Ексклузивно интервю: Goode се подготвя да стане абсолютен лидер на Saracens и си припомни любимите си спомени от клуба

Изиграването на 338 мача за един клуб ви оставя с много интересни моменти, но най-подходящото място да започнем, когато говорим с Алекс Гууд за дългата му кариера със Saracens, наситена с трофеи, е неговата победна дузпа срещу Exeter Chiefs миналия уикенд.

Посрещнат не с обичайната тишина на “ Sandy Park“, а с вълна от освирквания, Гууд изпълни дузпата – първият му удар към вратата в мач през този сезон – с възхитително спокойствие. Въпреки че, признава той, може би е преценил погрешно разстоянието. „Вероятно ми помогна това, че всъщност не осъзнавах колко далеч беше. Мислех, че е точно извън 22-та метра, а то беше на около 10 метра назад. Небрежно го изритах и си помислих, че е малко по-далеч“, разказва Гууд пред Telegraph Sport. Първоначалното му празнуване също беше приглушено. „Някой тази седмица го оприличи на пощальона и как той не празнува, когато достави писмо. Помислих си, че да, ще приема този факт.“

Явно не се губи любовта на Exeter към Saracens, но ако слушаме Гууд, това важи и за двете страни. „Вероятно е имало настроения [зад липсата на празнуване], че това е Exeter, те освиркват, Тони Роу [председателят на Exeter] е там и мърмори на страничната линия, а всички се вълнуват и се взират в нас. Вероятно те са били най-гласовитият отбор от всички за нас, не са крили недоволството или гнева си към нас и винаги е било доста враждебно. Беше по-скоро, че не искам да им давам удовлетворението да празнуват прекалено много. Ние ви прекарахме, така че, да.“

Неделният мач не е много по-лесен – битката в топ 2 между Saracens и Sale, но това ще бъде и знаменателен ден за Гууд, тъй като той става водещ играч на Saracens за всички времена, надминавайки рекорда на Крис Чесни, с когото Гууд играе заедно при дебюта си през 2008 г. срещу Бристол.

Да изиграеш 339 мача за един клуб е забележително постижение, а семейството на Гууд, включително малкият му син Реми и годеницата му, ще присъстват на събитието. В началото на кариерата си обаче той трябваше да изчака с времето. Алън Гафни, който даде дебют на Гууд, го направи в последния мач от сезона, когато надеждите на Saracens за място в топ 4 бяха изгубени. 20-годишният Гууд, който започваше като халф, беше хвърлен в дълбоки води. „Всъщност не бях водил първия отбор и не бях виждал как те изпълняват статичните положения. Първата сесия наистина бях малко разхвърлян из целия терен“, спомня си той.

Гуд се превръща в основен стълб на забележителната ера на успех на Saracens, печелейки пет титли в Премиършип и три Купи на шампионите. Затова е още по-трудно да се разбере, че той е близо до това да напусне Saracens още преди спечелването на първата титла, за да се присъедини към London Irish, които се надяват да добавят тогавашния английски национал до 20 години към експлозивната задна линия, включваща Сейлала Мапусуа, Делон Армитидж, Сайлоси Тагикакибау и Топси Оджо, а Майк Кат е наставник на Гууд. „Бях съвсем близо до това да си тръгна. Бях прекарал две години под ръководството на Гафни и не бях имал възможност да го погледна. По онова време [London Irish] играеха наистина атрактивно ръгби. Това щеше да е страхотен отбор, в който да участвам, и аз обиколих базата“, обяснява Гууд.

Бъдещият старши треньор на Saracens, някой си Еди Джоунс, убеждава Гууд, че той ще бъде „бъдещето“, ако е готов и работи усилено. „Това беше всичко, от което се нуждаех, малко увереност от новия треньор – и то като се има предвид кой е треньорът. След това той изобщо не ме избра през първите три месеца…“ Последвалата допълнителна работа, положена, за да впечатли Джоунс, обаче се отплаща, когато Гууд се налага в отбора като краен защитник.

„Той беше наистина строг към мен и си спомням, че си помислих: „Какъв е смисълът от всички тези извънредни занимания, ако няма да получа шанс? Поглеждайки назад, това беше наистина добър урок. Не правиш тези допълнителни неща, за да впечатлиш някого, а за да може, когато дойде моментът, уменията ти да издържат под напрежение.“

За Saracens той е невероятен, откакто вкара във финалите на Премиършип през 2016 г. и Купата на шампионите през 2017 г., толкова надежден халф, колкото клубът може да иска, обявен за европейски играч на годината през 2019 г.

С Англия никога не се получи толкова добре – Гууд спечели 21 шапки, последната през 2016 г . „Винаги ще бъда разочарован, че не съм играл повече със страната си, защото това е най-голямото признание и чувство, което можеш да имаш. Но сега не си губя съня заради това.“

„Ако ми бяхте казали, че ще счупя рекорда по участия след първия мач на Saracens, никога нямаше да ви повярвам. Това, че продължихме и постигнахме толкова много успехи и като клуб, никой не би предвидил, никога. Невероятно пътешествие, в което имах късмета и привилегията да участвам.“

Реклама