ЕКСКЛУЗИВНО ИНТЕРВЮ – Номер 10 на Френския национален отбор, който започва есенното си турне в събота срещу Австралия, говори пред Le Figaro.
Той не е участвал в мачове от 11 септември, когато получи разтежение на пищяла и фибулата на десния глезен, докато играеше със Stade Toulousain. Оттогава Ромен Нтамак се състезава с времето, за да бъде готов да се изправи срещу Wallabies с Les Bleus в събота (21:00 ч.) на Stade de France. Той разказва пред “ Figaro“ за връзката си с контузиите, за ролята си във френския отбор и за зашеметяващата си репутация сред марките.
LE FIGARO. – Как е глезенът ви?
Romain NTAMACK. – Работата върви много добре. Тренирам на 100% с националния отбор от началото на подготовката. В добра форма съм, няма проблем.
Уилям Серват и Тибо Жиру подчертаха способността ви бързо да се върнете в най-добрата си форма.
Направих всичко възможно, за да поддържам физическото си състояние. Не съм си взел нито един почивен ден след контузията си. Направих много кардио упражнения, работих върху всичко, което можех, с изключение на глезена. Целта ми беше да участвам в това турне, затова направих всичко възможно, за да съм готов и да мога да участвам пълноценно във високоинтензивните тренировки на националния отбор на Франция. И аз наистина го постигнах. Готов съм за високоинтензивните серии. Мениджърите ме накараха да се редувам малко по-малко от останалите по време на тези сесии, за да получа възможно най-много.
Тренировки, които според щаба са равностойни на мачове.
Да, условията са същите като при мач. Редовно усещането е още по-високо, още по-интензивно отколкото в тестови мач. Работим по дълги серии с малко възстановяване. В определени моменти това е по-трудно, отколкото в мач, където рядко се случва да се преминава през такива интензивни серии. И когато това се случи, ние сме готови да го понесем.
Известен сте с професионализма си. Напрежение или удоволствие е да работиш толкова много?
Разбира се, понякога се уморявам от това. Това е част от ежедневието на всички професионални спортисти. И дори на всички работни места, нали? Ако се върнем към последните няколко седмици, ако реших да не си вземам почивни дни, то беше, защото знаех колко дълго няма да мога да се възползвам от тях и исках да съм готов за това турне. Дори бих предпочел да съм готов малко по-рано, за да мога да играя отново със Stade Toulousain преди това. Оставаха само няколко дни. Но знам, че днес съм на 100%.
Внимавате много за тялото си?
Все още трябва да се вслушвам в себе си. Въпреки малките проблеми, все още искам да тренирам или да остана на терена. След това, като всеки ръгбист, винаги имам някаква болка. Но ако всички се слушахме един друг, нямаше да останат много хора, които да играят (смее се). Това е част от играта – понякога трябва да се справяш сам, да стискаш зъби и да не напускаш терена. Всъщност трябва да знаете как да се вслушвате в себе си, без да се вслушвате прекалено много.
До момента, в който изигра едно полувреме със счупена челюст (в края на декември 2020 г. той остана на терена за още едно полувреме срещу Бордо въпреки двойната фрактура на челюстта)!
Да. Е, това беше крайност. Ако трябва да го направя отново, мисля, че ще излезна…
Силата на ударите, темпото на графика, притеснява ли ви съпротивата на тялото?
Можете да си отговорите на този въпрос. Всички играчи си задават този въпрос. През миналия сезон, след като го обсъдихме с много от съотборниците си, завършихме излъгани, сдъвкани, физически и психически. Имахме много малко време за почивка, играхме мачове на високо ниво между Топ 14, Европейската купа и националния отбор на Франция. Този календар не напразно е свързан с големия брой контузии в началото на сезона. След това сме тук, за да правим това, което ни се каже. Ако трябва да играем по 30 или 40 мача на сезон, ще ги изиграем… Но е вярно, че това те изморява. Невинаги е лесно, но се справяме. В края на сезона психическият аспект е по-важен от липсата на свежест.
Фактът, че щабът на националния отбор ви предпочете въпреки тази контузия, е голям знак за доверие?
Приемам го така. Доверието, което щабът прояви към мен, е изключително ценно за мен. Това е повод за гордост. Но аз работих усилено за него. Ако не бях на 100%, нямаше да ме вземат.
Различна ли е ролята на номер 10 в игровия план на националния отбор на Франция и на „Тулуза“?
Плановете за игра не са еднакви, така че ролите са малко по-различни. Но аз харесвам и двете, оценявам необходимостта да се адаптирам към тактическите решения. В клуба има философия да се играе навсякъде. Ние сме малко по-свободни и адаптивни. Във Франция планът за игра е много по-прецизен. Ние също имаме своя дял от свободата, от възможността да вземаме решения. Имаме право да излезем извън рамките на обичайното, когато се появи възможност. Това е нашата работа.
Какво е настроението ви за това турне, като се има предвид, че Френският национален отбор е непобеден от година насам?
Винаги едно и също: печелете мачовете. Този отбор иска да надмине себе си, да спечели независимо от съперника. Влизаме в това турне с голяма увереност и амбиция. А също и желанието да играем, да се забавляваме и да радваме нашите привърженици. Очакваме с нетърпение съботната вечер, за да разберем как изглеждаме след месеци, в които не сме играли заедно.
И да постигне единадесета победа, което ще бъде исторически рекорд. Мислите ли за това?
Знаем за това. То обаче не е нито пречка, нито мотивиращ фактор. Това е просто един статистически факт, макар че бихме искали да го подобрим.
Без да се броят четирите подготвителни мача през август 2023 г., до Световната купа остават осем официални мача. Това прави ли ги още по-важни?
Не мисля така. Трябва да натрупаме колкото се може повече увереност, така че всички те ще бъдат важни. Но също толкова важни, колкото и тези, които играхме през последните две години и половина. Не бива да се натоварваме повече от това и да се съсредоточим върху усъвършенстването на нашия план за игра, последните детайли и връзките между играчите. Все още имаме много какво да подобрим до Световната купа.
Натиск ли е сега да ви смятат за фаворит?
Не знам… Ние не се смятаме за фаворити. Не бих използвал този термин. Знаем, че след Големия шлем и поредицата от победи всички отбори ни възприемат като очакван фаворит. Напълно сме наясно с това. Това е предизвикателство, което обичаме да приемаме. Ласкателно е да знаем, че ни очакват. Това означава, че се страхуват от нас и че плашим много отбори. Нямаме търпение да потвърдим очакванията, които се възлагат на нас.
Що се отнася до извънспортната сфера, вие сте много търсени от търговските марки. Как се чувствате, когато заедно с Антоан Дюпон сте момчето от рекламния плакат на френското ръгби?
Това е ласкателно. Но това се дължи и на добрите резултати на „Тулуза“, на Френския национален отбор и на близостта на Световната купа във Франция. Логично, медиите ни отразяват по-често и следователно сме по-търсени от страна на партньори и марки. Трябва да се справим с това и да се опитаме да не позволим то да се превърне в нещо ограничаващо и да навлезе в спорта.
Създали сте система, в която да избирате договорите, които подписвате, с най-голямо внимание.
Много внимаваме, преди да кажем „да“. Отделяме време да помислим за това. Не съм единственият, който трябва да вземе решението. Ние сме четирима (Франк Хокумилер, имиджовият му агент, Стефан Дрей, спортният му агент, и Емил, баща му). Отговорност е да не продавате образа си по никакъв начин и на никого. И когато правите избор, той е с желание. Не можеш да приемеш всичко и всички, докато не загубиш разсъдъка си. Редовно казвам „не“, че не искам да представлявам дадена марка, защото нямам същите ценности и не виждам себе си да нося техните продукти. Или просто, защото се страхувам, че е прекалено сложно. Затова отказахме на много от тях. Предпочитаме качеството пред количеството.
Как запазвате хладнокръвие, когато сте толкова търсени?
За мен е много лесно да стоя на земята. Не съм човек, който си мисли, че е някой друг, защото тази или онази марка ме иска. Аз съм много добре обграден, получил съм много добро образование. Затова няма нужда да се притеснявате. Аз оставам и ще остана същият.
Rugby pod 