетилетие на това хилядолетие беше ерата на силните деветки – период, в който треньорите, Super Rugby и All Blacks – се убедиха, че се нуждаят от дефанзивно мощни халфове; големи, солидни фигури като Джими Коуън, Джъстин Маршал и Байрън Келехър, които да предлагат присъствие в борбата зад ръкава.
Тези по-едри играчи също така бяха полезни в пробиването на пробойни като носители на топката, а в онази епоха много ръгби се играеше в тесните канали, но Хансен искаше да промени това и да превърне своите халфове в улесняващи играчи – играчи, които подават и бягат, с аеробен капацитет, за да гарантират, че топката никога няма да остане дълго време в задната част на ръка.
Смит напълно отговаряше на това виждане и през последните 10 години той не само беше първият избор на All Blacks за номер 9, но и промени преобладаващите нагласи за това какво искат треньорите от своите халфове и каква форма на тялото се изисква, за да се изпълнява тази роля.
Смит постави началото на десетилетието на по-малките фигури – проправи пътя на 80-килограмовите халфове да процъфтяват на тестовата арена и ето защо предстоящото му оттегляне повдига интригуващи въпроси.
Какво следва за All Blacks, след като Смит си тръгне? Дали ще продължат да се ориентират към по-малките състезатели, към Финлай Кристи, който е копирал играта си от тази на Смит?
Или през 2024 г. ще има нова промяна и преосмисляне на предпочитаните форми на тялото и ролята на полузащитника?
Австралийците предпочитат подобни аеробни, бързи, по-малки деветки, но насърчават своите да бъдат по-скоро плеймейкъри.
В Нова Зеландия стандартната игра на полузащитника е да сложи ръце върху топката и да подаде от дъното на ръка, но в Австралия ги насърчават да направят няколко крачки и да издърпат защитата към себе си.
Всички тези неща ще бъдат взети под внимание, когато Смит вече няма да е наоколо, и затова предстоящото му оттегляне може и да означава край на една ера.
Rugby pod 