All Blacks знаеха, че Япония е сериозна заплаха много преди да напуснат Нова Зеландия, но едва ли са си представяли, че тестът им в Токио ще се окаже толкова напрегнат и труден, колкото беше.

След половин час, когато Япония вкара две блестящи попадения в бърза последователност, перспективата домакините да влязат в историята беше твърде реална.

За пореден път новозеландците се готвеха за още една нежелана първа среща – още едно невероятно поражение от съперник, от който мнозина никога не биха си представили, че All Blacks ще загубят.

All Blacks се държаха. Те не контролираха теста по начина, по който искаха, не можеха да изградят натиска, който мислеха, че ще постигнат, и просто не можеха да сломят духа на японците, чиято защита беше великолепна, както и способността им да контраатакуват.

Каквото и да хвърляше Нова Зеландия срещу тях, Япония го поглъщаше и намираше начин да се върне в борбата, а когато “ All Blacks“ бяха редуцирани до 14 души след 65 минути, когато Броуди Реталик беше изгонен, това се превърна в завладяващ спектакъл.

All Blacks имаха преднина, но дали тя щеше да е достатъчна? И това беше забележителното – кой си е представял, че Нова Зеландия, която веднъж почти вкара 150 точки срещу Япония, ще бъде доведена до такова отчаяно състояние?

И те бяха отчаяни. Бяха зашеметени, че Япония продължаваше да се връща в играта, не можеше да бъде сплашена от топката при сблъсъка и така блестящо контраатакуваше.

Картонът на Реталик беше важен момент. Всички знаем правилата и как се отсъжда всеки контакт с главата, но този се усещаше повече жълт, отколкото червен.

Това беше истински опит за изчистване, но съдията не се интересуваше да обмисли каквото и да е смекчаване и изглеждаше, че има намерение да изгони големия бранител в момента, в който ТМО му обърна внимание на инцидента.

След отстраняването на Реталик “ All Blacks“ се разколебаха още повече. Това, че имаха толкова много проблеми, до голяма степен се дължеше на тактическия им подход, който нямаше никакъв смисъл.

През по-голямата част от първото полувреме не винаги беше лесно да се разбере какво се опитват да направят „All Blacks“.

Те държаха топката достатъчно добре, разиграваха я, подаваха, тичаха и шутираха, но така и не успяваха да направят нещо, което да стресне японската защита, и се лутаха напред-назад по терена, без да излизат в по-предни позиции.

Не им оставаше нищо друго, освен да изстрелват топката към небето след няколко фази, което беше трудно за разбиране, тъй като Япония живее за контраатака.

Може би, ако ударите бяха точни и оспорвани, щеше да има повече смисъл, но твърде често японските ловци имаха време и пространство да се развихрят и ако “ All Blacks“ не го осъзнаваха преди мача, до края на първото полувреме трябваше да разберат, че играят с отбор, който им е равен в изкуството на паса и ловенето и използването на пространството.

След като Япония вкара двете си попадения в последните пет минути на първото полувреме – попадения, които демонстрираха тяхната скорост, синхрон и подкрепа в откритата игра – се почувства, че „All Blacks“ трябва или да преосмислят сериозно стратегията си, или поне да спрат да ритат топката с надежда и най-вече твърде далеч.

Япония искаше от “ All Blacks“ да играят на високо темпо, с топка в ръка и от край до край, а защитата им се справяше сравнително лесно със заплахите, пред които беше изправена.

Те обаче просто нямаха физиката, за да доминират в сблъсъците, нито хитростта, за да намерят пространство отстрани, а ситуацията плачеше за нещо по-контролирано и силно териториално.

През последните няколко теста “ All Blacks“ изиграха най-доброто си ръгби, когато всичко се основаваше на силата на схватката и точността на лайнаута.

Когато са търпеливи, готови да се движат остро и праволинейно в средата на терена и използват играта си с кикове, които ги поставят на правилните места на терена, те са труден за побеждаване отбор.

И ако в Токио бяха възприели по-консервативен подход, свързан със сетъпа – да играят по-малко футбол в собствената си половина, тогава едва ли щяха да се надиграват по начина, по който го правеха.

Реклама